Future Shorts: Програма Въображение

Киното, такова, каквото последните две години ми остана далечно. След студентския фестивал на късометражно кино през късното лято на 2005-та, въпросният поджанр тичаше с няколко обиколки пред кино-взора ми, който достигаше най-много до Mall of Sofia или някоя от Арените. Снощи посоката обаче беше по-различна - късометражна и до голяма степен лишена от лъскавината на „стандартното” кино. В пълен противовес на сегашните HD тенденции, на които аз самият съм върл привърженик (особено след похождението на „малкия” черен звяр върху моята стая), снощи ме споходи кино-емоция, количествата, на която надвишаваха тази, която ми донесоха хитовете на деня като Кловърфийлд, Инвейжън или Голдън Компас. Щото и в киното, както във всяко друго изкуство е нужен единствено талант и малко късмет за да сътвориш нещо, което ще предизвика нотка емоционалност у човекът отсреща. Споделена частица истинност поднесена по „евтин”, но адски креативен начин. Дали в Края на изречението, ще наблегна на Изгубената утопия, хващайки Провинциалният влак към Дървофилософия е без особено значение, защото за Десерт, Човешкият поток на Мик Жоан Луис ще те залее. Позволи си го, до 12 Февруари в Домът на Киното. Шестте кинта, които ще трябва да заплатиш, мисля, са просто условност. В противен случай не би стигнал до тук...

П.П. Ако някой има достъп до достъп до филмовата продукция по Дългото Сбогуване на Чандлър, да свирка, щото драмата ми е голяма, а книгата се изниза твърде бързо.