Големият К

Орис ли е, що ли е – не знам, но отново се налага да редя лични истории след уикенд, пред който този от предишния пост бе като еднопосочен билет до райските двери. Уикенд, привидно нормален за индивида К – високо темпо, обикновените темпорални (или може би не?) проблеми и естествено – желание за добре оползотворени 48 часа. Не би обаче. Само с желание явно не става. Уикенда се превърна в изключително изтезание за духовните и моралните ценности на индивида К. Уикенд, безпристрастен убиец на нещо градено (или поне така си мисли той) в продължение на месеци. Нещо истинско (отново – болезнено се надява, че е било такова). Уикенд-доказателство, че много хубаво, не е на хубаво. В този ред на мисли, трябва да отбележа, че именно индивида К бе основен виновник да му се стовари на главата цялото щаст...нещастие на земята. Сега, обаче - какво следва? Че болката ще върлува още известно време в съзнанието и мислите на К е ясно. Че по всяка вероятност ще отшуми – също. Отново – какво следва? Следва самосъзнанието – е ли грешката поправима? Има ли нужда от действителна промяна? Готов ли е К за нея? Времето и натрупаните годинки подсказват, че тя е необходима. Но остава въпроса дали той самият е готов да я извърши? Най-вече заради себе си. Ще видим.

P.S. В сряда К е на караоке парти. Промяната е започнала, явно: P