Предполагам, че и ПРАx933-вуйчо ми е използвал камъни за украса, но едва ли той и другите 932-ма са ги прегръщали или проявили желание да го сторят. Stephanie Marin обаче ще събуди желание у мен, вуйчо номер някой си, да поискам да метна през кръста изящен камък създаден от 100% чиста вълна. Роковете на Марин изглеждат доста приятно и в морската ми обител биха намерили чудесно предназначение. Палци високо и идеята за каменен секс вече не звучи толкова вдървено. 
Прекрасното време и невероятно синьото днес море (първият ми допир за 2008 година с него е вече факт :D), ме подтикнаха по някакъв начин да драсна няколко реда в коралското ми блого-поприще. Редове, по скоро изпълнени с негативизъм, но и потвърждаващи тезата ми, че у нас нация не съществува. И перспективите за поява на такава с всеки изминал ден стават все по илюзорни. Попаднах на интервю във вестник монитор, което беше горещо препоръчано от баща ми. След прочита му, в един момент осъзнах, как стоя две минути втренчен в нищото, препрочитам го и устните ми стоят далеч една от друга. Без излишно шикалкавене, чисто, болезнено реално и абсолютно неподправено, интервюто представлява съвкупност от всичко онова, което си мисля за родната ми България. В голяма част от интервюто, сценаристът Емил Тонев използва дори имена и точни фрази, които съм използвал в разговорите си с по-будните около мен хора през последните няколко години. Шервам частта, която смятам, че казва много - за нас, за утопичния неокомунизъм продължаващ да се развива тук, за смачкания ни и адски чалга устроен народ:
¬ Причините за това деца да проституират, да стават обект на насилие, имат корени. Колко назад трябва да върнем лентата, за да стигнем до тях?
¬ Проблем с бездомните деца има по целия свят. Въпросът е до каква степен държавата се грижи да ги социализира. За съжаление те са много. Драмата им е сериозна, защото те са потенциални престъпници. Като станат на 18 г. ги пускат на улицата в буквален смисъл. Ако обществото си прави илюзия, че нещата са наред, толкова по-зле за него. Един ден ще се сблъска с по-сериозни проблеми. Гражданско общество у нас няма.
¬ Защо става така, че все отвън ни показват какво се случва у нас?
¬ Обяснението е просто . Всички работим някъде и не можем да си позволим да бъдем максимално открити. Това е лошо и за медиите, и за творците, и за обществото. То доброволно вече си е затворило очите, след като държавата се е опитвала години наред да му ги затвори. И приема на Нова година три национални телевизии да го заливат с чалга. Имам чувството, че единствената официална държавна политика е чалгата. Чалга-политика, чалга-общество. За съжаление, не съм оптимист, че нещата ще се развият в по-добра посока. За българското кино не ми се говори. То е влязло в някаква спирала на самозадоволяване ¬ едни комисии дават пари на едни хора, които после влизат в тези комисии и им връщат парите обратно, което си е чиста проба корупция. Тя е пред очите на обществото, но то си слуша чалгата и си трае. В Полша видях потресаващи за мен неща. Националните телевизии излъчваха репортаж от градче, където местната топлофикация не подаваше както трябва топлина на един блок от няколко етажа с 3-4 входа. Целият блок беше на улицата, хората казваха, че това е скандал. За два дни онази топлофикация оправи нещата. У нас цели квартали и градове са ощетени от “Топлофикация”, тя им казва да си затварят устата и те си ги затварят.
¬ Примирили ли сме се?
¬ За това става дума ¬ за примирението и липсата на желание да се борим. Имаме странен модел на поведение ¬ търпим, търпим, после излезем на улицата, изгоним ги. После те къде на пръсти, къде нахално и нагло пак се появяват. Не мога да си обясня как може някакви хора няколко години след Жан Виденов да гласуват пак за неговите хора. Ние хванахме последния влак, последния вагон, за последния буфер се хванахме към Европа. И това беше нашият голям шанс. В противен случай нещата щяха да бъдат още по-зловещи. Защото българската политическа класа, която се самоизгради на гърба на мълчаливите и търпящи хора, е нагла и безпардонна. Малко сме озаптени от европейските юзди, но пак се върви в посока олигархия. Няма го нормалното европейско поведение, че като си инициативен и честен и бачкаш много, ще просперираш. Не, ти трябва да си човек на някого, да влезеш в някаква игра и т.н.
¬ Нормално ли е само медиите и хората на изкуството да се занимават с недъзите на обществото?
¬ Това им е работата. А работата на институциите и на хората, на които се плаща от нашия джоб, е да вършат работата и да поправят тези недъзи. Но аз в никакъв случай не очаквам, че хората или институциите ще си признаят, че са сбъркали. Такова нещо няма дори в Европа.
¬ Да, но в Германия държавата може да санкционира майката и дори да є отнеме детето, само защото тя го оставя да стои само вкъщи. А у нас децата, изоставени от майките си, са изоставени и от всички останали. Какво бъдеще ги чака? Това е бъдещето и на България?
¬ Да, това е бъдещето на България. Имам песимистична представа за него. Явно не заслужаваме да съществуваме като нация. Нито културата ни е култура, нито икономиката ни е икономика, нито самочувствието ни е самочувствие. За радост, сме в Европа. Много хора от Третия свят ще искат да се заселят тук и България ще стане мултинационална държава. Ще се претопим и никога няма да бъдем като Франция или Полша. Доказахме,че някой отвън трябва да ни стои с вилата на врата, за да свършим някаква читава работа. 17 години не направихме нищо. Бившите соцстрани са с десетки години пред нас.
¬ Но политиците сами си ги избираме. Очаквате ли да се случи нещо подобно на това през 1997 г.?
¬ Не, не вярвам. Ситуацията е друга и сме във валутен борд. Ако него го нямаше, щяхме да излезем на улицата. И после пак да гласуваме за същите хора. Това е някакъв парадокс, кошмар, абсурд, но това е положението.
¬ И всъщност децата от “Баклава” са много малък детайл от този абсурд?
¬ Те са малък, но значителен детайл от кочината, в която живеем. Като си погледнем улиците, пътищата, телевизиите, живеем в ужасяващо нечистоплътно място ¬ и като морал, и като физическо състояние. Глупаво е да си правим илюзии. Доколкото разбрах, режисьорът е на 37 г. Неговото поколение има шанса да размърда нещата. Те трябва да бъдат дори още по-радикални, по-хулиганстващи, защото нашето поколение не успя.
¬ Защо?
¬ Вероятно защото всеки се опитва да спаси собствения си относителен комфорт. Светлина в тунела беше активността на младите хора, които се организираха по интернет за защита на българската природа. Опитах се с “Граница” да се сбогувам с казармения комунизъм, в който живях. Очевидно не съм успял, защото нещата не се развиха в посоката, в която очаквах.
¬ Вероятно казарменият комунизъм е мутирал в някаква друга форма?
¬ Ами да, мутирал е в някакъв олигархичен тип капитализъм. Същите хора, които по времето на казармения комунизъм бяха в челото на комсомолските и партийни организации, управляват държавата в съучастие с репресирани от тях хора, които успяха да се нагодят към ситуацията.
¬ Вие сте първият, който признава, че нашето поколение не успя да промени страната.
¬ Възможно е. Карбовски, например, също прави подобни изводи. И нещата, които показва, са много по-потресаващи. Струва ми се, че чрез шума около “Баклава” някой се опитва да отмести вниманието ни от по-големите неща ¬ от изгнилата от корупция държава, например. Животът е много по-страшен от какъвто и да бил акт на изкуство ¬ филм или книга. Институциите трябва да се занимават с него, а не с филмите.
От известно време абсурди, като тези че в София хората дишат прах вместо въздух, както и че в Разлог смятат да строят 7 (WTF - 7!!!) голф игрища (сигурно смятат, че Тайгър Уддс и компания ще се заселят за постоянно на разлошки територии, знам ли) си минават просто за БГ действителност. И не учудват никого. И да, оптимист съм, но не и за развитието на собствената ми държава като не чалга/мутра/Куба територия...
