...

No fOcking comment...

Game Time

Имаше на времето подобна заигравка в блогосферата (lol) свързана с неща, които никой не знае за теб. Явно е тръгнала и друга (а вероятно са много повече, но не са достигнали до мен). Ето този младеж е посочил името ми, а това са правилата. 7 албумеца, които би взел със себе си на самотен остров. Сега, факт е че в момента дори на телефона си мога да натоваря много повече от 7 албума, но не в това е пойнта. Та, ей ги моите „best of” за необитаем остров. Които вероятно биха важили и за обитаем такъв ;)

Massive Attack – Mezzanine – няма нужда от каквото и да било представяне – прекрасен албум, масивен до степен на полуда. Точка.

Massive Attack – 100th Window – дори и само заради Butterfly Caught.

Orbital – In Sides – отново коментара от моя страна е напълно излишен. Каквото и да напиша ще бъде малко. Така де, не е идеята да говорим за тия неща, а да ги слушаме. Особено на самотен остров...

Snoop Dogg - Death Rows - Greatest Hits – щото е огромен. И в младежките години с 2Pac ми бяха колосални любимци. А и малко качествена черна музика е добре да има човек под ръка. Респект.

Coldcut – Sound Mirrors – нинджите са ми присърце, така не, че не мoже да не присъства нещо от култовия лейбъл на англичаните – Ninja Tune. Силен албум. Много различен от предишните творения на Мат и Джонатън. Малко са хората, които могат да мешат по толкова сполучлив начин trip-hop, hip-hop, dnb, chillout.

Unkle – Never Never Land – един от малкото албуми препоръчан от друг човек и влязъл ми толкова подкожно. Адски добре навързан, без weak point през цялото времетраене .

Deep Dish – Penetrate Deeper – заслужени грами, прекрасен дълбок вокал хаус. Уникален вайб. В момента Шарам и Дъб са бледа сянка, на това, което бяха в края на деведестте.

Future Sound of London – Accelerator – албумът, който действително отвори широко вратите на електронната музика за скромната ми особа. Едно от първите ми CD-та въобще. Оh, the memories...

The Crystal Method – Vegas – no further comment – най-доброто Big/Break-beat звучене. За всички времена. В общи линии, Trip Like i Do :)

Трябва да призная, че в подобна игра аз лично бих играл доста нечестно, прибирайки малкия прайвът кейс с dvd-та пълни с mp3 под тениската ми. Или някъде, където би останал незабелязан по време на пътуването до самотния остров, хаха. Драмата ще е, ако ни дадат да слушаме албумите на плейър, който не може да просвирва MP3 :) Стига глупости, ей ги и моите хора – Tosh, Iv, Dee Dee, Bloodymirova, Шарки, Sinth и Vesi.

Quality gaming ftw

Okami on Wii. Better graphic. Unique control. 480p. Widescreen. March is near. Another huge review, also…

П.П. Ливърпул е фантастично непредвидим! Никога няма да ходите сами пичове. Любов!

Point of view

Отваряйки реално днес за първи път камерата на новият хладилник „под наем”, ме споходи едно такова – мраз ja vu. И старият мразовит приятел “под наем” създаваше чудни гледки от Аляска, но този направо ме изпрати на Нептун. Действително се замислих как ли е функционирал до този момент последният (нямам точна информация от колко време никой не се е грижил за него). Вероятно размразителният процес ще продължи над 24 часа, а защо не и отгоре. Освен ако не пожелая да си направя снежен човек :) Материал определено има. Но достатъчно приказки – ей го нептунецът в къщи, преди временно да се прехвърли на Меркурий.

Penguin, anyone?

П.П. Super Paper Mario за Wii е болезнено правилна игра. Толкова готини детски емоции не са ме спохождали от години. И вечно преклонение пред японците, които от оцветени в различни цветове линийки са създали абсолютно легитимна арт форма. Още веднъж – дълбок поклон.

Fire at fox

Последната бета на третата лисичка можеш да свалиш от тук. Първите ми впечатления са, че третата версия ще бъде осезаемо по-лека от 2.0. Според Mozilla, версия 3.0 има 1300 индивидуални промени спрямо старата версия, а енджинът е разработван в продължение на 30 месеца. Факт е че за момента част от любимите ми плъгини не функционират в сегашната бета, но скоростта с която зарежда страниците и по-прегледния по подразбиране външен вид определено впечатляват. Препоръчвам тестването на тази бета, защото след това, тя може да бъде премахната безпроблемно, като структурата на браузъра, която толкова дълго време си съставял ще остане непокътната. В общи линии, лисици ftw :)

:(

No commnet, свършиха ми думите,$%$@%$%#$%^%& :(

Чорбаджи Марио

Твърде е голям за коментар от моя страна.

Future Shorts: Програма Въображение

Киното, такова, каквото последните две години ми остана далечно. След студентския фестивал на късометражно кино през късното лято на 2005-та, въпросният поджанр тичаше с няколко обиколки пред кино-взора ми, който достигаше най-много до Mall of Sofia или някоя от Арените. Снощи посоката обаче беше по-различна - късометражна и до голяма степен лишена от лъскавината на „стандартното” кино. В пълен противовес на сегашните HD тенденции, на които аз самият съм върл привърженик (особено след похождението на „малкия” черен звяр върху моята стая), снощи ме споходи кино-емоция, количествата, на която надвишаваха тази, която ми донесоха хитовете на деня като Кловърфийлд, Инвейжън или Голдън Компас. Щото и в киното, както във всяко друго изкуство е нужен единствено талант и малко късмет за да сътвориш нещо, което ще предизвика нотка емоционалност у човекът отсреща. Споделена частица истинност поднесена по „евтин”, но адски креативен начин. Дали в Края на изречението, ще наблегна на Изгубената утопия, хващайки Провинциалният влак към Дървофилософия е без особено значение, защото за Десерт, Човешкият поток на Мик Жоан Луис ще те залее. Позволи си го, до 12 Февруари в Домът на Киното. Шестте кинта, които ще трябва да заплатиш, мисля, са просто условност. В противен случай не би стигнал до тук...

П.П. Ако някой има достъп до достъп до филмовата продукция по Дългото Сбогуване на Чандлър, да свирка, щото драмата ми е голяма, а книгата се изниза твърде бързо.