I love my job (Part Two)

Лара получи своето най-правилно визуално представяне. Тя се справи чудесно. За съжаление се налага да я оставя. Тъжа. За кратко. Един и половина сутринта – тръгвам с бодра крачка към работното ми офисно убежище. Пеша. София е пуста. Видна личност ни е нагостила. Драконови мерки, уж. Не ме вълнува особено, което като се има предвид образоването, което имам е странен по себе си факт. Вече не ми е странно. Свиква се. Тъжиш и свикваш. Вървя. Мисля си за нея. И по-малко за тях. Мисля и за него. Млади хора – усмихвам им се – заглеждат ме странно. Продължавам. Бакшиш си прави гаргара с жена алкохолик, разговаряща с Всевишния. Идилия. Замислям се. Мисля отново за нея. Подпийналата жена продължава да боботи на пиянски. Напред. Младежи пред модерен танцувален клуб. Спомени. И между тях – много красиви. Спомням си за него. Позагубихме се. Но пък е истиснко. София ми харесва. В този момент. Продължавам. Лека хладина. Мисля си за нея. Недвусмислено. Наближавам. Ключ. Вътре съм. Отдадени хора. Звъня. Чувам я. Чувствам се полезен. Много слаб материал. Големи промени в движение. Преглед. Нов брой. Физическа умора. Навик. Тя ми пуска страхотен линк, който трябва да се отпразнува. Нядявам се да ги задържа. И двете. Обичам работата си...