А chimney guy

По уличката тиха към дома,
както се прибирах уморена,
пресрещна ме една тълпа деца,
с крясъци се втурна срещу мене!
Поспрях, огледах се, видях го,
в черни дрехи, черна шапка и въже,
обиколиха го децата, заподскачаха,
навсякъде опипваха го те!

Едно дете пред мен застана
и молеше ме с тъничък гласец,
(в очите му надежда се четеше):
,,Пипни го, лелко, за късмет!''
Протегнах си ръката плахо,
докоснах черната му длан,
а две очи небесно сини
се взираха дълбоко в мен!
До днес не мога да забравя
черния човек със сините очи.
Късмет ли бе, че пипнах го тогава,
или късметът ми тепърва предстои!...

Написаното горе не е мое произведение, но стихчето на дамата се е получило сполучливо. Коминочистачът на картинката обаче е абсолютно мой и се явява един от най-хубавите, изненадващи и не на последно място късметлийски подаръци, които някога съм получавал. Окачен естествено на строго персонализирано място - в "детската" ми стая. Която въпреки прогресивните промени, които преживя през годините, все още носи духа на онова дете, което упорито не желае да напусне физическата ми осанка. Силно се надявам тези черти никога да не напуснат сегашното си разположение :)