Laberinto del Fauno, El
Лабиринтът на Пам е поредният къс действително качествено кино, на което попадам в последно време. И, странно (май по-скоро не) - на режисьорското столче отново стои човек с гореща южняшка кръв. В настоящия случай, Гилермо Делторо. След Chidredn of Men и Babel, Pan's Labyrinth е поредната наглед простовата и лесно разгадаема, но много правилно разказана история. Ако приемем, че изкуството е доказателство, което се потвърждава от природата, то Pan’s Labyrinth е неоспоримо доказателство за съществуването на филми, които не целят да се харесат на този или онзи (или на цял един американски народ). Те просто са такива, каквито са желали да бъдат техните режисьори. И нищо повече. Което „нищо”, всъщност е адски много. И рядко срещано в днешно време. Безсмислено е да се опитвам да преразказвам каквато и да е част от сюжета. Той самия не блести с почти нищо невиждано или написано до момента. В скритите послания и усетът за детайл на всичко, което се случва на екрана ще откриеш положителната кино сентенцията на последния творчески напън, роден от мексиканския режисьор. Pans Labyrinth е представител на седмото изкуство, който може да остави своят резонанс у всеки, който знае какво търси. И по-важното – у всеки, който въобще има желание да открива.
8/10
П.П HD трейлър - тук.