Престижна кино-вечер...

В петък вечер човек обикновено предпочита да се позабавлява в любимия си бар/клуб/дом със своите приятели, наместо да предпочете най-късната кино прожекция на поредния силно прокламиран холидувски продукт. Истината обаче е, че Нолан заслужава цялото внимание на всеки силно привлечен от кино изкуството индивид независимо от петъчната оферта, която евентуално е получил. Все по-набиваща се с всеки изминал негов филм е и тази, нагледно доказваща и показваща таланта на Нолан да комплицира една наглед простичка история (по романа на Кристофър Прийст) по начин, който да те накара да преосмислиш отношението си към главните персонажи докато действието тече поне на два пъти. Усетът за детайл, който прозира още от първата му черно бяла (и повече от задължителна) продукция – Following, е достигнал несъизмерими висоти в последната му престижна творба. По-дяволите – та това е човека, който засне филм посветен на култовия комиксов персонаж Батман, пред който тези на любимия ми Тим Бърън бледнеят. Именно във феноменалния Big Fish на TB, беше казано – „не е важното каква е историята – важен е начинът, по който тя ще бъде разказана”. Това твърдение важи с пълна сила и за Престиж. Своят сценариен дял е дал и братът на Кристофър – Джонатан Нолан (Memento) и си личи. С Престиж, К. Нолан се завръща към своите корени, като обаче е запазил и правилната епична бучка захар от Batman Begins. И без да прекалява е създал колаборация между двата подхода, която тече гладко, подсказвайки ти още в първите 15 минути, че те очаква лента, която напълно ще оправдае твоите очаквания. Лента с потенциал, който ще бъде изстискан до границите на днешното комерсиално холивудско кино. Дори леко очакваният край, по мое мнение е целенасочено търсен от Нолан. Защото с Престиж той не се опитва да заблуди аудиторията с евтини трикове тип Тони Скок и Дежаву – по-скоро се опитва да я накара да повярва. И по мое скромно мнение – успява. Актьорското присъствие е много близко до болезнено съвършенство – Бейл, Джакмън (да си сигнат за главна роля в последните творби на Ароновски и Нолан е нещо действително много голямо!), Скарлет Йохансон, Майкъл Кейн и дори вездесъщия Дейвид Боуи в ролята на Тесла. Престиж е филм, в който неминуемо всеки ще открие поне една истина за себе си. Аз лично открих и твърде много МОЕ кино. Рядко ми се случва да съм толкова впечатлен от дадена продукция, че да ме накара да набера всички мои кино-другари, за да им споделя своите впечатления. В спомените ми трудно се провира нещо толкова близко до 10 от 10 от последната година. Филм, ако не парадигма, то поне поставящ основите на това, на което Нолан наистина е способен IMO. Поклон. И на кино – никакви див-хиксове.