Умора

След четири дни вихрени запои, емоционални тегоби и какво ли още не се надявам, че тази вечер ще мога да поспя малко повече от четири часа. Толкова съм гроги, че пишейки това, вече и похърквам. Волейбола днес беше доста голям шит, но футбола преди това – чудесно забавление. А киното след това – уморително. И петимата желаещи да зърнем чудесно описания от повечето ни приятели нов филм на Джейсън Стейтъм почти не заспахме по масите в Арена докато чакахме началото му. Може би футбола ни доразнебити. Снощи за всички е била тежка алкохолна вечер, доколкото разбрах от тях. А Кранк беше наистина чудесен. Едно 8 от 10 му давам на секундата. Няма да му правя дисекция, спи ми се. Но толкова свежо екшън филмче не бях гледал от доста дълго време. Някво-никво-ми-е. Лягам. Дано скоро да имам възможността да драсна и нещо с малко по-цветни краски. Така и така започнах да споделям редовно случки от всякакво естествено и се надявам поне една от тях да съдържа ведра нотка в себе си. Убит съм, лека...