Good ol' times

Ей така съм последните два дни. Вероятно това е и причината, снимките, които съм направил изглеждат по този начин. Хубаво е, де. Доста.










Сега ще мога да си прочета на спокойствие биогайда на Едно. Мир вам.

Small Town Underground

От дете не го бях виждал толкова бял. Красив е, но е мега студен (буквално). След миналогодишното слънчево (и доста топло) новогодишно посрещане, тази година, градчето живяло в продължение на скромните 2600 години реши да ме изненада с белоснежна студенина. Но, ако не друго, тя поне действа адски релаксиращо. А и отново е слънчево. Имам чувството, че този град е създаден с ясната цел да презарежда. И явно не съм единствения, който открива нещо уникално в него (въпреки, че в момента пиша за градът, в който съм се родил и мнението ми е предполагам, малко или много - фенбойско). С други думи, изненада ме и с нещо друго. Приех новината, която ще споделя малко по-надолу за изключително..... готина. Не толкова изненадваща, а - готина. Без излишни мелодраматични криволичения я шервам:

"Балчик получи наградата Златен печат за уникален европейски град.

Сред неговите притежатели са градове като Флоренция и Страсбург, съобщава econ.bg. Наградата се присъжда от неправителствените организации - Официално представителство на уникалните селища в Европа и Европейски форум на експертите. От същите организации Балчик вече е получил и Златна карта за съхраняване на древното историческо и културно наследство.
Наградата предвижда неправителствените структури да осигурят експертен екип за реализацията на Програмата за развитието на града. Експерти ще подпомагат общината и при подготовката и реализацията на проекти от Европейския съюз, като се използват уникалните дадености на района."

Източник: Citybuild


Винаги съм твърдял, че този град, с присъщата му причудлива инфракструктура (уникална за нашите територии), може да се превърне в абсолютен оазис за лежерно мислещите хора. И въобще, в нещо много повече от малко северно куротно селище на морето. В един умален Монте Карло на северното ни черноморие. Въпреки това, българския манталитет, а по-късно и мутренския начин на мислене бяха пречки, това да се осъществи в пълна степен. Шансът това да се случи сега е реален, а и новоизбраният кмет на града е бил повече от предразположен тази идея да не потъне в определена дълбока черноморска падина. Hope so...

Kingdom of Truth

Кино-рилийза в кофите. Или дори някъде още по-надълбоко. Режисьорската версия на Kingdom of Heaven е зрелище, което никой любител на качествените филмови продукции не би трябвало да пропусне. Мега красив, мега зрелищен, мега истински (като внушение). Допълнителните 49 минути правят чудеса. Буквално. Не всеки ден можеш да попаднеш на 194 минутен спектакъл. Ридли Скот е огромен. Едуард Нортън също силно впечатлява с ролята си на прокажения крал Болдуин. Джеръми Айрънс – поет, както винаги. Ева Грийн е... Всички впечатляват всъщност. Аххх, музиката... Най-доброто от Хари Грексън Уилиямс до момента (съжелявам Metal Gear Solid фенове ;)) Ами, да, доста емоционално ми влезе - няма да го крия. Така че въобще няма да се прехласвам в ролята на ревюроиращо про. Започвам издирването на строго определени четива

П.П. Click

А chimney guy

По уличката тиха към дома,
както се прибирах уморена,
пресрещна ме една тълпа деца,
с крясъци се втурна срещу мене!
Поспрях, огледах се, видях го,
в черни дрехи, черна шапка и въже,
обиколиха го децата, заподскачаха,
навсякъде опипваха го те!

Едно дете пред мен застана
и молеше ме с тъничък гласец,
(в очите му надежда се четеше):
,,Пипни го, лелко, за късмет!''
Протегнах си ръката плахо,
докоснах черната му длан,
а две очи небесно сини
се взираха дълбоко в мен!
До днес не мога да забравя
черния човек със сините очи.
Късмет ли бе, че пипнах го тогава,
или късметът ми тепърва предстои!...

Написаното горе не е мое произведение, но стихчето на дамата се е получило сполучливо. Коминочистачът на картинката обаче е абсолютно мой и се явява един от най-хубавите, изненадващи и не на последно място късметлийски подаръци, които някога съм получавал. Окачен естествено на строго персонализирано място - в "детската" ми стая. Която въпреки прогресивните промени, които преживя през годините, все още носи духа на онова дете, което упорито не желае да напусне физическата ми осанка. Силно се надявам тези черти никога да не напуснат сегашното си разположение :)