Т.Р.Л.

В днешно време един нощен клуб в България изглежда долу горе така – напудрена обстановка, липса на български алкохол, модерни туп-ци-туп-ци бийтове (само), умишлено завишени цени, евтина натруфеност и пошлост, която привлича тъй нареченото младо поколение. Всъщност, нищо против подобен тип заведения – всеки с вкуса си. Там е работата обаче, че вкусът на БГ младежа принципно е изграден възоснова на това, което е модерно. Единствено на това. И на практика го няма – има тузария. Напомпани пишлегарчета закупили си „оригинални” парцалки на Boss, Benetton, Replay и пуловерчета със зелени крокодилчета цъфтят там, където голямата водка се равнява на дневния надник на голяма част от посетителите на „модерните” заведения. Там, където вратоврати батковци първо бият, после питат. Където „бялото” е необходим стимулант, за да ти е добре. Където под бляскавата външна обвивка се крият количества лайна, които не могат да бъдат събрани от всички налични в китната ни родина Спартаци. Отново – нищо лично спрямо тази клубна култура. Стига разбира се да не беше единствена. Защото, ако отидеш в Ялта или СинСити, ще те посрещнат едни и същи интериорни белези. Едни и същи хора. Едно и също облекло. Мои познати бяха на миналогодишния WMC в Маями. Оказа се, че тъй наречената модна хаус култура в България е абсолютно недоносче на чалга течението в малко по-модерен вариант. Защото разликата между същото течение в Маями и тук е като Тихия океан и кварталния гьол образуван в основите на посткомунистически строеж. Алтернатива? Има я, определено. Нейното целокупно общество е с минорно процентно участие в цялата ни клубна общественост, но за всеки НЕ-овце представител тя е благодатно райско кътче, в което миризмата овча ще остава зад портите на неговия „немодерен” клуб. Да, имаме си, О! Шипките, Интро и Медитерани. А също и Билкова. Имаме си и невероятно култовото Бола Бар във Варна (маймуни, скоро си идвам: P). Имаме си и може би най-алтернативното заведение (изключая култовите Мечки разбира се) – Тънка Червена Линия. Може би единствената реална възможност да чуеш музика, която принципно прослушваш само пред личния ти компютър или с бурната подкрепа на своя MP3 плейър. Там, където в рамките на една вечер можеш да чуеш парчета на Coldcut, Orbital, Wipeout Fusion OST, NIN, ритъмен Swing и още десетки като стил и музикално излъчване изпълнители. Клуб, в който можеш да зърнеш личностно разнообразие, което цялото Червило (и двете му зали) никога няма да могат и да сънуват. Да, понякога е задушно, тук таме можеш да срещнеш и Пешо хлебарката. Може би ще ти се наложи да играеш и един малко по-различен билярд, но мамка му - всичко е истинско. Неподправено и е на последно място – колоритно. Рекламната нотка в писанията ми е абсолютно целенасочена. Просто подобни алтернативни „дупки” в тръгналата по пътищата европейски наша родина са твърде голяма рядкост, за да не поощря съществуването на една такава в централната част на София. Защото линията на живота не винаги е толкова сладка. Червеното е само бонус. И защото (последно) се надявам да пием по питие там, някога...