Koralsky

It's finally out!

2009-01-07T18:08:00.003+02:00

След почти година родилни мъки. Бебчето все още е доста бъгливо, но това е временно явление. Плюс това е едно добре облечено и доста интересуващо се бебе )))

Трудното обаче започва сега...

Play 4 life...

2008-11-05T12:03:00.002+02:00

Сам сред цветята...

2008-10-17T00:52:00.005+03:00

...и страстта...

My Reflection

2008-09-23T17:56:00.017+03:00

You are my reflection
So all that i have to say must penetrate

You are my reflection
There's no other way to communicate
You are all i need to survive
You help to sustain my life
I don't know what i would do without you
cause if i dont breathe, you dont exist
if i dont call you by your name,
i've mis represented
my soul

You are my reflection
my smile in the morning
my healthy morning meal
my prayer in the afternoon
i call on you
i wake you up in me
deep
deep in the sense of my being
you are indeed a reflection of me
you are my good night's rest
my full day of accomplishments
you are a constant reminder of why i'm here
you, like me, bear seeds of relief to the world
we raise good crop for the hungry souls to eat from
we, as a team, work gracefully
telling the land

you are my reflection
so here i stand with you in mind
and anytime someone smiles at me
or gives me warmth
i know that you are here
you are my sears portrait with no sitting fee
no time to rest when the world is at its knees
no time to make appointments
no time to take notice
no waiting for your name to be called
i move to the rhythm of your heartbeat

love, you are my reflection
with you i have no fear
with you there is nothing i cant bear
you are my weapon against enemies
sometimes people think im crazy
cause with you i see no boundaries
a "no limit" soldier
a woman who's bear fruit and named him after

love with you is real
i have no doubt
cause everytime i speak a hint of fresh air flows out.

Osunlade - My Reflection

LMN fErever!!!

2008-09-22T21:06:00.003+03:00

Своеобразен рекорд по продължителност...а и издръжливост (4 наши ленти) Или с други думи - go home )))

Better late then never :)

2008-08-30T18:23:00.003+03:00

Coming soon....i hope...

Long Range - Madness and Me

2008-08-25T12:37:00.001+03:00

Orbital is dead! Long live Orbital!

Къде ми е телескопа?

2008-08-20T03:21:00.006+03:00

От едно и също (ужасно правилно) място успях да зърна (включително и с очите си) пълно слънчево затъмнение, а преди няколко дни и полу-пълно лунно такова. А някои хора през целия си съзнателен живот не успяват да видят морето, истински... както и много други неща. В този ред на мисли, ебахти силното лято (започнало мега устремно още в начало на май). Лято, което дори новоизлюпените софийски плъхчета не успяха да развалят. Евала на въпросните, че са толкова слаби играчи. На всички онези, допринесли по един или друг начин за адски живото и ужасно емоционално лято, за мен – ми, всичката ми тривиалност излята в положителни пожелания. И още. Те знаят обаче, че тривиалността не ми отива и че и „ощето” всъщност е по-важното. Абсолютна привилегия е наистина да разполагаш с Хората на различни места. Хъм, виждам, че нещо се поотпуснах, а самъра все още е в разгара си, а и за загар винаги ще се намери още време. Така че, до тук. А и багажът отново очаква да бъде събран. Lazy Listeners - Cat Session 3.mp3 – Тошка, надминал си себе си. Повярвай! Символите на изминалите летни месеци са ужасно много, затова – лято, дай ни още. Слънчеви дни винаги ще се намерят...

Фаза 1

Фаза 2

Фаза 3

Фаза 4

И едно малко слънчице. Лов, сис.

Случва се...

2008-07-31T20:39:00.002+03:00

Пеперуди, пеперуди...

2008-06-21T12:33:00.008+03:00

Тя се е опитала да ме абсолютизира и на свой ред ще се опитам да дам абсолютния ответ, макар и да не съм чак толкова на ти/в крак с времето. Да, не съм на ти с много неща... но пък аз самият съм абсолютен, така че...
...интересно тук няма да намериш. Защото си представям абсолютния свят, сутрин, фънки филтър, без много цвят, но много емоционален и вероятно - крив. Важното е да търсиш и съответно – намираш. Значението на това действие е изключително важно за абсолютния свят на Коралски. Защото след това той си представя целият абсолютизъм в синьо. Обогатено с много зелено, и не по-малко розово. И няколко реда усмивки. В най-лошият случай поне трябва да бъда озарен от 32 напълно видими зъба. И нищо-по-малко-от-това. От там отскачам до Мисол-Ха, естествено с възможно най-бързия транспорт – телепортът. Съблюдавам, и не спирам да мечтая. И всички около мен са егоисти, но по-малки от мен ))))) И след това просто си вървя към Масунте. Някъде по обед се прибирам телепортно до нас, за да вкуся от любимите пълнени чушки на „Тачър”, в компанията на правилните хора. Междувременно сънувам вечерните танци. Събуждам се и пускам True на Kaskade. Филтърът отново се завръща, контрастът е адски засилен. И гледаме. Оживели картини. И е готино. Люлка, синева (все още), избран алкохол и по възможност качествени наркотици. Щастие. Може би и малко любов. Но щастието е от първостепенно значение. Хора. НЕрамкирани и отдавна освободили се от оковите на относителното познание. Гледка. Апотеоз на съвършенството. Каквото и да е то/тя. Въпросните танци, при които важни са не движенията, а емоцията. Усмивки. Сън, а може би и нещо друго. Така. До началото на 22 Юни (добре дошло, лято!). За неделята, нещо друго ))))

П.П. Знам, че ще прозвучи нескромно, но един Коралски (пък бил той и Ивайло), винаги си представя абсолютния свят като неформален, постоянно изменящ се процес. С всеки изминал ден. И, ще се повторя – нищо-по-малко-от-това...

П.П.С. – Щафетата от тук нататък да поемат жак ИВ кусто и ТОШИмиро ширея. И въобще, всеки който се чувства в щафетно настроение ))))

Ha-ha, awesome

2008-05-25T23:43:00.005+03:00

Обичай и нашето Черноморие – заслужава го. И се опитай да потърсиш, защото, бъди сигурен - има какво да намериш. В големи количества. Все още...

П.П. Обичам комбинацията съставена от модерни забавления, примесени с номадски разклонения )))

Безглаголно Стихотворение

2008-05-16T23:21:00.001+03:00

Градина, пролет, май, цветя,
скамейка, шепот сладък.
И сред цветята Той и Тя,
любов и тъй нататък.

Поля, природа, красота,
река, гора, нататък,
природа, сбъдната мечта,
възторг и тъй нататък.

Годеж, венчило, поп и брак,
момент безумно кратък,
после проза, скука, мрак,
деца и тъй нататък.

Курорт, море, приятен смях,
простор, вълни оттатък,
възбуда, трепет, сладък грях,
рога и тъй нататък.

Полуда, нежност, сълзи, плач,
плесник и писък кратък,
багаж, билет, дете, носач,
развод и тъй нататък.

Нахалник, пари, кола,
вертеп и той сред мрака,
кафе, билярд, квартира, ключ,
жени и тъй нататък.

Бастун, легло, юрган, приют,
глава с перчем окапъл,
цокало, карти сноп, албум,
легло и тъй нататък.

Наследници, камбанен звън
и яма сред цветята,
лопата, кирка, поп и кръст,
ковчег без тъй нататък.

Радой Ралин

No further comment

2008-05-11T16:29:00.002+03:00

More, here.

Just beautiful

2008-05-07T15:10:00.006+03:00

Море и планина – в едно. Барът на баровете. Много красиво. Плажна дивост – почти като Масунте. Много красиво. Котки, туристически. Всякакви. Ходене. Много ходене. Рамбо 4. Много красиво. Кални усмивки – ужасно искрени. Ледена пързалка – там! Две морета в едно се преплитат. Чин-чин. Много красиво. Пътешествие до края на света и обратно. Островът на костенурките. И още много острови. Много красиво. Хубаво е лятото да бъдеш на море/та. И реки. Яхти, безбройни. Бира – 10 евро. Не е горчива. Много красиво. Много неща. Хубави. Алкохол – оползотворен. Хиляда и осемстотин снимки спомени. Толкова.

10.05.2008!

2008-04-21T14:04:00.002+03:00

YES!

Wow, wow, wow...

2008-04-15T12:31:00.001+03:00

Respect!

За Бъртън и минерално силиконивите прозрения - в картинки, почти...

2008-04-02T22:37:00.008+03:00

Дежурното мартенско море - изключително приятно, както винаги :) Десетки вятърни "електроцентрали" на едно място и минерални извори - адски запомнящи се. И разбира се - времето никога не достига :)

Rainbows in the sky!

2008-03-25T00:50:00.004+02:00

Две дъги за един ден. Малко в повече, да.

От терасата у дома:

На път за снощната постановка. Мокър до кости и адски театрален:

RAINBOW IN YOUR HAND

2008-03-13T11:58:00.002+02:00

By Masashi Kawamura

...

2008-03-11T14:14:00.003+02:00

...

2008-02-27T01:59:00.002+02:00

No fOcking comment...

Game Time

2008-02-22T14:39:00.006+02:00

Имаше на времето подобна заигравка в блогосферата (lol) свързана с неща, които никой не знае за теб. Явно е тръгнала и друга (а вероятно са много повече, но не са достигнали до мен). Ето този младеж е посочил името ми, а това са правилата. 7 албумеца, които би взел със себе си на самотен остров. Сега, факт е че в момента дори на телефона си мога да натоваря много повече от 7 албума, но не в това е пойнта. Та, ей ги моите „best of” за необитаем остров. Които вероятно биха важили и за обитаем такъв ;)

Massive Attack – Mezzanine – няма нужда от каквото и да било представяне – прекрасен албум, масивен до степен на полуда. Точка.

Massive Attack – 100th Window – дори и само заради Butterfly Caught.

Orbital – In Sides – отново коментара от моя страна е напълно излишен. Каквото и да напиша ще бъде малко. Така де, не е идеята да говорим за тия неща, а да ги слушаме. Особено на самотен остров...

Snoop Dogg - Death Rows - Greatest Hits – щото е огромен. И в младежките години с 2Pac ми бяха колосални любимци. А и малко качествена черна музика е добре да има човек под ръка. Респект.

Coldcut – Sound Mirrors – нинджите са ми присърце, така не, че не мoже да не присъства нещо от култовия лейбъл на англичаните – Ninja Tune. Силен албум. Много различен от предишните творения на Мат и Джонатън. Малко са хората, които могат да мешат по толкова сполучлив начин trip-hop, hip-hop, dnb, chillout.

Unkle – Never Never Land – един от малкото албуми препоръчан от друг човек и влязъл ми толкова подкожно. Адски добре навързан, без weak point през цялото времетраене .

Deep Dish – Penetrate Deeper – заслужени грами, прекрасен дълбок вокал хаус. Уникален вайб. В момента Шарам и Дъб са бледа сянка, на това, което бяха в края на деведестте.

Future Sound of London – Accelerator – албумът, който действително отвори широко вратите на електронната музика за скромната ми особа. Едно от първите ми CD-та въобще. Оh, the memories...

The Crystal Method – Vegas – no further comment – най-доброто Big/Break-beat звучене. За всички времена. В общи линии, Trip Like i Do :)

Трябва да призная, че в подобна игра аз лично бих играл доста нечестно, прибирайки малкия прайвът кейс с dvd-та пълни с mp3 под тениската ми. Или някъде, където би останал незабелязан по време на пътуването до самотния остров, хаха. Драмата ще е, ако ни дадат да слушаме албумите на плейър, който не може да просвирва MP3 :) Стига глупости, ей ги и моите хора – Tosh, Iv, Dee Dee, Bloodymirova, Шарки, Sinth и Vesi.

Quality gaming ftw

2008-02-19T23:12:00.003+02:00

Okami on Wii. Better graphic. Unique control. 480p. Widescreen. March is near. Another huge review, also…

П.П. Ливърпул е фантастично непредвидим! Никога няма да ходите сами пичове. Любов!

Point of view

2008-02-18T14:40:00.007+02:00

Отваряйки реално днес за първи път камерата на новият хладилник „под наем”, ме споходи едно такова – мраз ja vu. И старият мразовит приятел “под наем” създаваше чудни гледки от Аляска, но този направо ме изпрати на Нептун. Действително се замислих как ли е функционирал до този момент последният (нямам точна информация от колко време никой не се е грижил за него). Вероятно размразителният процес ще продължи над 24 часа, а защо не и отгоре. Освен ако не пожелая да си направя снежен човек :) Материал определено има. Но достатъчно приказки – ей го нептунецът в къщи, преди временно да се прехвърли на Меркурий.

Penguin, anyone?

П.П. Super Paper Mario за Wii е болезнено правилна игра. Толкова готини детски емоции не са ме спохождали от години. И вечно преклонение пред японците, които от оцветени в различни цветове линийки са създали абсолютно легитимна арт форма. Още веднъж – дълбок поклон.

Fire at fox

2008-02-13T17:09:00.005+02:00

Последната бета на третата лисичка можеш да свалиш от тук. Първите ми впечатления са, че третата версия ще бъде осезаемо по-лека от 2.0. Според Mozilla, версия 3.0 има 1300 индивидуални промени спрямо старата версия, а енджинът е разработван в продължение на 30 месеца. Факт е че за момента част от любимите ми плъгини не функционират в сегашната бета, но скоростта с която зарежда страниците и по-прегледния по подразбиране външен вид определено впечатляват. Препоръчвам тестването на тази бета, защото след това, тя може да бъде премахната безпроблемно, като структурата на браузъра, която толкова дълго време си съставял ще остане непокътната. В общи линии, лисици ftw :)

:(

2008-02-11T15:39:00.000+02:00

No commnet, свършиха ми думите,$%$@%$%#$%^%& :(

Чорбаджи Марио

2008-02-08T16:40:00.000+02:00

Твърде е голям за коментар от моя страна.

Future Shorts: Програма Въображение

2008-02-07T01:12:00.000+02:00

Киното, такова, каквото последните две години ми остана далечно. След студентския фестивал на късометражно кино през късното лято на 2005-та, въпросният поджанр тичаше с няколко обиколки пред кино-взора ми, който достигаше най-много до Mall of Sofia или някоя от Арените. Снощи посоката обаче беше по-различна - късометражна и до голяма степен лишена от лъскавината на „стандартното” кино. В пълен противовес на сегашните HD тенденции, на които аз самият съм върл привърженик (особено след похождението на „малкия” черен звяр върху моята стая), снощи ме споходи кино-емоция, количествата, на която надвишаваха тази, която ми донесоха хитовете на деня като Кловърфийлд, Инвейжън или Голдън Компас. Щото и в киното, както във всяко друго изкуство е нужен единствено талант и малко късмет за да сътвориш нещо, което ще предизвика нотка емоционалност у човекът отсреща. Споделена частица истинност поднесена по „евтин”, но адски креативен начин. Дали в Края на изречението, ще наблегна на Изгубената утопия, хващайки Провинциалният влак към Дървофилософия е без особено значение, защото за Десерт, Човешкият поток на Мик Жоан Луис ще те залее. Позволи си го, до 12 Февруари в Домът на Киното. Шестте кинта, които ще трябва да заплатиш, мисля, са просто условност. В противен случай не би стигнал до тук...

П.П. Ако някой има достъп до достъп до филмовата продукция по Дългото Сбогуване на Чандлър, да свирка, щото драмата ми е голяма, а книгата се изниза твърде бързо.

Soft as a rock

2008-01-29T15:10:00.000+02:00

Предполагам, че и ПРАx933-вуйчо ми е използвал камъни за украса, но едва ли той и другите 932-ма са ги прегръщали или проявили желание да го сторят. Stephanie Marin обаче ще събуди желание у мен, вуйчо номер някой си, да поискам да метна през кръста изящен камък създаден от 100% чиста вълна. Роковете на Марин изглеждат доста приятно и в морската ми обител биха намерили чудесно предназначение. Палци високо и идеята за каменен секс вече не звучи толкова вдървено.

Wednesday night at...

2008-01-18T15:06:00.000+02:00

my place...

More pics - here

Wednesday music session - here

Зайченцето черно, хич не е модерно...

2008-01-12T18:14:00.000+02:00

Прекрасното време и невероятно синьото днес море (първият ми допир за 2008 година с него е вече факт :D), ме подтикнаха по някакъв начин да драсна няколко реда в коралското ми блого-поприще. Редове, по скоро изпълнени с негативизъм, но и потвърждаващи тезата ми, че у нас нация не съществува. И перспективите за поява на такава с всеки изминал ден стават все по илюзорни. Попаднах на интервю във вестник монитор, което беше горещо препоръчано от баща ми. След прочита му, в един момент осъзнах, как стоя две минути втренчен в нищото, препрочитам го и устните ми стоят далеч една от друга. Без излишно шикалкавене, чисто, болезнено реално и абсолютно неподправено, интервюто представлява съвкупност от всичко онова, което си мисля за родната ми България. В голяма част от интервюто, сценаристът Емил Тонев използва дори имена и точни фрази, които съм използвал в разговорите си с по-будните около мен хора през последните няколко години. Шервам частта, която смятам, че казва много - за нас, за утопичния неокомунизъм продължаващ да се развива тук, за смачкания ни и адски чалга устроен народ:

¬ Причините за това деца да проституират, да стават обект на насилие, имат корени. Колко назад трябва да върнем лентата, за да стигнем до тях?
¬ Проблем с бездомните деца има по целия свят. Въпросът е до каква степен държавата се грижи да ги социализира. За съжаление те са много. Драмата им е сериозна, защото те са потенциални престъпници. Като станат на 18 г. ги пускат на улицата в буквален смисъл. Ако обществото си прави илюзия, че нещата са наред, толкова по-зле за него. Един ден ще се сблъска с по-сериозни проблеми. Гражданско общество у нас няма.
¬ Защо става така, че все отвън ни показват какво се случва у нас?
¬ Обяснението е просто . Всички работим някъде и не можем да си позволим да бъдем максимално открити. Това е лошо и за медиите, и за творците, и за обществото. То доброволно вече си е затворило очите, след като държавата се е опитвала години наред да му ги затвори. И приема на Нова година три национални телевизии да го заливат с чалга. Имам чувството, че единствената официална държавна политика е чалгата. Чалга-политика, чалга-общество. За съжаление, не съм оптимист, че нещата ще се развият в по-добра посока. За българското кино не ми се говори. То е влязло в някаква спирала на самозадоволяване ¬ едни комисии дават пари на едни хора, които после влизат в тези комисии и им връщат парите обратно, което си е чиста проба корупция. Тя е пред очите на обществото, но то си слуша чалгата и си трае. В Полша видях потресаващи за мен неща. Националните телевизии излъчваха репортаж от градче, където местната топлофикация не подаваше както трябва топлина на един блок от няколко етажа с 3-4 входа. Целият блок беше на улицата, хората казваха, че това е скандал. За два дни онази топлофикация оправи нещата. У нас цели квартали и градове са ощетени от “Топлофикация”, тя им казва да си затварят устата и те си ги затварят.
¬ Примирили ли сме се?
¬ За това става дума ¬ за примирението и липсата на желание да се борим. Имаме странен модел на поведение ¬ търпим, търпим, после излезем на улицата, изгоним ги. После те къде на пръсти, къде нахално и нагло пак се появяват. Не мога да си обясня как може някакви хора няколко години след Жан Виденов да гласуват пак за неговите хора. Ние хванахме последния влак, последния вагон, за последния буфер се хванахме към Европа. И това беше нашият голям шанс. В противен случай нещата щяха да бъдат още по-зловещи. Защото българската политическа класа, която се самоизгради на гърба на мълчаливите и търпящи хора, е нагла и безпардонна. Малко сме озаптени от европейските юзди, но пак се върви в посока олигархия. Няма го нормалното европейско поведение, че като си инициативен и честен и бачкаш много, ще просперираш. Не, ти трябва да си човек на някого, да влезеш в някаква игра и т.н.
¬ Нормално ли е само медиите и хората на изкуството да се занимават с недъзите на обществото?
¬ Това им е работата. А работата на институциите и на хората, на които се плаща от нашия джоб, е да вършат работата и да поправят тези недъзи. Но аз в никакъв случай не очаквам, че хората или институциите ще си признаят, че са сбъркали. Такова нещо няма дори в Европа.
¬ Да, но в Германия държавата може да санкционира майката и дори да є отнеме детето, само защото тя го оставя да стои само вкъщи. А у нас децата, изоставени от майките си, са изоставени и от всички останали. Какво бъдеще ги чака? Това е бъдещето и на България?
¬ Да, това е бъдещето на България. Имам песимистична представа за него. Явно не заслужаваме да съществуваме като нация. Нито културата ни е култура, нито икономиката ни е икономика, нито самочувствието ни е самочувствие. За радост, сме в Европа. Много хора от Третия свят ще искат да се заселят тук и България ще стане мултинационална държава. Ще се претопим и никога няма да бъдем като Франция или Полша. Доказахме,че някой отвън трябва да ни стои с вилата на врата, за да свършим някаква читава работа. 17 години не направихме нищо. Бившите соцстрани са с десетки години пред нас.
¬ Но политиците сами си ги избираме. Очаквате ли да се случи нещо подобно на това през 1997 г.?
¬ Не, не вярвам. Ситуацията е друга и сме във валутен борд. Ако него го нямаше, щяхме да излезем на улицата. И после пак да гласуваме за същите хора. Това е някакъв парадокс, кошмар, абсурд, но това е положението.
¬ И всъщност децата от “Баклава” са много малък детайл от този абсурд?
¬ Те са малък, но значителен детайл от кочината, в която живеем. Като си погледнем улиците, пътищата, телевизиите, живеем в ужасяващо нечистоплътно място ¬ и като морал, и като физическо състояние. Глупаво е да си правим илюзии. Доколкото разбрах, режисьорът е на 37 г. Неговото поколение има шанса да размърда нещата. Те трябва да бъдат дори още по-радикални, по-хулиганстващи, защото нашето поколение не успя.
¬ Защо?
¬ Вероятно защото всеки се опитва да спаси собствения си относителен комфорт. Светлина в тунела беше активността на младите хора, които се организираха по интернет за защита на българската природа. Опитах се с “Граница” да се сбогувам с казармения комунизъм, в който живях. Очевидно не съм успял, защото нещата не се развиха в посоката, в която очаквах.
¬ Вероятно казарменият комунизъм е мутирал в някаква друга форма?
¬ Ами да, мутирал е в някакъв олигархичен тип капитализъм. Същите хора, които по времето на казармения комунизъм бяха в челото на комсомолските и партийни организации, управляват държавата в съучастие с репресирани от тях хора, които успяха да се нагодят към ситуацията.
¬ Вие сте първият, който признава, че нашето поколение не успя да промени страната.
¬ Възможно е. Карбовски, например, също прави подобни изводи. И нещата, които показва, са много по-потресаващи. Струва ми се, че чрез шума около “Баклава” някой се опитва да отмести вниманието ни от по-големите неща ¬ от изгнилата от корупция държава, например. Животът е много по-страшен от какъвто и да бил акт на изкуство ¬ филм или книга. Институциите трябва да се занимават с него, а не с филмите.

От известно време абсурди, като тези че в София хората дишат прах вместо въздух, както и че в Разлог смятат да строят 7 (WTF - 7!!!) голф игрища (сигурно смятат, че Тайгър Уддс и компания ще се заселят за постоянно на разлошки територии, знам ли) си минават просто за БГ действителност. И не учудват никого. И да, оптимист съм, но не и за развитието на собствената ми държава като не чалга/мутра/Куба територия...

No more wishes. It begin!

2008-01-01T19:25:00.000+02:00

Good ol' times

2007-12-24T00:10:00.000+02:00

Ей така съм последните два дни. Вероятно това е и причината, снимките, които съм направил изглеждат по този начин. Хубаво е, де. Доста.

Сега ще мога да си прочета на спокойствие биогайда на Едно. Мир вам.

Small Town Underground

2007-12-21T00:58:00.000+02:00

От дете не го бях виждал толкова бял. Красив е, но е мега студен (буквално). След миналогодишното слънчево (и доста топло) новогодишно посрещане, тази година, градчето живяло в продължение на скромните 2600 години реши да ме изненада с белоснежна студенина. Но, ако не друго, тя поне действа адски релаксиращо. А и отново е слънчево. Имам чувството, че този град е създаден с ясната цел да презарежда. И явно не съм единствения, който открива нещо уникално в него (въпреки, че в момента пиша за градът, в който съм се родил и мнението ми е предполагам, малко или много - фенбойско). С други думи, изненада ме и с нещо друго. Приех новината, която ще споделя малко по-надолу за изключително..... готина. Не толкова изненадваща, а - готина. Без излишни мелодраматични криволичения я шервам:

"Балчик получи наградата Златен печат за уникален европейски град.

Сред неговите притежатели са градове като Флоренция и Страсбург, съобщава econ.bg. Наградата се присъжда от неправителствените организации - Официално представителство на уникалните селища в Европа и Европейски форум на експертите. От същите организации Балчик вече е получил и Златна карта за съхраняване на древното историческо и културно наследство.
Наградата предвижда неправителствените структури да осигурят експертен екип за реализацията на Програмата за развитието на града. Експерти ще подпомагат общината и при подготовката и реализацията на проекти от Европейския съюз, като се използват уникалните дадености на района."

Източник: Citybuild

Винаги съм твърдял, че този град, с присъщата му причудлива инфракструктура (уникална за нашите територии), може да се превърне в абсолютен оазис за лежерно мислещите хора. И въобще, в нещо много повече от малко северно куротно селище на морето. В един умален Монте Карло на северното ни черноморие. Въпреки това, българския манталитет, а по-късно и мутренския начин на мислене бяха пречки, това да се осъществи в пълна степен. Шансът това да се случи сега е реален, а и новоизбраният кмет на града е бил повече от предразположен тази идея да не потъне в определена дълбока черноморска падина. Hope so...

Kingdom of Truth

2007-12-13T23:19:00.001+02:00

Кино-рилийза в кофите. Или дори някъде още по-надълбоко. Режисьорската версия на Kingdom of Heaven е зрелище, което никой любител на качествените филмови продукции не би трябвало да пропусне. Мега красив, мега зрелищен, мега истински (като внушение). Допълнителните 49 минути правят чудеса. Буквално. Не всеки ден можеш да попаднеш на 194 минутен спектакъл. Ридли Скот е огромен. Едуард Нортън също силно впечатлява с ролята си на прокажения крал Болдуин. Джеръми Айрънс – поет, както винаги. Ева Грийн е... Всички впечатляват всъщност. Аххх, музиката... Най-доброто от Хари Грексън Уилиямс до момента (съжелявам Metal Gear Solid фенове ;)) Ами, да, доста емоционално ми влезе - няма да го крия. Така че въобще няма да се прехласвам в ролята на ревюроиращо про. Започвам издирването на строго определени четива

П.П. Click

А chimney guy

2007-12-05T22:46:00.000+02:00

По уличката тиха към дома,
както се прибирах уморена,
пресрещна ме една тълпа деца,
с крясъци се втурна срещу мене!
Поспрях, огледах се, видях го,
в черни дрехи, черна шапка и въже,
обиколиха го децата, заподскачаха,
навсякъде опипваха го те!

Едно дете пред мен застана
и молеше ме с тъничък гласец,
(в очите му надежда се четеше):
,,Пипни го, лелко, за късмет!''
Протегнах си ръката плахо,
докоснах черната му длан,
а две очи небесно сини
се взираха дълбоко в мен!
До днес не мога да забравя
черния човек със сините очи.
Късмет ли бе, че пипнах го тогава,
или късметът ми тепърва предстои!...

Написаното горе не е мое произведение, но стихчето на дамата се е получило сполучливо. Коминочистачът на картинката обаче е абсолютно мой и се явява един от най-хубавите, изненадващи и не на последно място късметлийски подаръци, които някога съм получавал. Окачен естествено на строго персонализирано място - в "детската" ми стая. Която въпреки прогресивните промени, които преживя през годините, все още носи духа на онова дете, което упорито не желае да напусне физическата ми осанка. Силно се надявам тези черти никога да не напуснат сегашното си разположение :)

The aliens are coming!

2007-11-27T11:36:00.000+02:00

This picture made my day lol :)

Kitty, Kitty

2007-11-17T14:26:00.000+02:00

Това са двете мацки, които срещам най-често тия дни – Багира и Сивка. Баба и внуче. Мега обичливи и още по-красиви. Ако трябва да измисля рекламен слоган оахарактеризиращ двете, то той щеше да гласи: „Успокояващата сила на природата”. Освен това, Багира е първата черна котка която съм виждал, на която козината е побеляла на точно определено място поради темпорален ятрес. Ще ми липсват.

Багира

Сивка

Noise Of Human Art

2007-11-12T13:30:00.000+02:00

Или просто N.O.H.A. Не бях попадал на толкова перфектна симбиоза, базирана на звуци и различни музикални стилове от адски много време. Tu Cafe, No Es Perfecta през Gipsy Valley и Balkan Hot Step (два много БГ трака), Base From Above, както и Float, че и всички останали. Задължителни. В общи линии няма много смисъл от изчерпателно стилово описание. Има адски много и качествено за слушане.

N.O.H.A. - The Official Site

N.O.H.A. at MySpace

More bitter, more coffee...

2007-10-20T16:28:00.000+03:00

I love my job (Part Two)

2007-06-11T12:41:00.000+03:00

Лара получи своето най-правилно визуално представяне. Тя се справи чудесно. За съжаление се налага да я оставя. Тъжа. За кратко. Един и половина сутринта – тръгвам с бодра крачка към работното ми офисно убежище. Пеша. София е пуста. Видна личност ни е нагостила. Драконови мерки, уж. Не ме вълнува особено, което като се има предвид образоването, което имам е странен по себе си факт. Вече не ми е странно. Свиква се. Тъжиш и свикваш. Вървя. Мисля си за нея. И по-малко за тях. Мисля и за него. Млади хора – усмихвам им се – заглеждат ме странно. Продължавам. Бакшиш си прави гаргара с жена алкохолик, разговаряща с Всевишния. Идилия. Замислям се. Мисля отново за нея. Подпийналата жена продължава да боботи на пиянски. Напред. Младежи пред модерен танцувален клуб. Спомени. И между тях – много красиви. Спомням си за него. Позагубихме се. Но пък е истиснко. София ми харесва. В този момент. Продължавам. Лека хладина. Мисля си за нея. Недвусмислено. Наближавам. Ключ. Вътре съм. Отдадени хора. Звъня. Чувам я. Чувствам се полезен. Много слаб материал. Големи промени в движение. Преглед. Нов брой. Физическа умора. Навик. Тя ми пуска страхотен линк, който трябва да се отпразнува. Нядявам се да ги задържа. И двете. Обичам работата си...

Sony's Passion

2007-03-07T23:42:00.000+02:00

Големи са Точка

In BIG N we trust!

2007-02-05T16:02:00.000+02:00

От нея.

:: how nintendo are you? ::

Изненадан…

2007-02-05T10:07:00.000+02:00

Много приятно при това. Посети, прегледай, прецени и ако си от ония хора, отдавна захвърлили социалните ограничители на нашето, че и предходното време - дай своят принос за развитието на тази изключително свежа идея. И се вслушай в мотото на обрисуващите бг действителността – “спри да се оплакваш, а действай”. А, да – името на сайта е image.bg. Палци - горе естествено.

Wii are the champions...

2007-02-01T00:37:00.000+02:00

Wii е конзолата! Наистина се уверих, че във времената на големите графични обещания, ония с дръпнатите очички са мислили най-вече за усещането при играенето. За удоволствието на тоя дето е платил за техния продукт. Мислили са за него наравно с калкулатора. Което, както и да го погледнем, е рядко срещана практика в днешно време. Много моя, тиха, изключително стилна и най-вече игрива. Ще я имам :)

Laberinto del Fauno, El

2007-01-31T00:04:00.000+02:00

Лабиринтът на Пам е поредният къс действително качествено кино, на което попадам в последно време. И, странно (май по-скоро не) - на режисьорското столче отново стои човек с гореща южняшка кръв. В настоящия случай, Гилермо Делторо. След Chidredn of Men и Babel, Pan's Labyrinth е поредната наглед простовата и лесно разгадаема, но много правилно разказана история. Ако приемем, че изкуството е доказателство, което се потвърждава от природата, то Pan’s Labyrinth е неоспоримо доказателство за съществуването на филми, които не целят да се харесат на този или онзи (или на цял един американски народ). Те просто са такива, каквито са желали да бъдат техните режисьори. И нищо повече. Което „нищо”, всъщност е адски много. И рядко срещано в днешно време. Безсмислено е да се опитвам да преразказвам каквато и да е част от сюжета. Той самия не блести с почти нищо невиждано или написано до момента. В скритите послания и усетът за детайл на всичко, което се случва на екрана ще откриеш положителната кино сентенцията на последния творчески напън, роден от мексиканския режисьор. Pans Labyrinth е представител на седмото изкуство, който може да остави своят резонанс у всеки, който знае какво търси. И по-важното – у всеки, който въобще има желание да открива.

8/10

П.П HD трейлър - тук.

Saul Williams

2007-01-30T16:44:00.000+02:00

За него казват, "че е най-големият хип-хоп поет в момента". Същите споделят, че "категоризирането на музиката му не е никак лесна задача". А тя самата е смесица от китарни рифове, дръм енд бейс, хип-хоп, зловещи синтове и абстрактни звуци. Над всичко обаче се извисява поезията на Уилямс, която определено би те накарала да се заровиш в текстовете на песните. И ако си луд фен на Тимбъленд – бягай надалеч. Ако обаче си търсиш храна за ума – слушай смело. Какво да добавя аз ли? Ами например, че чернокожият изпълнител е шокиращ пропуск за мен. Точка...и удивителен...

И да - coded language is a masterpiece!

Changes...

2007-01-29T18:13:00.000+02:00

Снощи по никое време реших да пооправя стария темплейт на блога и след едночасови мъки реших просто да го заменя с друг. Мисля, че е по-добър. Поне за навигация спрямо стария определено е. Такива работи – блогнати. А споменах ли, че новата Zelda e абсолютния тех шит? И че за момента заслужава абсолютна десятка? Може би дори ще промени игралния ми мироглед? Wiill see...

Катастрофи - като на истиснко...

2007-01-28T21:53:00.000+02:00

С Babel, трилогията на адски добрия режисьор Алехандро Гонзалес и действително феноменалния сценарист Гилермо Ариага приключи. Първоначалната концепция на мексиканеца Ариага е била да напише три сценария сформиращи една коренно различна от познатите ни до момента филмови трилогии. След Аморес Перос (Любовта е кучка) и 21 Грама, Бабел идва да покаже, че перфектни хора не съществуват. Една идея по-слаб от двата си предшественика, сам по себе си Babel е абсолютен оазис на съдържателното кино, който всеки един самоуважаващ себе си кино-ценител би трябвало да посети поне веднъж. И на кино. Всъщност по-слаб не е правилната в случая дума. Голяма е вероятността човек, който е имал честа да се запознае с творчеството на мексиканеца и испанеца именно с Babel и едва след това с неговите първи два сценария да фаворитизира последния къс от трилогията за сметка на първите два. Ако погледнем и на трите филма като едно цяло обаче, получаваме един от най-чувствените късове истинско кино, напоено с емоции и истинност, за които редица документални филми не могат дори да мечтаят. На моменти краен, Алехандро Гонзалес е режисьор, който винаги е търсил онази, човешката откровеност. Както и истинност (отново) наред с откритост, които могат да се породят единствено и само в реални условия. Истинност, която плаши. Истинност, която поне мен на моменти разтреперва. Babel е филм претъпкан с емоция и без необходимостта на крайни сценарни екливибристики. Филм, който контрастира от всичко останало НЕ Гонзалеско. Филм, който не разказва, а показва. Филм, който не търси, а разкрива. Филм, който задължително трябва да гледаш, а след това, ако все още не си имал честа, да се запознаеш отблизо с Любовта е кучка, както и с 21 Грама.

9/10

П.С. Не си виждал подобен Брад Пийт, просто не си.

Там, където свършва законът...

2007-01-26T00:52:00.000+02:00

Винаги е на близо, мамка му. Много е голям и безкрайно неуловим. И въпреки всичко, животът без него би бил адски безинтересен. Мърфи...

The Modern Man Show…

2007-01-24T22:59:00.000+02:00

Хъм, наглед една съвсем обикновена картинка, която обаче ме накара да се замисля за адски много неща свързани с битa на един модерен градски младеж. Този път обаче няма да нахвърлям каквато и да е част от въжделенията ми възникнали след един малко по-обстоен преглед на това, което виждаш отляво. OST на Jet Set Radio Future е твърде освежаващ за да задълбавам отново в материята на дървофилософията ;) See you...there… :)

Пфффф...

2007-01-24T12:11:00.000+02:00

Много писма и отвратителни вируси – двуядреният ми приятел се движи като 486 с качен Win 95 - пощурял съм. Чудя се как ли ще завърши този леко странен ден…

Бетонна действителност...

2007-01-22T23:43:00.000+02:00

Факт е, че тази новина е вече връз старичка, но на морската ми душица ще тежи поне до момента, в който всичките тия 100 милиона евро не се изсипят поне на 1000 километра източно от Калиакра. ВТФ – един от символите на Българския дух по времето на Османското владичество ще се превърне в арабски комплекс, изграден в източен стил и предлагащ апартаменти на арабски инвеститори? ВТФ бе приятели – все още не мога да осмисля как нещо подобно се случва. А то си е абсолютната реалност – започват си строежите по-късно тази година. ВТФ бе мамка ви ненаядена и безкрайно тесногърда. Какви арабски стилове на подобно място бе. Какви луксозни вили и апартаменти бе. Кви пет лева. Къде трябва да ни приемат, за да спрем с демагогията спрямо собствения си народ, спрямо собствените си ценности и култура? Направо да се кръстим Бълрабия и всичко ще е ток, а? Как да се гордея, че съм Българин след като някой е допуснал едно от най-българските места въобще да бъде населявано основно от НЕбългари и цялата архитектурна действителност да навява у посетителите на Калиакра усещането, че се намират в близост до Саудитска Арабия (с уговорката, че това ще се случи). В същото време друга Арабска държава буквално унищожи пет наши сънародници и ние осем години по-късно се сетихме да си поставим лентички по дрешките и автомобилите гласящи проницателното – „Не сте сами” (не си спомням дали слогана съдържаше точно тази фраза, но в това се изразяваше в общи линии „духовната” му квинтесенция). Пфф. Няма да преразказвам легендата за най-дълбоко врязания в морската шир нос на Българското Черноморие, за тази работа си има Уикипедия. Истината, приятели - е, че ме боли ужасно и в същото време се чувствам безкрайно безпомощен. Нос Калиакра е място дало ми невероятни количества положителни емоции – място, с което съм закърмен. Място, на което съм водил десетки мои познати и приятели. Водил съм ги с огромно удоволствие и не по-малко желание. Случи ли се описания в новината проект, то – желанието - неминуемо ще секне. Целия спирит на това място ще бъде унищожен. Цялата девствена осанка на Калиакра и околностите ще се превърне в сив спомен за това, какво Е БИЛО (дори по времето на Бай Тошо). И не – перспективите и евентуалния просперитет за нейтив населението въобще не ме интересуват. Не и когато говорим за истинско оскверняване на нещо, което винаги говорило на „Български” на всеки посетил намиращата се на около 35 км от Балчик забележителност. Ясно ми е, че едва ли засягам и една хилядна от цялостния проблем за безразсъдното унищожаване на Българската флора и фауна, но наистина исках да изразя първосигналния си гняв без почти никакви задръжки.
Ще завърша с много тъжната констатация изразяваща се в следното – ти, който все още си нямал честа да посетиш забележителностите на северното черноморие – посети ги докато е време. Видно е, че го метнаха и него. Сезонът на Бетона ще се настани за постоянно и там и е жалко – много жалко...

П.С. Прилагам и линк, съдържащ няколко снимки, които направихме на 31.12.2006, както и няколко от пролетта на 2006. Нямат нужда от коментар...

Something desktopish ;)

2007-01-21T22:24:00.000+02:00

Много благ вокал днб микс (въртя го за 20-ти път сигурно) на C&M Productions и най-накрая домашния ми десктоп.

П.С. Дисплеят ми е 16х9 (16 по 10 всъщност) и затова нещата са лекинко поразтеглени.

...

2007-01-20T14:17:00.000+02:00

Определение за жест в преносен смисъл – Великодушна или красива постъпка; щедро дарение. Каквото и разочарование, плюс кофти емоция да ми носят понякога използването на определени жест-ове, то за избрани хора, те едва ли някога ще спрат. Защото винаги ще предпочета рисковете на жест-а, пред това да бъда ЖЕСТ-ок. Въпреки, че втория вариант неминуемо би съкратил с много душевните тегоби на всеки. Един жест наистина струва и показва много повече, отколкото канонада от добре обмислени словоизлияния. Обикновено, хората способни на жестове се смятат за по-меки. Твърдение, което според мен до голяма степен е лишено от почти всякаква логика – защото – истински меки могат да бъдат само хората с твърд характер. В останалите, онова, което прилича на мекота е в действителност просто слабост, която лесно се превръща в раздразнение и свадливост. Пия (малък Собиестски) за жестовете на един невъобразимо добър козирог, който снощи нагледно ми показа (въпреки че външният му вид предполагаше нещо друго – и обърка всички ни), какво се нарича крайно душевно себеотдаване спрямо любимия човек, без дори – той – любимия човек да разбере дълго време за това. Тя трябва да е повече от щастлива! Поздрав с един изключително благ трип-хопец на 9 Lazy 9 – Life goes on & on…

Blood Diamond

2007-01-19T00:07:00.000+02:00

Длъжен съм да призная, че на два пъти започвах да гледам Кървав Диамант на компютъра си в късните часове на вечерта и на двата пъти заспивах. Всяко зло за добро обаче – изскочи ми възможността да присъствам на скрийнъра в Арена Младост и съм предоволен от предоставената ми възможност. Зад режисьорския пулт на Кървав Диамант стои пича създал Последният Самурай. Филм, който освен, че беше адски клиширан, бе изключително визуално пиршество и един прекрасен пример за правилен Холивудски комерс. В Кървав Диамант, Зуик е наблегнал на общочовешките ценностни, като съвсем целенасочено е вмъкнал и свежа доза хумор, вписваща се чудесно в цялата драматичност лъхаща от филма. Изключая захаросания холивудски завършек, Диамантът е истински във всяка една минута от своите два часа и половина действие. За това усещане спомага и изключително силното актьорско присъствие в лицето на Леонардо Дикаприо, Дженифър няма такава жена Конъли, както и Джимон Хонсоу. Последният всъщност прави най-силно впечатление и изнася голяма част от истинността на продукцията на африканските си плещи. Не мога да не призная, че има адски много хляб в тази маймунка. Проблемите на Диаманта се състоят в твърде предвидимия край, както и в протакането на действието – гореспоменатата продължителност на филма идва малко в повечко и на моменти се чудиш – абе хубаво де, ама трябва ли да гледам как африкански негри-фанатици се клатят на ритъма на 2 Pac? В края на краищата обаче, Кървав Диамант е филм, който едва ли ще трогне някого до степен, която непринудено ще го накара да отрони чувствена сълза, но от друга страна – през по-голяма част от продукцията те очаква свежест, която най-малкото не си очаквал от филм на подобна тематика. Много високо палци (изненадани) горе – 8 от 10.

Днес

2007-01-17T13:28:00.000+02:00

Днес, тя е ЗЛА. Надявам се никога да не я видя в това и състояние фейс-ту-фейс. Той отново е по-голям от хляба. Тук ще разбереш защо. Тя ме изненада много приятно с изразена гледна точка, която споделям почти на 100%. Обаче, тя...тя просто ни разсъблече – всички мъжки козирози. При все леката техническа мешавица на поста й, той е...без коментар от моя страна – нямам право. Но ще я почерпя следващия път, когато я видя. По дяволите – чувствам се гол:). Аз, аз си слушам безкрайно фаворитните ми FSOL и размишлявам над въпроса – кой уби зимата тази година? :) Кажи си бе приятелю – ще те черпя и теб ;)

Propellerheads day

2007-01-16T13:17:00.000+02:00

Изключително надъхващи при моменти изискващи извършване на рутинна и крайно не инспирираща работа. Истински таланти съчетаващи Big Beat, Breakbeat и Trip-hop по един много правилен начин. При все адски бедната си автобиография, поне на базата на останалите големи имена, като Chemical Brothers, The Prodigy, The Crystal Method и т.н., англичаните продължават да звучат все така свежо и до днес. Сравнително пресният им микс от Breezblock е поредното доказателство, че тия момчета го могат. И една малка интересна подробност – Take California е първия трак използван в телевизионна реклама на Apple iPod, някога. След спрения малко преди финала втори албум, защото според тях не е бил достатъчно свеж, с огромна надежда очаквам новото им отроче. За съжаление, WoS все още няма точна дата на излизане :( За дата, на която евентуално ще разкърша на тяхно live изпълнение в България пък да не говорим. И все пак, днес те щe са основните посетители на winamp-а ми - респект...

Без думи...

2007-01-15T13:18:00.000+02:00

Излишни са, мисля?

Сутрин рано...продължението не е за всеки...

2007-01-14T05:14:00.000+02:00

Странно, в 4 и 26, след поредния – няма-такъв-разговор преслушвам новия албум на Амон, хапвам адски вкусна мандарина и размишлявам върху страстта. Защото, за кой ли път се убедих, че тя може да даде ум в главата и на най-глупавия, но също така и да превърне в глупак най-умния. Не е добра тази страст, на която се подчиняваш и почти не владееш. Нооо, не – няма да навлизам в излишни тълкования за страстта. Не е нито времето, нито мястото да прелюбодействам с нея точно в този момент. Изкарахме по ленейно му един не лош ЧРД, въпреки че ми беше малко странно да ми задават въпроси от сорта - днб микса ти беше лекичък, но много приятен и аз да се чувствам като в небрано лозе. Въпреки, че в последствие се запознах с младежите форумисти и разкрих, че умна и целеустремена младеж в БГ все пак съществува;). Хвала. Що се отнася до самата линия, момента, в който ме поздравят (без да съм молил) с парче от OST-то на Jet Set Radio Future - освирепявам и същевременно разбирам, че въпреки липсата на почти всякаква вентилация и прекомерните количества понасъбрал се цигарен дим, тя е едно много правилно място, в което на практика мога да чуя всичко! Заговаряйки за музика, ще споделя, че от Декември 2004 до днес съм изслушал над 10 000 трака в winamp с екипиран plug-in на last.fm, което средно на ден прави по (отварям си калкулатора) 13 парчета на ден с добре попълнени тагове (погледни картинката). Ще продължа със статистиката, доставяйки данни от списание „Едно” гласящи следното – през 1999 г. се изпращат средно по 5 милиарда имейла на ден. През 2006, тези цифри са достигнали 60 милиарда дневно. През 2004, само в САЩ са изпратени 200 милиона съобщения. През 2001 спамът е бил 8% от общия брой мейли на ден, през Декември 2002 г. – 40%. Средната големина на едно съобщения по ICQ е 0.15 кб. През 2003 съобщенията дневно са 5 милиарда, което прави обем от 750 гб дневно, или 274 тб годишно. Всеки ден се създават 10 000 нови блога и се публикуват 1.3 милиона съобщения. Към днешна дата, в мрежата съществуват над 57 милиона блога, 53%, от които са активни. За активни се смятат тези, които се ъпдейтват поне на три месеца. 91% от присъстващите в онлайн пространството изпращат поне по един мейл на ден. Едва 4% се отдават на хазартни игри (интересно ми е – какъв ли е процентният дял на тези, които гледат порнаж;). Беларус е на първо място в списасъка с държави, врагове на интернет. Благодаря. Добро утро, и приятни (надявам се) сънища за мен...

Престижна кино-вечер...

2007-01-13T12:55:00.000+02:00

В петък вечер човек обикновено предпочита да се позабавлява в любимия си бар/клуб/дом със своите приятели, наместо да предпочете най-късната кино прожекция на поредния силно прокламиран холидувски продукт. Истината обаче е, че Нолан заслужава цялото внимание на всеки силно привлечен от кино изкуството индивид независимо от петъчната оферта, която евентуално е получил. Все по-набиваща се с всеки изминал негов филм е и тази, нагледно доказваща и показваща таланта на Нолан да комплицира една наглед простичка история (по романа на Кристофър Прийст) по начин, който да те накара да преосмислиш отношението си към главните персонажи докато действието тече поне на два пъти. Усетът за детайл, който прозира още от първата му черно бяла (и повече от задължителна) продукция – Following, е достигнал несъизмерими висоти в последната му престижна творба. По-дяволите – та това е човека, който засне филм посветен на култовия комиксов персонаж Батман, пред който тези на любимия ми Тим Бърън бледнеят. Именно във феноменалния Big Fish на TB, беше казано – „не е важното каква е историята – важен е начинът, по който тя ще бъде разказана”. Това твърдение важи с пълна сила и за Престиж. Своят сценариен дял е дал и братът на Кристофър – Джонатан Нолан (Memento) и си личи. С Престиж, К. Нолан се завръща към своите корени, като обаче е запазил и правилната епична бучка захар от Batman Begins. И без да прекалява е създал колаборация между двата подхода, която тече гладко, подсказвайки ти още в първите 15 минути, че те очаква лента, която напълно ще оправдае твоите очаквания. Лента с потенциал, който ще бъде изстискан до границите на днешното комерсиално холивудско кино. Дори леко очакваният край, по мое мнение е целенасочено търсен от Нолан. Защото с Престиж той не се опитва да заблуди аудиторията с евтини трикове тип Тони Скок и Дежаву – по-скоро се опитва да я накара да повярва. И по мое скромно мнение – успява. Актьорското присъствие е много близко до болезнено съвършенство – Бейл, Джакмън (да си сигнат за главна роля в последните творби на Ароновски и Нолан е нещо действително много голямо!), Скарлет Йохансон, Майкъл Кейн и дори вездесъщия Дейвид Боуи в ролята на Тесла. Престиж е филм, в който неминуемо всеки ще открие поне една истина за себе си. Аз лично открих и твърде много МОЕ кино. Рядко ми се случва да съм толкова впечатлен от дадена продукция, че да ме накара да набера всички мои кино-другари, за да им споделя своите впечатления. В спомените ми трудно се провира нещо толкова близко до 10 от 10 от последната година. Филм, ако не парадигма, то поне поставящ основите на това, на което Нолан наистина е способен IMO. Поклон. И на кино – никакви див-хиксове.

Freddie Cruger

2007-01-12T12:01:00.000+02:00

Не, не става въпрос за култовия хорър персонаж от Кошмари на Елм Стрийт. Ще ти споделя впечатленията си от един съвсем обикновен артист. Съвсем случайно – търсейки нова музика попаднах на този шведски типаж, прочетох това-онова за него, снабдих се с дебютния му албум от 06.12.2006 и се оказа, че пичът е адски идеен. Основата в неговите изпълнения е базирана на олд-скул хип-хоп, но младежа въобще не се притеснява да примесва към неговия бийт и малко по грууви изпълнения, както фънк, реге и соул. Лично мнение – при малко повече маркетингово старание скандинавеца може да пласира поне три парчета по разните му там популярни радия и да ги превърне в комерсиални хитове. Музиката му е адски интелигента и абсолютно ненатоварваща. Всъщност единствения проблем, който аз лично срещнах с дебютния му албум наименован с нежното Soul Search, е че докато го слушаш, той ще ти даде необходимата емоционална нотка, която да раздвижи по правилен начин сетивата ти. Но свалиш ли слушаките от ушите си, споменът за благите ритми ще избледнее като този от поредната лятна тава, на която си дъндуркал морна снага - завръщането дори към най-добрите му тракове ще се превърне във все по-невъзможен за осъществяване процес твърде бързо. Бих казал, че му липсва и малко декадентски подход. За дебютен албум обаче, Soul Search е една наистина много приятна изненада, която бих препоръчал на всеки с малко по изтънчени хип-хоп вкус. Личните ми фаворити от албума са Over The Ocean, Running From Love, The Hustle и Something Good. Peace WhiteZ ;)

6 от 10

П.С. Cruger at My Space.

Ей ги гирички, ей ги две, с едно китайско (и биричка) обаче май е по-добре... :)

2007-01-11T11:55:00.000+02:00

От онзи ден - с Тошомир ще ставаме вдигачи. Смятаме да запретнем здраво ръкави съчетавайки чашката и въобще всички присъщи ни ентъртеймънт фетиши с малко физически упражнения. След изключително неприятния следобед цялата идея да се поизпотим в един доста свеж фитнес салон бе приета повече от радушно и от двама ни. Типично по козирошки обаче, присъщата ни отвеяност ни постави пред угрозата да изчакаме до четвъртък, за да поизхабим някоя и друга калория, както и да понатрупаме тук-таме и по някой мускул. И на двамцата екипите ни липсваха, а за този фитнес салон те се оказаха повече от необходими. Поне купихме карта на Ив, която се оказва напълно права, предупреждавайки ни, че въпреки всичко - във вторник Ивайло Коралски и Тодор Тодоров няма да се приберат по домовете си с една идея по-изморени от обикновено. Нейсе, вече имаме уречен ден, в който голямото и през строго определен период от време потене ще започне. Е, после, за да не ни е яд минахме през печатницата за експонацията на новия брой на списанието. Всичко беше тип-топ и освен това IMO – това ще бъде БРОЯТ. И разбира се, защото освен всичко останало, от известно време сме и крайни чревоугодници, ометохме количества китайско придружено с хладна бира, които ни накараха да проклинаме дръпнатите готвачи в ресторанта – за сметка на това обаче - бяхме доволни.

П.С. LOTR: Fellowship of the Ring – HDTV версията с резолюция от 1920x1080 и размер от 10 Gb – нечовешко!

П.П.С. Правилен хип-хоп ftw - отново съм зарибен - thx to Tosh and Iv!

Edit: Е, не - не може в Джепето да предлагат салата на име лесбос, в която една от основните съставки да бъде майонеза.

Лично х 5

2007-01-10T15:30:00.000+02:00

Диди ме е вмъкнала в популярна блогърска заигравка, без да благоволи да не попита, но аз разбира се не и се сърдя. Дори и благодаря :) В общи линии никога не са ме привличали тия лексиконни истории, макар че аз самия имам навика да лексиконствам с хората, при това фейс-ту-фейс. Поне докато не ги опозная малко. Но в случая ще се отзова :) Та така:

1. Адски дълго време мога да крия чувствата си (с години), но веднъж разкрия ли ги, ми личи от километри какво изпитвам към даден човек, дори и да нямам желания околните да разбират за това.

2. Чупил съм си два пъти ръката на едно и също място. Имам счупен нос, счупен пръст и два строшени зъба. Никой не ме е бил – музиката и спортът са виновниците за тези физически злополуки.

3. На четири месеца съм запалил първата си цигара, която реално ме е превърнала в непушач и до днес (с много малки изключения). Едва ли някога ще имам честта да узная що е то никотинов глад.

4. Като малък бях (абе, и все още съм ;)) доста всестранно развит морски представител (благодарение на родителите ми) – тъчех на стан, заедно с баща ми изработвахме страхотни самолети от картон, рисувах много с пирограф, посещавах кръжоци по рисуване и глина. Притежавах една от най-големите колекции мач-бокс – може би в цялото БГ. Включително и западните издания – винаги ще помня кафявото Волво с бялото кученце показващо се когато отвориш задния багажник (в последствие батковците ми ги ограбиха по пясъчниците :(). Събирах всичко - притежявах колекции от какво ли не. Обожавах да ходя за гъби и да се разхождам из гористите пояси около Балчик. Бях страшен почитател на Антонио Кръстев, заради което винаги в състезанията по лека атлетика и волейбол ме пращаха да участвам с по-големите от мен (thanks for that father).

5. Закърмен съм с конзолните платформи – на две години имах оригинален Pong от Мароко. На пет години вече нищо не ставаше от него. За справка – първия си компютър получих на шест.

Това е :)

А не можеше ли подточките да са десет? Just kidding :)))))
И моите избраници:

Tosh
Essme
Шарки
Bleeth

Edit: Тъй като единия от моите избраници се оказа, че леко ме е преварил с отговорите, то ще прехвърля топката на Благородната Ив

Елфически потайности

2007-01-09T13:01:00.000+02:00

Във връзка с обхваналата ме Zelda мания и приключението, което ме очаква, надлежно прилагам и новия си тапет красящ офисния ми компютър. Чувствам как ушичките ми се издължават - сбогом :)

Патерична ЧНГ :)

2007-01-07T18:47:00.000+02:00

Снимката, която виждаш е абсолютно олицетворение на четирите дни, които изкарахме на морето по нова година. Вълшебно беше мамка му и ако не беше глождещия ме проблем, който мислих, че съм позабравил (и бях, отново - мамка му), мисля, че тазгодишното изкарване би се наредило след първенците в личната ми класация. Уви, явно не съм и изкуствената обвивка отново взе, че се прокъса. Комплицирана история, която само един козирог може да си причини. От завръщането ми в София започна каръщината (от най-големите :), но въпреки всичко съм оптимист за предстоящата година. Още повече, че от баницата с късметите ми се падна именно късмет. Успешна година за всеки посетил този блог. Ще се виждаме, вече от почти всяко кътче на планетата, тъй като любимите ми родители ми дариха едно скромно подаръче под формата на лаптопец последна хубост и ми е гот. На всеки му такива подаръци и такива родители разбира се!

Next one...

2006-12-18T16:24:00.000+02:00

Рио Коралбуса!

2006-12-15T10:25:00.000+02:00

Ninja Gaiden Black - just wow!

Не се сърди "приятелче"...

2006-12-14T11:54:00.000+02:00

Не вярвам на врачки. Никога не съм – предполагам няма и да. За един рожден ден ми подариха книгата за голямата наша пророчица Ванга. Все още не съм я прочел. Не вярвам, че някога ще започна да вярвам на бабите с кълбетата. Освен, ако някоя съвсем случайно не ме увери в обратното. Започвам да вярвам все по-малко и на повечето хора около мен. Индивиди, които се възползват от добротата ми, както и от слабостта ми да се отзовавам на всекиго и за всичко. И да продължавам да бъда безкрайно търпелив и добър, въпреки лайната, с които ме засипват и си мислят, че ми липсва добро обоняние. Един голям fuck of „приятели”. Присъщата ми мекушавост няма нищо общо със способността да надушвам, отсявам и преценявам. Просто обичам да виждам хората усмихнати. Но вие го знаете това. Свеждането на приятелството само до полза отнема най-ценното в него. Ще узнаете и още... Поздрави на всички вас „другарчета” от мъжки и женски пол с Оrbital - Snivilisation - 01 - Forever.mp3. Kisses!

П.С. След снощното „Не се сърди човече” (ама както си му е редът – с истинско зарче, картон и подскачащи пионки), Ив даде много правилно наименование на играта, когато в нея участват и нежни създания – „Не се сърди коте”. Твърде добро – все пак, винаги съм възприемал жените като котки. Вероятно на това се дължи и отколешната ми любов към писаните :D Въпреки че те по закон ми стъжнявят живота на игри със зарове. И снощната игра не беше изключение. И, „Не се сърди човече” до живот – няма такава зарибявка!!!

Covenants - beware!

2006-12-11T14:26:00.000+02:00

In robots we trust! 360 дори и само за да мога да довърша битката. И чуя поредната порция безумно добра музика. И ненадминат fps екшън. HALO!

Кратко и ясно

2006-12-08T15:04:00.000+02:00

Днес се чувствам по този начин.
Истински желая някой да превърти стрелките на часовника по възможно най-бързия начин до 21:00 тази вечер.

Drawer Geeks :)

2006-12-07T17:51:00.000+02:00

Много добро :) Хари картинките пълнят. Повечето картинки пълнят :D

Big Fish...или просто следобеден спам :)

2006-12-06T15:26:00.000+02:00

След два дни обща работна дейност стол до стол, днес разбрах, че новата ми колежка е не просто мой набор и сме родени в един и същи месец, ами сме се появили на белия свят в един и същи ден. Много рядко срещано съвпадение, никой не може да го отрече. Всъщност за първи път въобще имам честа да се запозная с човек близнак по рождение. И ми е някакво странно в момента.

Също така, снощи със Сашо правихме секс с лъв. И царко животински не иска да си спомня за снощната вечер, сигурен съм. Ако не ми вярваш, то ще видиш доказателствен снимков материал в новия GW. Ще зърнеш и омайната муцунка на лъвчо, докато бате ти Сашо го обработва изодзадзе.

Днес диря рибен ресторант и не мога да открия такъв (в който всички места да не са резервирани), и виждам как ще се изложим с африканския маймун. Но аз съм сигурен, че ще ни простят. В този ред на мисли, честито на всички именници.

Снощи се видях с човек, който ме върна години назад – когато политиката беше заела 2/3 от моето АЗ. Когато споделях политическите си възгледи дори на таксиджиите. И обикновено крайните ми въжделения ги привличаха безобразно много. Върна ме във времената, в които съм й политиканствал в 80% от времето, което сме прекарвали заедно. Днес ще се видя с друг човек, с който по-всяка вероятност отново ще засегнем какви сме били, колко сме се променили, какво е можело да бъде и какво все още може да бъде. Защото доста често, миналото всъщност предначертава нашето бъдеще. Често ТО е нашето бъдеще. В изключително странна, много позната ситуация съм попаднал. Като се замисля - LOL!

Спирам. Обаче, нещо все още ме мъчи - все още чувствам вътрешни терзания свързани с откъсването, или по-точно изоставянето на моето политическо АЗ. При все огромното количество мръсотия криещата се под нейната, доста често - бляскава повърхност, политиката е науката, която IMO може да развие един човек до невъобразими висоти – може би, защото съчетава в себе си всяка позната нам философска наука...оооооо, чао...

Edit: Дънката е златен!!! Имаме ресторант!

Driving me softly.

2006-12-05T11:26:00.000+02:00

Не знам дали е нормално да пуснат на градско в района на Плиска абсолютен новобранец, който не е заставал зад шофьорския пулт от както е бил на десет, но днес сутринта това ми се случи. Трябва да призная, че за малко повече от час почувствах много мой автомобила, на който се уча. Не мога също да не призная, че ми беше приятно зад волана. Никаква паника – дори инструкторът ми направо на няколко пъти забележка да внимавам с газта – рано ми било да натискам педала толкова надолу. От сега мога да заявя, че от мен ще излезе един много внимателен и прецизен шофьор – така ги виждам аз нещата и поне за момента не виждам причина да не се осъществят.

Edit: Той най-накрая се отново се разписа с два добри поста :) Welcome back архитекте ;)

Кино минутка

2006-12-04T14:32:00.000+02:00

Новият Джеймс Бонд е потресаващо добър. Всъщност, ако името на продукцията не носеше инициалите на популярния франчайз, то със сигурност трудно би се досетил, че иде реч за Бонд...Джеймс Бонд. Безкрайно първичен и адски изчистен екшън с много олд скул излъчване. Няма ги типичните направо хумористични GC-та от старите бондове. Няма ги обезкуражително тъпите в повечето случаи гаджети. Има един тексаски селяндур, който обаче прави филма. Сега, че Даниел може да бъде следващия The Rock в Световната Кеч Федерация е вярно. Че му е доста трудно с реплики съставени от повече от пет изречение – също. Но именно първичността и несъвършенствата (забрави за изтънчения английски джентълмен) на тоя пич го правят да изглежда по-истински. Вписва се в ролята чудесно. Не ебе на поразия. Бият го като мече у дерек. Кърви яко. Има няколко невероятни сцени, заснети по-фамозен начин. Martin Campbell наистина си спечели уважението ми. А Ева Грийн...ех... Много неща могат да се кажат още за Casino Royale – много и хубави. Първият филм посведен на британския таен агент, който наистина ми допадна! 8 от 10.
И задължително първия път на кино. Заслужава си.

Edit: Мога отново да качвам картинки. И разпусни малко с това, ако имаш шефове като моя.

Hello weekend...

2006-12-03T13:17:00.000+02:00

Петък – 1 Декември - Ame – правилни – но не и клубно – Ялта – драйфа ми се – френдс – много важни – начини за наздравици – много – и крайно алтернативни – Тошков фотоапарат – много правилен – Събота – 2 Декември - твърде много неща – твърде малко време – музика – в неморално високи количества – ще се оправим – все някога...

Петък – начало – трезви, но вече простеещи...

Около 3 след полунощ – много подпийнали

Feel in Blue, морски :)

Ame in the mix…

Моите хора – красиви, танцуващи и обичащи се!

Koralsky's month of the year!

2006-12-01T11:33:00.000+02:00

Днес е началото на Моят месец. Започва с купчина (буквално) неприятни новини, но е Мой. И Âme са мои тази вечер. Силно се надявам да ни разкършат истински. Могат го. И дано има само правилни хора – ценители. Усмихнати хора, които желаят да се веселят и танцуват. Пожелавам си го. And let the party begins!

П.С. От днес съм горд притежател и на най-яката визитка евър. Двустранна и твърде моя. Пантонското червено е просто... Шервам :)

С кафе и кроасан...

2006-11-30T11:20:00.000+02:00

Наскоро човекът, който винаги, когато ме зърне на живо ме гледа все едно водя основополагаща реч на пленум на БКП преди десети ми подхвърли трогателната новина, че нашите два блога (и този на Джовани също), били споменати в пост на друг човек, като едни от най-интересните в българското блого-пространство. Ами, готино ми стана – признавам. За съжаление беше Петък и до Понеделник Габриела беше забравила точния линк. Здраве да е. Днес обаче попаднах и на това. Не познавам човека, но с удоволствие ще сложа линк към неговия плейс. Хубаво е понякога да те забелязват и поощряват в този ред на мисли. Въпреки, че е много по-лесно да нахокаш и нахраниш някого. За съжаление повечето хора (и тези около мен дори) предпочитат да хранят, отколкото да търсят. Както вече подхвърлих - сигурно, защото е по-лесно, а и по-вървежно. Отплеснах се. Та, мисълта ми е – явно блого-общество има. И то много сериозно. В какво се забърках :)

И писмата на читателите на списанието също ме радват, особено, когато част от суперлативите са оправени лично към мен. Като това например: „п.п. благодаря за ревюта като тези на Shadow of Colossus и Okami
вече си от любимите ми автори
респект”
И не, определено не съм самозабравило се нарцисче – всъщност съм твърде далеч от подобно определение. И все пак ми е хубаво, когато получаваме положителен фийдбек. Хъм, кроасана и кафето ми са на привършване. А с това и днешното ми включване. Приятен ден.

Some things 2

2006-11-29T11:05:00.000+02:00

Отново е сутрин. Отново отхапвам от пресния домашен кроасан изпълнен с истинско сирене и отпивам от станалото вече задължително за скромната ми особа сутрешно кафе. С Плам за кой ли път водим екзистенциални разговори включващи спохождащите ни непрестанно житейски катаклизми, БГ действителността и разбира се – заплатите. Имам оригинално DVD на 3 Iron с екстри и на корейски и съм повече от доволен. Архитектския хаус, създаването на DVD за пари, ракията, туршията, кооперативна на Streets of Rage 2, музиката Юзо Коширо, Тош – хиляди палци горе. Такси от Княжево до Гео Милев – юмруци в земята. Шибаният студ навън - иде ми да прокопая тунел до Бахамите и да се преселя там за няколко месеца. Сънят продължава да ми е чужд. Най-накрая се реших – наместо просто да прахосам (половината вече оползотворих по изключително тъп начин) събирани от лятото финикийци с определена, но неосъществена цел да бъдат спомоществовател за тъй дълго отлаганата от мен шофьорска книжка. Купих си вече и учебници, така, че вторият Хиперион ще почака малко. Получих много интересно предложение – да поема ръководството на вървящото в момента предаване по MM – Game Guide. Мисля в момента. Не съм гледал това предаване от години. Bonobo се харесаха на твърде много хора, което ме прави изключително горд;) Такива работи.

За децата

2006-11-28T15:14:00.000+02:00

На териториите на единствения форум, в който не се подвизавам с морския си псевдоним, се разразиха бурни страсти окачествяващи наболелия в момента проблем свързан с насилието при подрастващите – най-вече в училищата. Позволих си лукса да се включа и аз. Форумен представител ми влезе на въпреки афектиран от тези мои думи: „Голямата драма на сегашните пишлегарчета (а и старите също) се състои в родителския контрол. Липсата му. Както и в неумението на повечето родители да го упражняват. Това е.” Влезе ми с тезисни бележки, описващи как заради голямото натоварване, дългия работен ден и социалната ни действителност, било глупаво да очакваме, че родителите могат да упражняват споменатия от мен контрол над детето си. Един вид, дай заради собственото си густо (да си починем, хапнем нормално и т.н.) да оставим детето си на произвола на съдбата. И да разчитаме изцяло само да поеме своят нравствен път в живота. И по-лошото - да разчитаме на учителките по химия, математика и т.н. да го упътят. Дори не мога да си изфантазирам момента, в който аз ще си пия биричката в някой бар, защото ми е дошло до гуша от шибаната действителност, докато детето ми наистина преживява тежък момент и е изправено пред различни проблеми. Може би ще прозвуча като баща ми, но момента, в който си направил своят избор, пречупил си се – създал си семейство и се е появил твоят бъдещ наследник, много от любимите ти иначе занимания минават на заден план и започваш да хвърляш всички усилия, за да бъдат добре Те. Защото, ако са добре Те, то неминуемо и на теб не ще ти е по-зле.
Но да се върна да проблема касаещ подрастващите – детето ни не е научено да ходи с нож в джобчето и наместо да го използва за евентуална самозащита е решило да боцне съседът си по чин. Защото не го кефи нещо в начина му на мислене, примерно. И за подобни последствия не са виновни телевизията, филмите, видео игрите и т.н., а самите родители. Без никакво съмнение, родителското безхаберие може да остави трайни последици в съзнанието на едно дете. Безхаберие свързано с желанието им (отново – примерно) да оставят детето при баба му, защото е по-лесно. Естествено, не говоря за случаите, когато самите те ще имат нужда от малко прайвът тайм един с друг (екскурзия, ден-два прекарани насаме и пр.). Но пък каква е гаранцията, че винаги ще имаш на кого да оставиш детето си? Тоест, не приемеш ли, че с появата на нещо толкова хубаво като твой пряк наследник, много от нещата вече никога няма да бъдат същите, то до голяма степен обричаш на страдание своето собствено продължение. В противовес на всичко казано до момента, трябва да подчертая, че не съм почитател на майки тип орлици и бащите фетишизирани на тема „моят син/дъщеря ще бъде еди какъв си и аз ще направя всичко възможно това да се случи”. За да бъдеш с/до твоето дете не означава, че трябва да го предпазиш от всичко, което може да го опари. Защото в такива случаи обикновено се стига до другата крайност - деца, за които значението на думичката самостоятелност е табу. А други думи - като няма, невъзможно и т.н. дори не съществуват.
Приключвам, няма да си вадя генерални изводи. А и имам адски много работа :( (иначе бих написал повече) Оставям темата отворена. Снощи съм спал три часа и имам неща на главата за триста тридесет и три. Караокето беше силно - буквално. Очаквам с огромен интерес да разбера дали притежавам някакви операторски качества. И дали в мен, под една или друга форма не са се настанили Майкъл Ман и Тони Скот едновременно? Хайде, че колежката ме изненада с много силен трак - Reign на Uncle. И волумето е на макс!

Some things

2006-11-27T16:15:00.000+02:00

Колежката ми – добричката и принципно жизнерадостна Теди е получила психическо разстройство. И може никога да не се върне на работа в Стърлинг. И София в този ред на мисли. Какво нещо са разделите, мамка му. Стискам и палци – тя е последният човек, който заслужава подобна участ.

Снощи Ванката ми показа първите неща от новия www.games.bg. Дизайнерският кораб на това момче е много голям. И много продуктивен. Мачтите са му изключително прецизни. А двигателите, ах, двигателите. Подобен сайт до момента в БГ, мисля не е правен. Хубаво е да имаш такива хора на твоя страна. И, моля те – все още не отваряй www.games.bg. Това, което ще намериш там към днешна дата е комбинация от 30 циганина и 15 травестита в едностаен апартамент на 16-тия етаж в Люлин. И си бъркат по дупките естествено.

Клара Хил е откритието на сезона. Наричат я новата Дайдо. Новата Роушин Мърфи. Аз бих добавил и новата Дани Сицилиано. Асоциирай нейния дебютен албум с всичко що е соул, бразилско, хип-хоп, дийп хаус, класическа музика и фолк. All I Can Provide е всичко, което можеш да искаш от една млада изпълнителка – правилна визия, стил и разнообразие. Слушай!

Tosh е ебати пича. Може да повдигне настроението ми само с почесване на обръсната си тиква подобно на маймун в зоологическата градина. Много благ – много правилен – брат. Можеш да видиш фотографския му талант (новите телефони щтракат все по-добре) на прикачената към поста снимка от преди час в респектиращото офисно кафенце. Което скоро няма да бъде такова, но това е една съвсем друга тема.

Вечерта ще караокствам. И ще съм доста смешен предполагам. Но мисля, че ще бъде фън. Дано fun-ът споходи и теб тази вечер. Искрено ти го пожелавам. Over and out.

Edit: Е не мога да не споделя и това. SW FTW!

Линията на съдбата

2006-11-26T15:44:00.000+02:00

Случайно или не но и през седемте дни от тази седмица се озовах в „линията” по един или друг повод. Осъзнах това днес, преди мача, който ще гледаме там с обичайните заподозрени.

Понеделник - среща с евентуалния ми бъдещ заместник в Стърлинг.
Вторник – не помня – бири някакви.
Сряда – с Мед и Муцата – мачле – Левски срещу Барселона.
Четвъртък – работни разговори със Симича и Макс. А малко по-късно същата вечер и японската Nintendo звезда мина през червения килим и остана адски доволен. Включително и от самото заведение.
Петък - бърз чай с ром преди баскетболната ми одисея и най-накрая кратък разговор с човек, който подминавах целенасочено от известно време. Понякога мога да бъда голям дечко, признавам.
Събота – прекъснах един прекрасен ЧРД, за да се прибера „у дома”. И ме е яд. Много дори. Но в края на краищата, топлите пуканки, биричката и селебрити дет мача ми дойдоха добре. И все пак, много ме е яд.
Днес (неделя) – Ман Юн vs Челси, както споменах. Преди новия Бонд.

Дали „линията на съдбата” не ми е предначертана и за следващата седмица? Ще видим. Но някак си, 7 дни и 8 пребивавания ми се виждат множко. И, идва най-тежката седмица от адски много време насам. Уиште ми лък (но не индиански ;))

Pussy flowers

2006-11-24T11:25:00.000+02:00

LOL бе!

Thanks to Danza.

П.С. И все пак си мисля, че тук фотошопчето е ударило едно пръстче ;)

Edit: И още нещо - много болно. Thanks to Borqna.

Ранна сутрин

2006-11-24T01:18:00.000+02:00

Десктопът ми. Домашния този път.

23.11.2006

2006-11-23T12:49:00.000+02:00

Пълни глупости са твърденията, че видео и компютърните игри са правени основно за мъже. А още по-голяма, е разпространеното схващане, че жените нямали достатъчно бързи рефлекси, за да се справят с щурия ритъм на повечето модерни заглавия. Снощи многоуважаваната Муца ми скри топката с игрални качества, които отделиха за дълго погледа ми от откровено тъпия футболен „спектакъл” Левски – Барселона (честито на сините богчета между другото – 0 на 2 определено си е успех). Мацката разчупи последните нива на най-новото Mario за DS без дори да е опитвала първите (игра докато не падна батерията на джобната конзола). А те хич не са лесни. Всъщност са адски майсторски.

Значи, всичко опира до желанието и нуждата от малко тренинг, а не до това от какъв пол си. Алкохоло-интелектуалната ми дружка Кристина е абсолютен Soul Reaver и Civilization змей – игри, които определено не са за първолачета и изискват, както ясна мисъл, така и бързи рефлекси. На Сашо половинката – Деската, която, ако видиш на живо (снажна, добре изглеждаща жена на средна възраст носеща дрехи тип - еманципацията ми е в кръвта) никога няма да предположиш, че не само обича да си поиграва, ами е и адски читав играч. И на края, Диди – жена разполагаща с визия, която ти крещи - не само играя и съм добра, но мога и да разпознавам uniqe заглавията от десетките бози на пазара. Четири представителя от женски пол, с които имах честа да се запозная в разстояние на малко повече от една година. И четирите – коренно различни като визия, излъчване и разбирания. Ако съдим по социологическите изследвания провеждащи се на запад, женския дял в игралната индустрия става все по-голям. Моментните тенденции предвещават унисексът да завладее нуличките и единичеките побрани в бъдещите ни блурейове, двд-та и ейч-ди-двд-та, флашове и т.н. Палци горе.

И е повече от задължително да изслушаш новия албум на Bonobo (старите също, ако си ги пропуснал до момента). "Days To Come" поне за момента ми се вписва като най-свежата комбинация за годината от Trip-hop, фънки звученето на DJ Shadow и всичко това преплетено с щипка от мрачното излъчване на батко ви Тобин. Много, много свежи и в същото време простовати семпли, които звучат просто правилно. Или казано с други думи:
„Simon Green aka Bonobo returns with his third album and the kind of quantum leap in quality that very few artists make. “Days To Come” has the feeling of a classic all over – a big, brooding, emotional and uplifting record that you can dance to, do the dishes to, or sit and really study.”

И новата компилация на Ame -"Skin Is In
" – нямам думи. Франк и Кристин страйк ъгейн. Нищо музикално не им е чуждо. Усетът им за последователност е уникален. В цялата компилация няма да попаднеш на излишен трак или грозно сливане. За момент на доскучаване пък да не говорим. Също така, от всичките налични тракове бях чувал максимум два или три. И задължително преслушай, само ако разполагаш с добър бас (ако може и с хубави слушалки:)). Изключително уравновесяваща музика. Много изтънчена и много истинска. И малко западни обяснения: „Âme's mix is compelling right from the very off wasting no time getting into the groove of things with a Violent Rush by Tokyo Black Star. Crusho knows the score with needing Someone To Love, Blackjoy providing a profound remix. Laid's Punch Up is meaningful music with a message with a cool groove to boot. Kids In The Streets keep the rhythm moving on with Keep On Turning followed by the mesmerizing and classy Charles Webster remix of Mystic River by Mike L & Lanoiraude. 'By the time we get to Marcus Worgull's Dragon Loop Âme has taken us deep down the rabbit hole'.”

Един котко линк за довиждане, който получих тази сутрин. Спорно.

Time

2006-11-22T13:26:00.000+02:00

Снощи имахме за задача да свършим работа, която по наши изчисления би трябвало да ни отнеме не повече от час. Седнахме в 8 вечерта, и не я завършихме напълно до три и половина сутринта. Адоуб Афтър Ефектс е ебати яката програма, но страстно желае машина сътворена от всевишния. Факт е, че видео едитинга изисква, но чак толкова. И самото филмче нещо не се получи тъй както го бяхме запланували. В старите определено имаше повече идея - повече фийлинг. Лично мнение разбира се. За GW Movie 5 иде реч. Но поне заради финалните надписи си заслужава да се гледа. Поне веднъж.

Няма смисъл да припомням как се чувствам в момента и все пак ще го направя – като презряла, но небрана круша, на която предстои да тупне всеки момент от голяма височина. Като си видях подпухналите очички в огледалото сутринта направо се изплаших. Имам нужда от огромни количества сън. Аз, на който по дифулт е заложено неистовото желание да се излежава в леглото с часове наред не съм си позволявал лукса да извършвам този акт от месеци. И причината не е само в липсата на време.

Сутринта Ив ми каза, че отлагането на удоволствията е най-силния мотив за работа. И според Фройд било така. Като гледам работната и празнична Коралска разбивката за месец Декември (по-всяка вероятност на собствения ми ЧРД ще пътувам!) ми се изправят косите. Търся си много силен мотив да поспра с отлагането на удоволствията обаче и доста обемистото черногледство налегнало ме тия дни (мамка му, то винаги ми е било чуждо!). Защото 2007 е важна – ще дам последен шанс на „Софийския Коралски”, а и съм обещал на най-близкия ми човек – брат по душа и помогнал ми твърде много в последните трудни два месеца, че „наш’то си” ще стане. Нещо действително много наше. В противен случай най-накрая ще зарадвам, любимата ми сестрица. Която в момента е предложила на нашата майка орлица да ме вземе за един месец в LA на нейни разноски с цел да поотпусна след споходилия ме тежък период. На всеки му такава сестра пожелавам, честно. Жалко, че няма как да се облажа от това предложение в момента.

И да чукна на дърво, при все бруталния режим и ужасяващ външен вид, физически се чувствам повече от добре. Само със сънчо имам нужда да си гукам повечко. Life goes on...

П.С. И малко фън за финал :)

The Legend of Zelda: The Movie

2006-11-21T13:07:00.000+02:00

Робърт Земекис (Контакт, Завръщане в Бъдещето, Форест Гъмп) и Зелда (най-известния виртуален елф) - да, да, да! Повече - тук.

Edit: Новата Zelda е на път да се превърне в едно от най-добрите заглавия за всички времена. Wii want her in our hands, badly!

Котко изложба

2006-11-21T11:49:00.000+02:00

За съжаление не успях да посетя, но гледах телевизионното представяне снощи. Ако бях в София, 100% щях се порадвам на живописните писани на живо. Хубаво е, че се провеждат подобни мероприятия. Повече инфо – тук. Ето и линк със снимки от събитието.

Контрасти

2006-11-20T12:20:00.000+02:00

За един ден – Bloodsport, Silent Hill и 3 Iron. Точно в този ред.

Първият ме върна с почти 20 години назад - във времената на Американска Нинджа, Батко Арни и Силвестър „Роки-Рамбо” Сталоун. Бях позабравил как Ван Дам крещи като обезумяло животно, когато го натупат и после наплясква ефектно натупалите го, щото си спомня някакви неща. Изненадващо е, че дори днес, Кървав Спорт не може да влезе в една LMN (обяснения на тази абревиатура при първа възможност) вечер, по начина по-който би се вписал почти всеки друг филм на белгиеца от ония времена (за тези от последните няколко години да не говорим). Кървав Спорт има идея и за годините си е адски добре заснет. Известно количество правдоподобност при бойните сцени можеш да откриеш дори днес! Четири коралови палеца горе. И момента, в който съзрях в лицето на младия полицай-негро Форест Уитърък (Phone Booth) направо ме промени. Никога не съм предполагал, че точно той има подобна изявя в подобна продукция. Неземно!

Вторият за кой ли път се доказа като най-добрата филмова адаптация до момента по видео игра и един от най-интелигентните хоръри снимани през последното десетилетие. Притежава изключителен визуален стил, въпреки че CG-то понякога издъхва. Едва ли ще го видиш на Български екран скоро, така, че можеш да приемеш arena-та като правилната алтернатива. И музикалният съпровод на Akira Yamaoka просто трябва да се чуе. За музиката му казват „His music's sound reflects that of Industrial music”. Звукът му е много чувствен, тъмен и истински ще добавя аз. В комбинация с визуалния стил на Silent Hill музиката му може да бъде дори опасна за хора с по-лабилна психика. Не на последно място, винаги ще свързвам стилизираният хорър на Кристоф Ганс с най-неприятната новина за изминалата година. И си чакам продължението.

За уникалното произведение на Ким вече драснах нещичко. Само ще споделя, че второ гледане е повече от задължително (за мен лично ще има и трето... и четвърто и...). И е факт, че снощния му старт започна към един след полунощ и отново не мигнах дори и за секунда. Очаквам Breath с неистов ентусиазъм. Твърде лично ми влиза южно кореецът.

Крайно контрастни представители на седмото изкуство. Почти толкова, колкото лятното и късно-есенното ми Аз. Сетивното им отражение обаче, независимо от моментния Аз си остава нещото, което ще ги откроява винаги в подсъзнателното възприятие на всеки, когото са успели да докоснат истински.

П.С. И малко "тихи" плакати...

ЕС ли?

2006-11-18T13:16:00.000+02:00

Падна ми се честа да присъствам на купон организиран от приятел завърнал се от чужбина. И милия, събрал всичките си френдове, наред с доволно количество момски индивиди се опитваше да придаде на събитието нещо повече от събиране покрай масата съчетано с вихрен селски запой. Трудно постижимо. Нещото наречено селски манталитет се е впило като пиявица в почти всеки БГ младеж и дори в междугалактическа организация да ни приемат, пак ще си останем същите. Безкрайно комплексирани човечета, тупащи се в гърдите колко пари са оставили в еди коя си селска кръчма (Син Сити, Минет Сиси, Бияд Сити и всякаквите му там ситита.), какви големци са били лятото на морето и как видиш ли, хората малко по на запад от нас са пълни профани, които си нямат идея как и с какво да се забавляват. Смех. Няма по-големи дървени философи от нас. Продължаваме да се заблуждаваме, че сме най-убер-интелигентната нация, а не си виждаме осраните дирници, дето все някой друг разчитаме да бърше. С каквото намери. Щото, манталитет. И така сме свикнали. Да сме големи на приказки помежду си, а когато се стигне до момента, в който трябва да се действа завираме щраусовата шия в пясъка и...квото стане. И обикновено нищо не става. Приемането ни в ЕС е може би най-изкуствения акт на добра воля, който някога са правили за нас. Естествено, безумно е да се залъгваме, че го правят заради красивите ни балкански очи. Интереса клати феса, приятели – знаем го всички. И западния фес в момента се клати (същевременно, класи и нас самите) като треньорското столче на Ицо Стоичков – защото на всеки му е изгодно да хвърля по 300 до 500 евро за работа, за която иначе ще трябва да заплаща по 2000+ от същата парична единица. Това обаче не е основният проблем. Всъщност, въобще не би било проблем, ако шуробадженашкото ни мислене – ти на мене – аз на тебе и въобще целия ни про-овчарски устроен манталитет не се беше настанил толкова удобно под мозъчните ни кори. Би било просто временна трудност. И докато 90% от родната младеж споделя общите житейски ценности на снощните младежи и мадежки, то на такива места ще присъствам, само при крайна необходимост, и единствено физически. Или може би трябва да бъда откровен с тях и да им споделя моите въжделения? Обаче, нали знаете - прекалената откровеност е така неприлична, както и голотата. В този смисъл, трябва всеки един от тези хора да се превърне в безкожно човешко същество, досущ като в онзи клип на Роби Уилямс, на който за съжаление забравих името. В края на краищата е по-важно да бъдеш изцяло откровен към хората, които цениш истински. Защото те са индивидите, които действително ще те държат далеч от стадото. И към себе си разбира се. Ставам – отивам да се срещна с тези - ценните хора на волейболната площадка. И, да му мисли ЕС.

Красиво! И любимо!

2006-11-16T17:06:00.000+02:00

Предполагам, че този линк е обиколил почти цялята ICQ общност (аз лично го изпратих на почти цялата си листа), но просто не мога да не го публикувам и тук. Твърде красиви картини са поместени вътре. Смаян съм! Клик ит :)

П.С. Толкова изморен (витално и физически) не съм се чувствал от години. Единственото което искам в момента, е да се добера до моята духовна обител - морето и да остана там за около месец (поне месец) - с останалите части на Хиперион (много подкожно ми влезе първата част). Със следобедните чайчета. Любимите ми пълнени чушки. Надвечерните излизания до любимото ми зимно море и след това отново чай (жен-шен за предпочитане). С любимия ми люлящ се стол. С любимата ми стая. С любимата ми гледка - морската шир от любимата ми капандура. Да обърна внимание на любимите си родителите - реално такова не са получавали от години. А го заслужават повече от всеки друг. И най вече - да остана със себе си.
И да, любими неща (одушевени и неодушевени) съм оставял на всяко място, на което съм пребивавал и пребивавам в момента. Такива ще продължа да оставям навсякъде, и не ще забравя всяко едно от тях, никога. Защото приятелю, колкото и странно да ти се струва всичко се състои във...всичкото...

Jet Set Radio

2006-11-16T15:35:00.000+02:00

Артист-а отговорен за визуалната обработка на Jet Set Radio. Има много свежи неща. По-голямата част от сайта е на японски, но не мисля, че някой би имал затруднения с навигацията. Желая next-gen JSR с визията на същия пич. Много. Дееба и шибаните пазарни механизми, дееба :( Ето и линк все пак.

Shi gan

2006-11-15T18:24:00.000+02:00

На DVD - със субтитри на Български, плюс екстри!!! I'm happy! Повече инфо - тук

Edit: Успях да си фиксна едното PC. От всички чаркулаци събрах едно работещо :) Най-накрая нещо, хайде да не казвам хубаво, но поне не и лошо. И за първи път ми се наложи да отварям процесори. Просто не мога да повярвам какъв майстор хардуерджия се оказах :)))

Jet Set Radiooooooooo!

2006-11-15T16:03:00.000+02:00

Искам тези издания - искам, искам, искам!!!

Suicide me softly

2006-11-15T10:43:00.000+02:00

Може би е старо, но е идейно :)

Грубо

2006-11-14T11:11:00.000+02:00

Снощи принтнах 4300 етикета. Изгоряха ми и двата домашни компютъра. В крайна сметка се оказа се, че съм изхвърлил по погрешка на боклука един от любимите си панталони. Четох до 4 сутринта книга, защото ми беше трудно да заспя. Събудих се в 7 и малко. Сега съм на работа – яко.

Честно, имам чувството, че някой е сътворил вуду кукла с исполински размери предназначена за моята свята личност и от два месеца я боцка упорито с конски игли по 24 часа в денонощието. Не знам, все си мисля, че не е необходимо да изпиеш цялото море, за да се увериш, че не е солено, нали? Нали? Съгласен съм, че нищо не възниква без причина, и всичко има определено основание и става по-необходимост. Всъщност, както и да е - всичко в този живот е преходно. Почти всичко...

П.С. Преди да ми изгорят PC-тата поне имах възможността да изтествам новия си микрофон. Скайпа е една приятна телефонна алтернатива :)

Борат

2006-11-13T12:01:00.000+02:00

Определено не оправда очакванията ми. Истината е, че от този филм разбираш много повече за това какви са американците – начинът им на мислене, техните възгледи, на не последно място - колко простоват народ са и т.н., отколкото каквото и да било за Казахстан. Със същата сила, на мястото на бившата руска република можеше да бъде и България. Иначе, моменти във филма има – никак не малко при това. Моменти, в които усмивката ти действително ще изгрее в пълния си блясък. Цялата нагласеност на действието обаче ме подразни. Всичко се случваше твърде, като по учебник. Твърде по американски. Драматичния оттенък след средата на филма пък закопа цялото първоначално усещане за неподправеност, присъщо в да речем творенията на Костурица. А и ми е малко трудно да проявя каквото и да е съпричастие спрямо човек, който си вре лицето в ануса и тестисите на 200 килограмовия циганин Азамат. И колкото и да е брутална подобна сцена, то тя IMO не изглеждаше никак правдоподобно. Все пак, трябва да призная, че Саша Барон е адски добър комик – контраста спрямо предишното му превъплъщение в лицето на Али Джи е огромен и въпреки това комикът се е справил просто страхотно. И в никакъв случай не си вади каквито и да изводи за бившата руска република – лично съм имал честа да живея врата до врата с известно количество казахтанци. Трябва да подчертая, че 95% от тях бяха от монголоидната раса. В края на краищата обаче, филма има своите силни моменти, които определено оправдават 6-те левчета. Още повече, че негативизма ми може би е продиктуван и от липсата на настроение и нагласа за този филм снощи. В малко по-различна кондиция, може би бих бил по-благосклонен. 6 от 10.

Хъм...

2006-11-12T14:04:00.000+02:00

Имам нужда от почивка! Мисловното ми средство функционира с една стотна от десет процентния си капацитет. Моментният ми „дом” го виждам единствено в моментите, в които трябва да се изкъпя или когато имам въпиюща нужда от сън . За не повече от 5 часа. Снощи беше ебати тъпата вечер и в джобчето ми за съжаление останаха да дрънкат само семки и бонбонки. Толкова много фейк младежи на едно място не бях зървал от мноооого време. Подпийнах. И това ранно ставане последния уикенд (след пиянски прибиране в 4 сутринта – няколко поредни дни) ще ме убие – но пък печатницата, която е отговорна за новия брой на GW се оказа доста сполучлива. Особено като се има в предвид и цените, на които ни печатат. Надявам се тази вечер БОРАТино да ме освежи поне малко. И малко линейни шотове от петъчната вечер. А какво GW филмче се е получило...

Медена борбеност

Един корал и две муци...

как да не ги обичаш :)

Със змийския ми патрньор

...

Само Левски!!!

По-големият кораб ;)

Езиковеди!

Медун Каралюбов - ше му купя люлка :)

Вълче-змийско приятелство

Lord of the Teen Red Line: The Two Towers :)

С Дани.

Тъпа снимка

Билярд

Муцоемоция

Билярд 2

Билярд 3

Билярд 4

No comment

Щейк ит бейби!

Picture of the evening!

Сънннннннн...

Ame в България!

2006-11-11T13:53:00.000+02:00

Дуото, за което ме отвори единствения и неповторим Tosh преди малко повече от месец ще пуска в България на 1-ви Декември. Повече от щастлив съм! Факт е, че Ялта определено не е любимият ми плейс за добре прекарана нощ и дивни танци до зори, но пък и не мога да си представя да пропусна Ame – точно в този момент. Като отявлен почитател на електронната музика, и доста позациклил в последно време от плявата, която се бълва от всекиго (включително и от големи в близкото минало изпълнители), Ame ме фийлнаха по начин близък до този, по който на времето ми влязоха Future Sound of London, Orbital и Deep Dish. За Ame (произнася се “AM” и идва от френската дума за душа/soul) трябва да знаеш, че музикалните им експерименти достигат далеч отвъд познатите рамки на дълбокия, дълбокоинтелигентен грууви хаус. И в експериментите им има страшно много музика, а не просто монотонен повтарящ се бийт през цялото време. Много премерен звук, който едва ли ще се понрави на основните посетители на електронните партита в днешно време в лицето на „петльо-биядчетата” от мъжки и женски род. Това донякъде ми дава надежда, че на мероприятието ще присъстват хора, които са отишли, за да чуят музиката на двамата германци, а не заради това, че е „яко да ходиш в Ялта” и днес е модерно да се слуша хаус. Явно малката подробност изразяваща се в тъжното заключение, че гореназованите пичове и птички са пълни неандерталци по отношение на самата музика явно не им пречи – нали има тупци-тупци. Но се отплеснах нещо. Връщам се на Ame – Франк се занимава с графичен дизайн, докато Кристиан държи магазин за плочи. Ето от тук можеш да изтеглиш техен пресен live – първите 40 минути са просто божествени. Прослушай внимателно. Повече от наложително е да чуеш и прясната им комерсиална компилация от преди няколко месеца - Âme ... Mixing. Повече инфо за компилацията можеш да откриеш ето тук. Ремиксът на парчето от последния албум на Coldcut – Walk a mile in my shoes пък е покъртващо як. И докато пиша за Amе от колоните ми се лее The Chemical Brothers - Live @ Santiago, Chile – също много любима група и адски силен сет. Дано и те наминат покрай нас в най-скоро време. Това е.

За PSP, иновативноста и един правилен японец.

2006-11-10T11:26:00.000+02:00

Хъм, мамка му – не можеш да играеш видео игри и да не желаеш всяка конзола, зад която стоят имената на Sony, Microsoft или Nintendo. Задължително бих прибавил и тези създадени от SEGA към този списък. В случая обаче иде реч за доста плютата (дори и от мен) джобна конзола на Sony – PSP. Може би съм грешал, поне що се отнася до крайния ми негативизъм спрямо нея. Признавам, че от концептуална гледна точка, Sony се бяха поуплели доста, но в края на краищата, когато в един момент започнеш да издаваш качествен софтуер, хардуерът и неговите недостатъци са без особено значение. Освен всичко останало, аз харесвам продуктите от типа „3 в 1”, когато е вложено старание и количеството не е за сметка на качеството. В момента PSP е един крайно приятен ентъртеймънт гаджет, с който можеш да се забавляваш по десетки начини – да слушаш любимата си музика, гледаш любимите си филми, снимки, подкастове, браузваш в интернет, снимаш и какво ли още не. Аз обаче обичам да се забавлявам и с развлекателния софтуер. С други думи – игрите. Последните две заглавия на любимия ми Tetsuya Mizuguchi отново ме накараха да пожелая силно хендхелда на Sony. А една евентуална версия на REZ за PSP пък автоматично ще ме изпрати към най-близкия Германос. Досещаш се с каква цел. Но, ето ги и тях – различните игри, които тача безобразно много –

Every Extend Extra – музикален шутър. Само споменавам името на REZ и нуждата от каквито и да е обяснения изчезва на секундата. Погледни арт-а. Погледни и официалния сайт. И японският. В Edge играта е получила феноменалната за това списание оценка – 8 от 10. На кратко, англичаните са написали – „citing an obtuse initial learning curve and a "defiant obscurity and the resulting barrier to entry" as its main hindrances, but concluding that, overall, the game is "an undeniably exhilarating dance."

В hard-core сайта NTSC-UK, Е3 също е получила 8 от 10. А пичовете са отсякли - "Addictive mixture of music and colours" and "dripping in 'just one more go' appeal". Просто искам!!!

Lumines 2 – продължението на култовия пъзел, който дълго време беше единственото сносно заглавие за PSP заедно с WipeOut Pure. Нагледно ти представям OST-то, с което ще разполага играта:

• Beck--"Black Tambourine"
• Black Eyed Peas--"Pump It"
• Chemical Brothers--"Star Guitar"
• Fatboy Slim--"Gangster Trippin'"
• The Go! Team--"Bottle Rocket"
• Gwen Stefani--"Hollaback Girl"
• Hoobastank--"Born to Lead"
• Junior Senior--"Take My Time"
• Missy Elliott--"Lose Control"
• New Order--"Regret"
• Junkie XL--"Breezer"
• Stigmato Inc--"Reality Check"

Другото ще го разбереш от официалния сайт. И от другия официален :) Желая, x 2!

П.С. Днес ми направиха забележка, че пиша с лявата ръка. WTF? Адски се впрегнах...