При нас е весело...

Няма абсолютно щастие. Всъщност, причината за щастието или нещастието се корени в отношението на хората към изискванията на времето. Още по-неприятен е фактът, че нещастието на този, който по-рано е бил истински щастлив е двойно по-голямо. Прекъсвам съжденията – нямам желание да го обръщам на философски размисли. Снощи беше приятно. Една от най-добрите парти вечери от подобен род от мнооого време насам - може би от онова парти на Галата и посрещането на негово величество - Слънце - пак там. Въпреки, че моментното състояние на двамината пожелали да опитат да се повеселят истински беше абсолютна парадигма за болезнена тъга. Опит за повдигане на минорното настроение с неопределено количество алкохол пък беше замисълът ни. Но, всичко по реда си.

Октомврийска съботна София е като едно Малко Токио на българска територия. За съжаление, кипящият бурен нощен живот по-скоро ни попречи да осъществим споменатия по-горе опит за веселие, отколкото да се впуснем в осъществяването му. Както споменах – абсолютно щастие няма. Всички заведения в централната част на Столицата бяха пропити с количества хора, които също като нас – търсеха приятно прекарана вечер. След километрична обиколка из знайни и незнайни заведения, се принудихме да се обърнем към любимия TRL. Въпреки риска отиването ни там да увеличи болката. В Тънка Червена Линия беше, като в Тънка Червена Линия – приятно, задушевно и пълно с познати. За нас място нямаше. Увеличихме болката. Следващо заведение, което посетихме беше само с куверти - слабо. В един момент дори ни хрумна да се запътим към някое квартално кръчме с идеята просто да седнем и пием. Още преди TRL загубихме двама от парти екипа. Останахме 5. Късметът ни се усмихва в Интро. В 12 и малко отгоре. Абсолютно щастие няма – колоритна сервитьорка ни предупреди, че имаме на разположение половин час преди да затворят. Там някъде, вечерта започна да придобива смисъл. Снимах много. Уникална е способността на алкохола да променя настроението на един човек, независимо от моментното му състояние. Естествено – не усетихме тридесетте минути. На път към клуба, в който реално болката (в случая - единствено за мен) трябваше да се увеличи открихме АРТ магазинче. Чудесно АРТ магазинче с котки! Хвала. Щракнах ги и тях! Преди Life House се спряхме на по питие пред малко магазинче. Отново снимах. В LF ни чакаше Фиаско. Джони Фиаско. Това бяха най-добре реализираните 15 лева за вход, които съм дал тази година за определено парти. Американецът покри всичките ни изключително високи критерии за танцувална музика днес. Щастието в очите на Тошката блесна отново. Естествено, когато музиката не е монотонно тупци-тупци, и монотонните хора ги нямаше. А те в днешната ни клубна действителност са мнозинство. В случая за добро. Защото музиката определено беше предназначена за избрани хора. Музика пропита с духа на Сан Франциско – умерени бреак-бийтове, мелодичност, грууви звучене – дълбочина, която поваля. Нямаше човек (колкото и малко да бяха), посетил клуба тази вечер, който да е отишъл там, защото е модерно. Всеки бе отишъл да попие музиката на Джони. Снимах го и него. Счупих се да снимам. Получиха се едни от най-добрите шотове от лятото насам. Дори няма нужда от повече описателна характеристика. Поствам част от снимките, които направих и ми направиха през цялата вечер. Те ще ти кажат всичко.

в Интро
Ритуалът Х :)
Езиковед в действие
Без коментар...
С Анелия
Флиртувай със себе си
Цунки-маймунки
Котеее!
Друго - парцалено коте
Ресълмейния ХХХ
Енд дъ уинър ис?
хъмммм
останалата част от бандата
Тъч ми Тоши он мор тайм ;)
Физиомисти в действие
танци...
женско насилие
малката алкохолопиячка...
Архитект в действие :)
А по принцип не пушим...
мдам...
Джейсън Стеймън кой?
Със зелена ябълка в устина
Джони в действие
Големци :)
Мексиканка?
Види му се края :)
Влюбен козирог...
Лош и полу-умрял
Големият Тошовски

В заключение ще повторя - изключително приятна вечер, която завърши в момента, в който се разделих с останалите. Когато тъгата за съжаление отново ме погълна. Но поне Тошката беше щастлив. Останалите – също. И все пак – опита си заслужаваше. А и абсолютно щастие както вече се разбрахме – няма. Но поне днес ще има волейче, а после и кино. Все e нещо :)