Катастрофи - като на истиснко...

С Babel, трилогията на адски добрия режисьор Алехандро Гонзалес и действително феноменалния сценарист Гилермо Ариага приключи. Първоначалната концепция на мексиканеца Ариага е била да напише три сценария сформиращи една коренно различна от познатите ни до момента филмови трилогии. След Аморес Перос (Любовта е кучка) и 21 Грама, Бабел идва да покаже, че перфектни хора не съществуват. Една идея по-слаб от двата си предшественика, сам по себе си Babel е абсолютен оазис на съдържателното кино, който всеки един самоуважаващ себе си кино-ценител би трябвало да посети поне веднъж. И на кино. Всъщност по-слаб не е правилната в случая дума. Голяма е вероятността човек, който е имал честа да се запознае с творчеството на мексиканеца и испанеца именно с Babel и едва след това с неговите първи два сценария да фаворитизира последния къс от трилогията за сметка на първите два. Ако погледнем и на трите филма като едно цяло обаче, получаваме един от най-чувствените късове истинско кино, напоено с емоции и истинност, за които редица документални филми не могат дори да мечтаят. На моменти краен, Алехандро Гонзалес е режисьор, който винаги е търсил онази, човешката откровеност. Както и истинност (отново) наред с откритост, които могат да се породят единствено и само в реални условия. Истинност, която плаши. Истинност, която поне мен на моменти разтреперва. Babel е филм претъпкан с емоция и без необходимостта на крайни сценарни екливибристики. Филм, който контрастира от всичко останало НЕ Гонзалеско. Филм, който не разказва, а показва. Филм, който не търси, а разкрива. Филм, който задължително трябва да гледаш, а след това, ако все още не си имал честа, да се запознаеш отблизо с Любовта е кучка, както и с 21 Грама.

9/10

П.С. Не си виждал подобен Брад Пийт, просто не си.