Хипер уикенд...

Повечето мечтаем за момента, в който след продължилата около 9 месеца седмица ще можем:

А) Да похъркаме догде милият ни стомах започне да ни „шушука” доста упорито и не изскочим с лъвски скок до хладилника/магазина/китайския ресторант, та да му сложим отново временния биберон. Някъде около 12 по обед.

Б) Да почетеш на спокойствие книжка; гледаш филм; поиграеш видео игра, без да очите ти да сълзят, защото е 12, но вечерта.

В) Да изпиеш едно кафе с любимия/та не с идеята около 2 следобед стоейки пред компютъра в офиса да си буден, а защото лафа на чашка кафенце е най-благ.

Г) Да се нашмулиш като руски обущар и преди да „умреш” да изпиеш още едно голямо, защото на другия ден ще си пиеш отрезвителното айрянче У ДОМА. Или поне не на работното място.

Е) Да осъществиш 48 часовия плътски маратон, за който цяла работна седмица си разговарял с левачката Десняков за някои; средния и вибриращия за други.

Въобще, взети заедно японската, китайската и индийските азбуки едва ли ще са достатъчни за изброяването на всяко уикендно клише, за което мечтаем спорадично, но за сметка на това и постоянно. А пък за ония, малко по-различните уикенди – тези, които остават в съзнанието ти като – незабравими – цялото всемирно азбучие едва ли ще бъде достатъчно.

Странно е, че драскам винаги в понеделник. Рядко, но винаги в понеделник. Сигурно, защото се връщам в двудневния предпонеделнишки период. Всъщност не знам, а едва ли има и някакво значение. По същество - желаех да напиша нещо за изминалия. Незабравимо уникален. Няма идея. Едва ли те интересува, а и въобще ще разбереш. Защото е уникален и е изживян от друг (мен). Все пак, ще подхвърля хипер акцентите. Не само заради самото значение на думата „хипер”, а и заради книгата, с която се забавлявам от известно време – Хиперион. Та:

Хипер „раздяла” – уникална по свое му.

Хипер новини от Боженци – радостни при това, сериозно!

Хипер Оками – игра, на която като нищо ще дам 10 от 10.

Хипер дъжд – недолюбваме го, когато замести палещото лятно слънце.

Хипер брат – голям е - по свое му.

Хипер чувства – еба ми се майката, честно!

Хипер филми – Братя Грим (за първи път), Звездни Рейнджъри (за пореден път), Трима Крале (за пореден път).

Хипер книга – упоменатата вече Хиперион ( да се славят имената на двамината силно препоръчали ми я).

Хипер пиячка – без нея не може J

Хипер склад – напомни ми за войнишкия период от моето съществуване.

Хипер пране – 80 литрова раница пълна до горе с коралескови дрехи. Не е зле, а?

Хипер музика – Coldcut, Dj Vadim, Amon Tobin, NIN, Ame – отвинтиха ми главата.

Хипер гостенин – мой близък приятел го нарича четирикрилен гардероб. Оставих го половин час да ме чака отвън на дъжда, защото слушалките ми вливаха с все сила изредената отгоре музика.

Това е. Не е лесно и безцелни думички да реди просташко устроена особа като мен, трябва да призная. Особено на прима виста. Но трябва да потеглям към 4-то районно и единственото, което остава да си пожелаем е – нека да е уикенд... поне два пъти в седмицата...амин. Ще се видим.