Офисен десктоп

Игрив е, нали? :)

Масивен полуден (пореден)

Massive Attack - "Better Things"

Don't drag me down
Just because you're down
And just cause you're blue
Don't make me too
And though you've found
You need more than me
Don't talk to me
About being free

That's freedom without love
And magic without love
Magic without love

Hear me say
Better things will surely come our way
Hear me say
Better things will surely come our way

You say the magic's gone
Well i'm not a magician
You say the spark's gone
Well get an electrician
And save your line about needing to be free
All that's bullshit babe
You just want rid of me

You want freedom without love
And magic without love
Magic without love
Yeah

Hear me say
Better things will surely come my way
Hear me say
Better things will surely come my way

Wow, текстът! Как масивно се впива в съзнанието ми. Точно днес. Точно в този момент...

П.П. Тошомир отново се изяви като най-големия. Личен приятел. Лично ще го почерпя. Отново имам лична карта.

29.10.2006 г. Неделя

Днес - много кино.

Hotel Rwanda - 7 от 10. Страхотен филм и един невероятен Дон Чийдъл.

The Departed - 8 от 10. Толкова произведение на Скорсезе. Уникален кастинг. Много селяни в киното.

И двата трябва да се гледат поне по веднъж. Задължително.

Между филмите - над 2 часа телефонни разговори. Всякакви. Като едно време :) Дано старото време не се завърне с пълна сила. Ушите ми все още бучат.

Волейболче - поне 10 гейма. Грозновата игрица, но съм доволен от себе си, като се има в предвид липсата на разгрявка. Постепенно влизам във форма.

Котьоооооо!

Любим ги страстно, какво да се прави :)

Морски съждения...

Откакто пребивавам на софийска територия, морските уикенди винаги са играели ролята на спасителен остров на спокойствието и забавата за моята скромна особа. За понечилите да я придружат в подобни пътешествия - също. Пътешествие – ден. Ден, който продължава около 48 часа. Този път не се получи. Дори напротив – навлякох си непознати за мен депресивни състояния. Странно и неочаквано предвид на факта, че движение не ни липсваше. Хора още по-малко. За любими да не говорим. Благодаря на всички морски приятели, които посетиха скромната ми обител и спомогнаха за осъществяването на приятното и доста лежерно парти. Дори и на непознатата ми до момента керемидена мома от Добрич. Тошката и Мед (някой трябва да му купи люлка и ще го има до живот) бяха златна компания. Едни от най-интелигентните простаци, които съм имал честа да познавам. Наред с това видях и моренцето. Обичам го все така силно. Очаквам следващия морски уикенд с нетърпение. С кого и кога ще разбера скоро. Ето и малко морски снимков материал. Определено ще се посмееш.

П.С. Диван и абсент – фундаментални уикендни думи.

Кликни ме :)

И тук също :)

:(

Разболявам се...мамка му :(

Орбитален полуден

За първи път, откакто работя за моментната ми фирма си взех личните слушалки, за да прекратя тоталното беззвучие на служебния ми компютър. Съвсем закономерно го захраних с Orbital. Същевременно те захраниха мен. Правят го недвусмислено. Твърде силно. Твърде големи са. Твърде любими. Мисля да продължа с този „ритуал” докато се подвизавам тук. Харесва ми. Поздрав за теб с P.E.T.R.O.L. – един твърде правилен орбитален трак. Изчезвам... в The Box…

PlayB3yond

Изключително стилен сайт, посветен на бъдещата премиера на PS3. Много интелигетно, много в Sony стил. Гледай със звук - задължително. Искам PS3!

Н.я.м.а.т.а.к.ъ.в.ф.и.л.м.

Няма и такава компания за гледане на такива филми. Заедно с видните кино дейци Тошомир Русев, Медовид Динчев, Бакаловид Змиядов, Симко Чешмошрайков, Думаджин Дишков и моя милост – Корализ Ивайлитов направихме първия кино Lame Movie Night. Много правилен LMN – с филм като Змии в Самолета (Snakes on a Plane) нямаше по правилно кино начало на тази прословута вечер. И, о, преподобни - нямаше такъв филм!!! „Змиите” с любимия ни С. Л. Джeксън бяха апотеоза да глупостта. Съвършения пример, доказващ, че наш Уве Бол го може. И от снощи гледаме по друг начин на неговото творчество. Но отново на "Змиите" - толкова тъп, че в един момент дори не ни беше смешно. Краят обаче – ах, краят. Много наш, аплодирахме го на крака. Естествено, единствено на нас ни влезе подкожно. Предполагам, че ако думички като Ексбокс, Плейстейшън, ДС и пр. са ти чужди и ти би гледал с недоумение финалните ни реакции. Та, гледай само в правилна компания и с правилно количество алкохол в кръвта. Ние го правим по подразбиране – TRL, а след това и бутилка водчица в киното. И след подобен филм, естественото продължение беше отново да се завърнем в линейното заведение. Да си дозмийстваме. До към два. А някои и до по-късно. Днес е теШко. Да му мисли бизнес планът довечера...

П.С. "Змиите" имат 7.4 от 10 в imdb. LOl. Гласували са 25,736 души. Lol. Не е лесно да си американец.

No time for Nuts

Култ :)

Визуално метафоричен промеждутък

Уикендът бях тук.






Днес съм отново тук.





П.С. Всички заобикалящи ме жени - спрете пушенето. Нека тази картинка сътворена от БГ дизайнер ви послужи като отправна точка.

I Love My Job!

The Lost Dr Seuss Poem

I love my job, I love the pay!
I love it more and more each day.
I love my boss, she is the best!
I love her boss and all the rest.


I love my office and its location,
I hate to have to go on vacation.
I love my furniture, drab and gray,
And piles of paper that grow each day!

I think my job is really swell,
There's nothing else I love so well.
I love to work among my peers,
I love their leers, and jeers, and sneers.


I love my computer and its software;
I hug it often though it won't care.
I love each program and every file.
I'd love them more if they worked a while.

I'm happy to be here. I am. I am.
I'm the happiest slave of the Firm, I am.
I love this work, I love these chores.
I love the meetings with deadly bores.


I love my job - I'll say it again -
I even love those friendly men.
Those friendly men who've come today,
In clean white coats to take me away!


:)

Минутката на политолога

Хъм, днес сутринта за пореден път прозрях болезнената за мен истина, че политиката като наука е много моя, а политиката в БГ – обезсърчително долна. Ще имам възможност да гласувам този уикенд. Разбира се – ще си остана само с нея. Нямам времето, а и не ми достига енергия в момента нагледно да обясня защо. Може би ще го направя следващата седмица. Но след няколко дневен сутрешен БТВ маратон с тъй наречените кандидат президенти единственото, което се случваше с мен чисто физиологически бе да посетя едно място. Полемики, полемики и пак полемики...

П.С. Картинката изразява личния ми коментар след края на таз утрешния "Байреков диспут".

Един голям, голям работен ден...и седмица в този ред на мисли...

Тази седмица бих всички мързел рекорди. В общи линии идвам на работа, за да си говоря по icq/msn/skype. Да попълвам блога. Да чета интернет булшитс. Да се респектвам с различни хора в обедната ми почивка в респектиращото ми офис кафенце Респект. Я с бира, я с кафе, я с паспорт. И днес не беше по-различно. С Тошката – по кафенце. Трябва да напусна тази работа. Възможно най-бързо. Риска от прогресивно офис затъпяване е твърде голям. www.jobs.bg...

Сит и доволен

Виж го бе – виж го колко е самодоволен. Не е ли това най-щастливата котка, евър? Нахранен, неебателен, дебел, легнал върху добре нагрят капак на кола – пълна котко-идилия. Името му е Моцарт, или май беше Бетовен? Оказа се, че едната ми колежка го нарича Йода. Странно. За мен той е герой. Можеш да го срещнеш всеки ден от 11:00 до 15:00 в пресечна на Витошка уличка. Внимание той няма да ти обърне. Освен, ако не държиш кренвирш в ръката си.

TRL again

Левски + Вердер = Коралски в линията. Коралски само на тоник. Загуба на билярд от Дани, но победа над Макс (макар че догито игра по-добре). Med ще го правим морски този уикенд. Кучето има не по-малка нужда от мен да скокне нейде извън пределите на София. Коралски само на тоник. Сашо отново бичи яко Колдкът и се дразни на футболни фенове. Добрин пожела да закове Коралски за стола, за да могат Левски да победят. И при двете ставания на Коралски на Левски им вкараха. Младата принцеска Лоритас беше олицетверение на свежестта. Коралски само на тоник. Ники, Камен и Анелия – и те пожелаха билярд – Коралски изигра трите най-слаби игри през живота си – 700-те от предния ден му бяха разтреперели ръцете. Коралски само на тоник. И Doomy се появи - голям е, и акредитиран ;). Med прие теШко загубата на своите любимци – с водки, бири и гръмогласни възгласи. Такси – у дома. Един час Оками – влизане в приказната приказка. Сън. Днес Коралски има важна среща. Дано всичко завърши успешно. После – багаж. Утре Коралски ще пътува. Уикенда същият няма да бъде само на тоник...

700

300 е заглавието на новия филм на Франк Милър (Sin City). Изключително силен трейлър с музиката на NIN, в който God of War се среща с уникалния визуален стил на комикс легендата. Експектвам тръпнейки. Вече можеш да си свалиш трейлъра свободно от официалния сайт на apple.

Моят снощен филм се казва 700. В него имаше твърде много музикални теми и визията определено беше на много по-ниско ниво. Беше много отрезвителен. Беше тест. За мен. Беше безпристрастен убиец на постоянния brain-fuck случващ се в главата ми от и-аз-не-знам-колко-време. Радвам се, че дори в такова състояние мисълта ми не беше замъглена от 700. Въпреки крайно екзистенциалните разговори, които проведох. В линията на изпроводяк ме поздравиха с Coldcut. Изключително любима група. Странно е, че хората започнаха да забелязват създателите на култовия лейбъл Ninja Tune едва след като издадоха новия си, много стойностен, но и не по-малко комерсиален албум. Днес ми е зле – 700 не замъглиха душевните ми възприятията, но в момента текат във вените ми. 700 грама водка пич – Търговище. На витошка няма зелева чорба. Ще бъде тежък работен ден.

Бета Блог – странен ден

Днес Кораловите видения минаха под знака на Бетата. Какви точно фийчъри съдържа тя все още не съм установил, но и това ще стане. Тия дни. Няма да мога днес. Остатъка от седмицата ми е зает от главата до петите. Днес - отлагана с месеци среща. Човекът, който ще срещна тази вечер ме посрещна на кю с думите: „мдам. сутринта се събудих с една мисъл в главата..доживях!” Утре ще направя след работно Тоши посещение в неговата скромна обител. Че и там ще се спи май Ив, можеш да бъдеш спокойна – нищо няма да му направя. Или почти нищо... В четвъртък среща с шефа на data.bg – странно – в неговия дом. И не – далеч съм идеята все още, че е време да обръщам резбата. Не и в този живот Петък Варна. Ах, Варна. И колко е хубаво, когато знаеш, че някой там ще ти е подготвил един чудесен уикенд – специално за теб. В събота – Балчик. Най-накрая у дома. Принципно последните няколко пътувания до северното ни Черноморие бяха съставени от една изключително силна тройка. Винаги си прекарваха чудесно. Единият от членовете обаче напусна нашия скитащ се „кораб” с марка FORD. Със сигурност ще ни липсва, а и заместителят му се оказа, че трябва да преподава  Може би пролетта, Ив... От друга страна – може да сме двама, ама сме и надъхани. Днес беше странен ден – не свърших нищо на работа. Циклих някаква убер яка логическа игричка (http://www.microgames.info/game_info.php?products_id=205), която Dee ми прати. За благодарност я изкарах от нерви... и ми е малко тъпо. Но този път вината определено не беше в моя телевизор. Такива неща. Странен ден. И още по-странен ще става – сигурен съм. До скоро...

Умора

След четири дни вихрени запои, емоционални тегоби и какво ли още не се надявам, че тази вечер ще мога да поспя малко повече от четири часа. Толкова съм гроги, че пишейки това, вече и похърквам. Волейбола днес беше доста голям шит, но футбола преди това – чудесно забавление. А киното след това – уморително. И петимата желаещи да зърнем чудесно описания от повечето ни приятели нов филм на Джейсън Стейтъм почти не заспахме по масите в Арена докато чакахме началото му. Може би футбола ни доразнебити. Снощи за всички е била тежка алкохолна вечер, доколкото разбрах от тях. А Кранк беше наистина чудесен. Едно 8 от 10 му давам на секундата. Няма да му правя дисекция, спи ми се. Но толкова свежо екшън филмче не бях гледал от доста дълго време. Някво-никво-ми-е. Лягам. Дано скоро да имам възможността да драсна и нещо с малко по-цветни краски. Така и така започнах да споделям редовно случки от всякакво естествено и се надявам поне една от тях да съдържа ведра нотка в себе си. Убит съм, лека...

При нас е весело...

Няма абсолютно щастие. Всъщност, причината за щастието или нещастието се корени в отношението на хората към изискванията на времето. Още по-неприятен е фактът, че нещастието на този, който по-рано е бил истински щастлив е двойно по-голямо. Прекъсвам съжденията – нямам желание да го обръщам на философски размисли. Снощи беше приятно. Една от най-добрите парти вечери от подобен род от мнооого време насам - може би от онова парти на Галата и посрещането на негово величество - Слънце - пак там. Въпреки, че моментното състояние на двамината пожелали да опитат да се повеселят истински беше абсолютна парадигма за болезнена тъга. Опит за повдигане на минорното настроение с неопределено количество алкохол пък беше замисълът ни. Но, всичко по реда си.

Октомврийска съботна София е като едно Малко Токио на българска територия. За съжаление, кипящият бурен нощен живот по-скоро ни попречи да осъществим споменатия по-горе опит за веселие, отколкото да се впуснем в осъществяването му. Както споменах – абсолютно щастие няма. Всички заведения в централната част на Столицата бяха пропити с количества хора, които също като нас – търсеха приятно прекарана вечер. След километрична обиколка из знайни и незнайни заведения, се принудихме да се обърнем към любимия TRL. Въпреки риска отиването ни там да увеличи болката. В Тънка Червена Линия беше, като в Тънка Червена Линия – приятно, задушевно и пълно с познати. За нас място нямаше. Увеличихме болката. Следващо заведение, което посетихме беше само с куверти - слабо. В един момент дори ни хрумна да се запътим към някое квартално кръчме с идеята просто да седнем и пием. Още преди TRL загубихме двама от парти екипа. Останахме 5. Късметът ни се усмихва в Интро. В 12 и малко отгоре. Абсолютно щастие няма – колоритна сервитьорка ни предупреди, че имаме на разположение половин час преди да затворят. Там някъде, вечерта започна да придобива смисъл. Снимах много. Уникална е способността на алкохола да променя настроението на един човек, независимо от моментното му състояние. Естествено – не усетихме тридесетте минути. На път към клуба, в който реално болката (в случая - единствено за мен) трябваше да се увеличи открихме АРТ магазинче. Чудесно АРТ магазинче с котки! Хвала. Щракнах ги и тях! Преди Life House се спряхме на по питие пред малко магазинче. Отново снимах. В LF ни чакаше Фиаско. Джони Фиаско. Това бяха най-добре реализираните 15 лева за вход, които съм дал тази година за определено парти. Американецът покри всичките ни изключително високи критерии за танцувална музика днес. Щастието в очите на Тошката блесна отново. Естествено, когато музиката не е монотонно тупци-тупци, и монотонните хора ги нямаше. А те в днешната ни клубна действителност са мнозинство. В случая за добро. Защото музиката определено беше предназначена за избрани хора. Музика пропита с духа на Сан Франциско – умерени бреак-бийтове, мелодичност, грууви звучене – дълбочина, която поваля. Нямаше човек (колкото и малко да бяха), посетил клуба тази вечер, който да е отишъл там, защото е модерно. Всеки бе отишъл да попие музиката на Джони. Снимах го и него. Счупих се да снимам. Получиха се едни от най-добрите шотове от лятото насам. Дори няма нужда от повече описателна характеристика. Поствам част от снимките, които направих и ми направиха през цялата вечер. Те ще ти кажат всичко.

в Интро
Ритуалът Х :)
Езиковед в действие
Без коментар...
С Анелия
Флиртувай със себе си
Цунки-маймунки
Котеее!
Друго - парцалено коте
Ресълмейния ХХХ
Енд дъ уинър ис?
хъмммм
останалата част от бандата
Тъч ми Тоши он мор тайм ;)
Физиомисти в действие
танци...
женско насилие
малката алкохолопиячка...
Архитект в действие :)
А по принцип не пушим...
мдам...
Джейсън Стеймън кой?
Със зелена ябълка в устина
Джони в действие
Големци :)
Мексиканка?
Види му се края :)
Влюбен козирог...
Лош и полу-умрял
Големият Тошовски

В заключение ще повторя - изключително приятна вечер, която завърши в момента, в който се разделих с останалите. Когато тъгата за съжаление отново ме погълна. Но поне Тошката беше щастлив. Останалите – също. И все пак – опита си заслужаваше. А и абсолютно щастие както вече се разбрахме – няма. Но поне днес ще има волейче, а после и кино. Все e нещо :)

Т.Р.Л.

В днешно време един нощен клуб в България изглежда долу горе така – напудрена обстановка, липса на български алкохол, модерни туп-ци-туп-ци бийтове (само), умишлено завишени цени, евтина натруфеност и пошлост, която привлича тъй нареченото младо поколение. Всъщност, нищо против подобен тип заведения – всеки с вкуса си. Там е работата обаче, че вкусът на БГ младежа принципно е изграден възоснова на това, което е модерно. Единствено на това. И на практика го няма – има тузария. Напомпани пишлегарчета закупили си „оригинални” парцалки на Boss, Benetton, Replay и пуловерчета със зелени крокодилчета цъфтят там, където голямата водка се равнява на дневния надник на голяма част от посетителите на „модерните” заведения. Там, където вратоврати батковци първо бият, после питат. Където „бялото” е необходим стимулант, за да ти е добре. Където под бляскавата външна обвивка се крият количества лайна, които не могат да бъдат събрани от всички налични в китната ни родина Спартаци. Отново – нищо лично спрямо тази клубна култура. Стига разбира се да не беше единствена. Защото, ако отидеш в Ялта или СинСити, ще те посрещнат едни и същи интериорни белези. Едни и същи хора. Едно и също облекло. Мои познати бяха на миналогодишния WMC в Маями. Оказа се, че тъй наречената модна хаус култура в България е абсолютно недоносче на чалга течението в малко по-модерен вариант. Защото разликата между същото течение в Маями и тук е като Тихия океан и кварталния гьол образуван в основите на посткомунистически строеж. Алтернатива? Има я, определено. Нейното целокупно общество е с минорно процентно участие в цялата ни клубна общественост, но за всеки НЕ-овце представител тя е благодатно райско кътче, в което миризмата овча ще остава зад портите на неговия „немодерен” клуб. Да, имаме си, О! Шипките, Интро и Медитерани. А също и Билкова. Имаме си и невероятно култовото Бола Бар във Варна (маймуни, скоро си идвам: P). Имаме си и може би най-алтернативното заведение (изключая култовите Мечки разбира се) – Тънка Червена Линия. Може би единствената реална възможност да чуеш музика, която принципно прослушваш само пред личния ти компютър или с бурната подкрепа на своя MP3 плейър. Там, където в рамките на една вечер можеш да чуеш парчета на Coldcut, Orbital, Wipeout Fusion OST, NIN, ритъмен Swing и още десетки като стил и музикално излъчване изпълнители. Клуб, в който можеш да зърнеш личностно разнообразие, което цялото Червило (и двете му зали) никога няма да могат и да сънуват. Да, понякога е задушно, тук таме можеш да срещнеш и Пешо хлебарката. Може би ще ти се наложи да играеш и един малко по-различен билярд, но мамка му - всичко е истинско. Неподправено и е на последно място – колоритно. Рекламната нотка в писанията ми е абсолютно целенасочена. Просто подобни алтернативни „дупки” в тръгналата по пътищата европейски наша родина са твърде голяма рядкост, за да не поощря съществуването на една такава в централната част на София. Защото линията на живота не винаги е толкова сладка. Червеното е само бонус. И защото (последно) се надявам да пием по питие там, някога...

Хипер уикенд...

Повечето мечтаем за момента, в който след продължилата около 9 месеца седмица ще можем:

А) Да похъркаме догде милият ни стомах започне да ни „шушука” доста упорито и не изскочим с лъвски скок до хладилника/магазина/китайския ресторант, та да му сложим отново временния биберон. Някъде около 12 по обед.

Б) Да почетеш на спокойствие книжка; гледаш филм; поиграеш видео игра, без да очите ти да сълзят, защото е 12, но вечерта.

В) Да изпиеш едно кафе с любимия/та не с идеята около 2 следобед стоейки пред компютъра в офиса да си буден, а защото лафа на чашка кафенце е най-благ.

Г) Да се нашмулиш като руски обущар и преди да „умреш” да изпиеш още едно голямо, защото на другия ден ще си пиеш отрезвителното айрянче У ДОМА. Или поне не на работното място.

Е) Да осъществиш 48 часовия плътски маратон, за който цяла работна седмица си разговарял с левачката Десняков за някои; средния и вибриращия за други.

Въобще, взети заедно японската, китайската и индийските азбуки едва ли ще са достатъчни за изброяването на всяко уикендно клише, за което мечтаем спорадично, но за сметка на това и постоянно. А пък за ония, малко по-различните уикенди – тези, които остават в съзнанието ти като – незабравими – цялото всемирно азбучие едва ли ще бъде достатъчно.

Странно е, че драскам винаги в понеделник. Рядко, но винаги в понеделник. Сигурно, защото се връщам в двудневния предпонеделнишки период. Всъщност не знам, а едва ли има и някакво значение. По същество - желаех да напиша нещо за изминалия. Незабравимо уникален. Няма идея. Едва ли те интересува, а и въобще ще разбереш. Защото е уникален и е изживян от друг (мен). Все пак, ще подхвърля хипер акцентите. Не само заради самото значение на думата „хипер”, а и заради книгата, с която се забавлявам от известно време – Хиперион. Та:

Хипер „раздяла” – уникална по свое му.

Хипер новини от Боженци – радостни при това, сериозно!

Хипер Оками – игра, на която като нищо ще дам 10 от 10.

Хипер дъжд – недолюбваме го, когато замести палещото лятно слънце.

Хипер брат – голям е - по свое му.

Хипер чувства – еба ми се майката, честно!

Хипер филми – Братя Грим (за първи път), Звездни Рейнджъри (за пореден път), Трима Крале (за пореден път).

Хипер книга – упоменатата вече Хиперион ( да се славят имената на двамината силно препоръчали ми я).

Хипер пиячка – без нея не може J

Хипер склад – напомни ми за войнишкия период от моето съществуване.

Хипер пране – 80 литрова раница пълна до горе с коралескови дрехи. Не е зле, а?

Хипер музика – Coldcut, Dj Vadim, Amon Tobin, NIN, Ame – отвинтиха ми главата.

Хипер гостенин – мой близък приятел го нарича четирикрилен гардероб. Оставих го половин час да ме чака отвън на дъжда, защото слушалките ми вливаха с все сила изредената отгоре музика.

Това е. Не е лесно и безцелни думички да реди просташко устроена особа като мен, трябва да призная. Особено на прима виста. Но трябва да потеглям към 4-то районно и единственото, което остава да си пожелаем е – нека да е уикенд... поне два пъти в седмицата...амин. Ще се видим.