Не се сърди "приятелче"...

Не вярвам на врачки. Никога не съм – предполагам няма и да. За един рожден ден ми подариха книгата за голямата наша пророчица Ванга. Все още не съм я прочел. Не вярвам, че някога ще започна да вярвам на бабите с кълбетата. Освен, ако някоя съвсем случайно не ме увери в обратното. Започвам да вярвам все по-малко и на повечето хора около мен. Индивиди, които се възползват от добротата ми, както и от слабостта ми да се отзовавам на всекиго и за всичко. И да продължавам да бъда безкрайно търпелив и добър, въпреки лайната, с които ме засипват и си мислят, че ми липсва добро обоняние. Един голям fuck of „приятели”. Присъщата ми мекушавост няма нищо общо със способността да надушвам, отсявам и преценявам. Просто обичам да виждам хората усмихнати. Но вие го знаете това. Свеждането на приятелството само до полза отнема най-ценното в него. Ще узнаете и още... Поздрави на всички вас „другарчета” от мъжки и женски пол с Оrbital - Snivilisation - 01 - Forever.mp3. Kisses!


П.С. След снощното „Не се сърди човече” (ама както си му е редът – с истинско зарче, картон и подскачащи пионки), Ив даде много правилно наименование на играта, когато в нея участват и нежни създания – „Не се сърди коте”. Твърде добро – все пак, винаги съм възприемал жените като котки. Вероятно на това се дължи и отколешната ми любов към писаните :D Въпреки че те по закон ми стъжнявят живота на игри със зарове. И снощната игра не беше изключение. И, „Не се сърди човече” до живот – няма такава зарибявка!!!