Един морелюбец в Неморелюбово!

След красноречиво объркания (меко казано) уикенд сполетял коралова душа, днешния първи работен ден бе като утопичен оазис на спокойствието, което вероятно още тази вечер (намесена е и японска жилка!) ще се изпари като снежинка през Август и не ще го споходи поне до идния празничен такъв. Такъв, който носи полъха на море, полъхът на едни отминали - морски времена. Времена, които ако бе питал немирния Корал преди две години едва ли някога щяха да избледнеят до моментния урбанистично-сив отенък в съзнанието му. Той обича морето - морето също го люби - тук говорим за взаимовръзка, която в края на краищата (според думите коралови) ще слее в един момент двата френдли настроени един към друг елемента. До тогава обаче, по всяка верояност ще го мъчи тегобата изразяваща се в невъзмъжността му да бъде близо до своя скъп приятел. Другар, с който е живял на една ръка растояние 23 години! Че ще се срещат често и завбъдеще - ще се. Че ще прекарат щастливи моменти заедно още дълги (надявам се) години - и в това не би трябвало да имаш съмнение. Дали обаче онази първична връзка - отколечна, непринудена и най-вече - истинска ще се запази и след десет години? Когато Коралски достигне до онези блаженни 35 ще напише някъде и очаквания (най-вече от него) отговор. Всъщност това е тема, за която морският представител може да изплюе около 9 тира със символи в сурово състояние и да не е изрекъл и една стотна от това, което морелюбното му съзнание обработва ежеминутно. Причината за тези две-три хиляди символа плява е проста - на Коралски му се ходи на море - ама много. И ако дяволчето фют не му е забило няколко ръждясали пирона в почти двуметровата вуду кукла подготвена незнайно от кого, то следващия понеделник този пуст и стерилен блог ще те обагри с морска синева почерпана от северното ни черноморие! Хей, синоптиците - дайте му надежда, моля!