Good ol' times

Ей така съм последните два дни. Вероятно това е и причината, снимките, които съм направил изглеждат по този начин. Хубаво е, де. Доста.










Сега ще мога да си прочета на спокойствие биогайда на Едно. Мир вам.

Small Town Underground

От дете не го бях виждал толкова бял. Красив е, но е мега студен (буквално). След миналогодишното слънчево (и доста топло) новогодишно посрещане, тази година, градчето живяло в продължение на скромните 2600 години реши да ме изненада с белоснежна студенина. Но, ако не друго, тя поне действа адски релаксиращо. А и отново е слънчево. Имам чувството, че този град е създаден с ясната цел да презарежда. И явно не съм единствения, който открива нещо уникално в него (въпреки, че в момента пиша за градът, в който съм се родил и мнението ми е предполагам, малко или много - фенбойско). С други думи, изненада ме и с нещо друго. Приех новината, която ще споделя малко по-надолу за изключително..... готина. Не толкова изненадваща, а - готина. Без излишни мелодраматични криволичения я шервам:

"Балчик получи наградата Златен печат за уникален европейски град.

Сред неговите притежатели са градове като Флоренция и Страсбург, съобщава econ.bg. Наградата се присъжда от неправителствените организации - Официално представителство на уникалните селища в Европа и Европейски форум на експертите. От същите организации Балчик вече е получил и Златна карта за съхраняване на древното историческо и културно наследство.
Наградата предвижда неправителствените структури да осигурят експертен екип за реализацията на Програмата за развитието на града. Експерти ще подпомагат общината и при подготовката и реализацията на проекти от Европейския съюз, като се използват уникалните дадености на района."

Източник: Citybuild


Винаги съм твърдял, че този град, с присъщата му причудлива инфракструктура (уникална за нашите територии), може да се превърне в абсолютен оазис за лежерно мислещите хора. И въобще, в нещо много повече от малко северно куротно селище на морето. В един умален Монте Карло на северното ни черноморие. Въпреки това, българския манталитет, а по-късно и мутренския начин на мислене бяха пречки, това да се осъществи в пълна степен. Шансът това да се случи сега е реален, а и новоизбраният кмет на града е бил повече от предразположен тази идея да не потъне в определена дълбока черноморска падина. Hope so...

Kingdom of Truth

Кино-рилийза в кофите. Или дори някъде още по-надълбоко. Режисьорската версия на Kingdom of Heaven е зрелище, което никой любител на качествените филмови продукции не би трябвало да пропусне. Мега красив, мега зрелищен, мега истински (като внушение). Допълнителните 49 минути правят чудеса. Буквално. Не всеки ден можеш да попаднеш на 194 минутен спектакъл. Ридли Скот е огромен. Едуард Нортън също силно впечатлява с ролята си на прокажения крал Болдуин. Джеръми Айрънс – поет, както винаги. Ева Грийн е... Всички впечатляват всъщност. Аххх, музиката... Най-доброто от Хари Грексън Уилиямс до момента (съжелявам Metal Gear Solid фенове ;)) Ами, да, доста емоционално ми влезе - няма да го крия. Така че въобще няма да се прехласвам в ролята на ревюроиращо про. Започвам издирването на строго определени четива

П.П. Click

А chimney guy

По уличката тиха към дома,
както се прибирах уморена,
пресрещна ме една тълпа деца,
с крясъци се втурна срещу мене!
Поспрях, огледах се, видях го,
в черни дрехи, черна шапка и въже,
обиколиха го децата, заподскачаха,
навсякъде опипваха го те!

Едно дете пред мен застана
и молеше ме с тъничък гласец,
(в очите му надежда се четеше):
,,Пипни го, лелко, за късмет!''
Протегнах си ръката плахо,
докоснах черната му длан,
а две очи небесно сини
се взираха дълбоко в мен!
До днес не мога да забравя
черния човек със сините очи.
Късмет ли бе, че пипнах го тогава,
или късметът ми тепърва предстои!...

Написаното горе не е мое произведение, но стихчето на дамата се е получило сполучливо. Коминочистачът на картинката обаче е абсолютно мой и се явява един от най-хубавите, изненадващи и не на последно място късметлийски подаръци, които някога съм получавал. Окачен естествено на строго персонализирано място - в "детската" ми стая. Която въпреки прогресивните промени, които преживя през годините, все още носи духа на онова дете, което упорито не желае да напусне физическата ми осанка. Силно се надявам тези черти никога да не напуснат сегашното си разположение :)

The aliens are coming!

This picture made my day lol :)

Kitty, Kitty

Това са двете мацки, които срещам най-често тия дни – Багира и Сивка. Баба и внуче. Мега обичливи и още по-красиви. Ако трябва да измисля рекламен слоган оахарактеризиращ двете, то той щеше да гласи: „Успокояващата сила на природата”. Освен това, Багира е първата черна котка която съм виждал, на която козината е побеляла на точно определено място поради темпорален ятрес. Ще ми липсват.

Багира

Багира

Багира

Сивка

Сивка

Noise Of Human Art

Или просто N.O.H.A. Не бях попадал на толкова перфектна симбиоза, базирана на звуци и различни музикални стилове от адски много време. Tu Cafe, No Es Perfecta през Gipsy Valley и Balkan Hot Step (два много БГ трака), Base From Above, както и Float, че и всички останали. Задължителни. В общи линии няма много смисъл от изчерпателно стилово описание. Има адски много и качествено за слушане.

N.O.H.A. - The Official Site

N.O.H.A. at MySpace

More bitter, more coffee...

I love my job (Part Two)

Лара получи своето най-правилно визуално представяне. Тя се справи чудесно. За съжаление се налага да я оставя. Тъжа. За кратко. Един и половина сутринта – тръгвам с бодра крачка към работното ми офисно убежище. Пеша. София е пуста. Видна личност ни е нагостила. Драконови мерки, уж. Не ме вълнува особено, което като се има предвид образоването, което имам е странен по себе си факт. Вече не ми е странно. Свиква се. Тъжиш и свикваш. Вървя. Мисля си за нея. И по-малко за тях. Мисля и за него. Млади хора – усмихвам им се – заглеждат ме странно. Продължавам. Бакшиш си прави гаргара с жена алкохолик, разговаряща с Всевишния. Идилия. Замислям се. Мисля отново за нея. Подпийналата жена продължава да боботи на пиянски. Напред. Младежи пред модерен танцувален клуб. Спомени. И между тях – много красиви. Спомням си за него. Позагубихме се. Но пък е истиснко. София ми харесва. В този момент. Продължавам. Лека хладина. Мисля си за нея. Недвусмислено. Наближавам. Ключ. Вътре съм. Отдадени хора. Звъня. Чувам я. Чувствам се полезен. Много слаб материал. Големи промени в движение. Преглед. Нов брой. Физическа умора. Навик. Тя ми пуска страхотен линк, който трябва да се отпразнува. Нядявам се да ги задържа. И двете. Обичам работата си...

Sony's Passion

Големи са Точка

In BIG N we trust!

От нея.



:: how nintendo are you? ::

Изненадан…

Много приятно при това. Посети, прегледай, прецени и ако си от ония хора, отдавна захвърлили социалните ограничители на нашето, че и предходното време - дай своят принос за развитието на тази изключително свежа идея. И се вслушай в мотото на обрисуващите бг действителността – “спри да се оплакваш, а действай”. А, да – името на сайта е image.bg. Палци - горе естествено.

Wii are the champions...

Wii е конзолата! Наистина се уверих, че във времената на големите графични обещания, ония с дръпнатите очички са мислили най-вече за усещането при играенето. За удоволствието на тоя дето е платил за техния продукт. Мислили са за него наравно с калкулатора. Което, както и да го погледнем, е рядко срещана практика в днешно време. Много моя, тиха, изключително стилна и най-вече игрива. Ще я имам :)

Laberinto del Fauno, El

Лабиринтът на Пам е поредният къс действително качествено кино, на което попадам в последно време. И, странно (май по-скоро не) - на режисьорското столче отново стои човек с гореща южняшка кръв. В настоящия случай, Гилермо Делторо. След Chidredn of Men и Babel, Pan's Labyrinth е поредната наглед простовата и лесно разгадаема, но много правилно разказана история. Ако приемем, че изкуството е доказателство, което се потвърждава от природата, то Pan’s Labyrinth е неоспоримо доказателство за съществуването на филми, които не целят да се харесат на този или онзи (или на цял един американски народ). Те просто са такива, каквито са желали да бъдат техните режисьори. И нищо повече. Което „нищо”, всъщност е адски много. И рядко срещано в днешно време. Безсмислено е да се опитвам да преразказвам каквато и да е част от сюжета. Той самия не блести с почти нищо невиждано или написано до момента. В скритите послания и усетът за детайл на всичко, което се случва на екрана ще откриеш положителната кино сентенцията на последния творчески напън, роден от мексиканския режисьор. Pans Labyrinth е представител на седмото изкуство, който може да остави своят резонанс у всеки, който знае какво търси. И по-важното – у всеки, който въобще има желание да открива.

8/10

П.П HD трейлър - тук.

Saul Williams

За него казват, "че е най-големият хип-хоп поет в момента". Същите споделят, че "категоризирането на музиката му не е никак лесна задача". А тя самата е смесица от китарни рифове, дръм енд бейс, хип-хоп, зловещи синтове и абстрактни звуци. Над всичко обаче се извисява поезията на Уилямс, която определено би те накарала да се заровиш в текстовете на песните. И ако си луд фен на Тимбъленд – бягай надалеч. Ако обаче си търсиш храна за ума – слушай смело. Какво да добавя аз ли? Ами например, че чернокожият изпълнител е шокиращ пропуск за мен. Точка...и удивителен...

И да - coded language is a masterpiece!

Changes...

Снощи по никое време реших да пооправя стария темплейт на блога и след едночасови мъки реших просто да го заменя с друг. Мисля, че е по-добър. Поне за навигация спрямо стария определено е. Такива работи – блогнати. А споменах ли, че новата Zelda e абсолютния тех шит? И че за момента заслужава абсолютна десятка? Може би дори ще промени игралния ми мироглед? Wiill see...

Катастрофи - като на истиснко...

С Babel, трилогията на адски добрия режисьор Алехандро Гонзалес и действително феноменалния сценарист Гилермо Ариага приключи. Първоначалната концепция на мексиканеца Ариага е била да напише три сценария сформиращи една коренно различна от познатите ни до момента филмови трилогии. След Аморес Перос (Любовта е кучка) и 21 Грама, Бабел идва да покаже, че перфектни хора не съществуват. Една идея по-слаб от двата си предшественика, сам по себе си Babel е абсолютен оазис на съдържателното кино, който всеки един самоуважаващ себе си кино-ценител би трябвало да посети поне веднъж. И на кино. Всъщност по-слаб не е правилната в случая дума. Голяма е вероятността човек, който е имал честа да се запознае с творчеството на мексиканеца и испанеца именно с Babel и едва след това с неговите първи два сценария да фаворитизира последния къс от трилогията за сметка на първите два. Ако погледнем и на трите филма като едно цяло обаче, получаваме един от най-чувствените късове истинско кино, напоено с емоции и истинност, за които редица документални филми не могат дори да мечтаят. На моменти краен, Алехандро Гонзалес е режисьор, който винаги е търсил онази, човешката откровеност. Както и истинност (отново) наред с откритост, които могат да се породят единствено и само в реални условия. Истинност, която плаши. Истинност, която поне мен на моменти разтреперва. Babel е филм претъпкан с емоция и без необходимостта на крайни сценарни екливибристики. Филм, който контрастира от всичко останало НЕ Гонзалеско. Филм, който не разказва, а показва. Филм, който не търси, а разкрива. Филм, който задължително трябва да гледаш, а след това, ако все още не си имал честа, да се запознаеш отблизо с Любовта е кучка, както и с 21 Грама.

9/10

П.С. Не си виждал подобен Брад Пийт, просто не си.

Там, където свършва законът...

Винаги е на близо, мамка му. Много е голям и безкрайно неуловим. И въпреки всичко, животът без него би бил адски безинтересен. Мърфи...

The Modern Man Show…

Хъм, наглед една съвсем обикновена картинка, която обаче ме накара да се замисля за адски много неща свързани с битa на един модерен градски младеж. Този път обаче няма да нахвърлям каквато и да е част от въжделенията ми възникнали след един малко по-обстоен преглед на това, което виждаш отляво. OST на Jet Set Radio Future е твърде освежаващ за да задълбавам отново в материята на дървофилософията ;) See you...there… :)

Пфффф...

Много писма и отвратителни вируси – двуядреният ми приятел се движи като 486 с качен Win 95 - пощурял съм. Чудя се как ли ще завърши този леко странен ден…

Бетонна действителност...

Факт е, че тази новина е вече връз старичка, но на морската ми душица ще тежи поне до момента, в който всичките тия 100 милиона евро не се изсипят поне на 1000 километра източно от Калиакра. ВТФ – един от символите на Българския дух по времето на Османското владичество ще се превърне в арабски комплекс, изграден в източен стил и предлагащ апартаменти на арабски инвеститори? ВТФ бе приятели – все още не мога да осмисля как нещо подобно се случва. А то си е абсолютната реалност – започват си строежите по-късно тази година. ВТФ бе мамка ви ненаядена и безкрайно тесногърда. Какви арабски стилове на подобно място бе. Какви луксозни вили и апартаменти бе. Кви пет лева. Къде трябва да ни приемат, за да спрем с демагогията спрямо собствения си народ, спрямо собствените си ценности и култура? Направо да се кръстим Бълрабия и всичко ще е ток, а? Как да се гордея, че съм Българин след като някой е допуснал едно от най-българските места въобще да бъде населявано основно от НЕбългари и цялата архитектурна действителност да навява у посетителите на Калиакра усещането, че се намират в близост до Саудитска Арабия (с уговорката, че това ще се случи). В същото време друга Арабска държава буквално унищожи пет наши сънародници и ние осем години по-късно се сетихме да си поставим лентички по дрешките и автомобилите гласящи проницателното – „Не сте сами” (не си спомням дали слогана съдържаше точно тази фраза, но в това се изразяваше в общи линии „духовната” му квинтесенция). Пфф. Няма да преразказвам легендата за най-дълбоко врязания в морската шир нос на Българското Черноморие, за тази работа си има Уикипедия. Истината, приятели - е, че ме боли ужасно и в същото време се чувствам безкрайно безпомощен. Нос Калиакра е място дало ми невероятни количества положителни емоции – място, с което съм закърмен. Място, на което съм водил десетки мои познати и приятели. Водил съм ги с огромно удоволствие и не по-малко желание. Случи ли се описания в новината проект, то – желанието - неминуемо ще секне. Целия спирит на това място ще бъде унищожен. Цялата девствена осанка на Калиакра и околностите ще се превърне в сив спомен за това, какво Е БИЛО (дори по времето на Бай Тошо). И не – перспективите и евентуалния просперитет за нейтив населението въобще не ме интересуват. Не и когато говорим за истинско оскверняване на нещо, което винаги говорило на „Български” на всеки посетил намиращата се на около 35 км от Балчик забележителност. Ясно ми е, че едва ли засягам и една хилядна от цялостния проблем за безразсъдното унищожаване на Българската флора и фауна, но наистина исках да изразя първосигналния си гняв без почти никакви задръжки.
Ще завърша с много тъжната констатация изразяваща се в следното – ти, който все още си нямал честа да посетиш забележителностите на северното черноморие – посети ги докато е време. Видно е, че го метнаха и него. Сезонът на Бетона ще се настани за постоянно и там и е жалко – много жалко...

П.С. Прилагам и линк, съдържащ няколко снимки, които направихме на 31.12.2006, както и няколко от пролетта на 2006. Нямат нужда от коментар...

Something desktopish ;)

Много благ вокал днб микс (въртя го за 20-ти път сигурно) на C&M Productions и най-накрая домашния ми десктоп.

П.С. Дисплеят ми е 16х9 (16 по 10 всъщност) и затова нещата са лекинко поразтеглени.

...

Определение за жест в преносен смисъл – Великодушна или красива постъпка; щедро дарение. Каквото и разочарование, плюс кофти емоция да ми носят понякога използването на определени жест-ове, то за избрани хора, те едва ли някога ще спрат. Защото винаги ще предпочета рисковете на жест-а, пред това да бъда ЖЕСТ-ок. Въпреки, че втория вариант неминуемо би съкратил с много душевните тегоби на всеки. Един жест наистина струва и показва много повече, отколкото канонада от добре обмислени словоизлияния. Обикновено, хората способни на жестове се смятат за по-меки. Твърдение, което според мен до голяма степен е лишено от почти всякаква логика – защото – истински меки могат да бъдат само хората с твърд характер. В останалите, онова, което прилича на мекота е в действителност просто слабост, която лесно се превръща в раздразнение и свадливост. Пия (малък Собиестски) за жестовете на един невъобразимо добър козирог, който снощи нагледно ми показа (въпреки че външният му вид предполагаше нещо друго – и обърка всички ни), какво се нарича крайно душевно себеотдаване спрямо любимия човек, без дори – той – любимия човек да разбере дълго време за това. Тя трябва да е повече от щастлива! Поздрав с един изключително благ трип-хопец на 9 Lazy 9 – Life goes on & on…

Blood Diamond

Длъжен съм да призная, че на два пъти започвах да гледам Кървав Диамант на компютъра си в късните часове на вечерта и на двата пъти заспивах. Всяко зло за добро обаче – изскочи ми възможността да присъствам на скрийнъра в Арена Младост и съм предоволен от предоставената ми възможност. Зад режисьорския пулт на Кървав Диамант стои пича създал Последният Самурай. Филм, който освен, че беше адски клиширан, бе изключително визуално пиршество и един прекрасен пример за правилен Холивудски комерс. В Кървав Диамант, Зуик е наблегнал на общочовешките ценностни, като съвсем целенасочено е вмъкнал и свежа доза хумор, вписваща се чудесно в цялата драматичност лъхаща от филма. Изключая захаросания холивудски завършек, Диамантът е истински във всяка една минута от своите два часа и половина действие. За това усещане спомага и изключително силното актьорско присъствие в лицето на Леонардо Дикаприо, Дженифър няма такава жена Конъли, както и Джимон Хонсоу. Последният всъщност прави най-силно впечатление и изнася голяма част от истинността на продукцията на африканските си плещи. Не мога да не призная, че има адски много хляб в тази маймунка. Проблемите на Диаманта се състоят в твърде предвидимия край, както и в протакането на действието – гореспоменатата продължителност на филма идва малко в повечко и на моменти се чудиш – абе хубаво де, ама трябва ли да гледам как африкански негри-фанатици се клатят на ритъма на 2 Pac? В края на краищата обаче, Кървав Диамант е филм, който едва ли ще трогне някого до степен, която непринудено ще го накара да отрони чувствена сълза, но от друга страна – през по-голяма част от продукцията те очаква свежест, която най-малкото не си очаквал от филм на подобна тематика. Много високо палци (изненадани) горе – 8 от 10.

Днес

Днес, тя е ЗЛА. Надявам се никога да не я видя в това и състояние фейс-ту-фейс. Той отново е по-голям от хляба. Тук ще разбереш защо. Тя ме изненада много приятно с изразена гледна точка, която споделям почти на 100%. Обаче, тя...тя просто ни разсъблече – всички мъжки козирози. При все леката техническа мешавица на поста й, той е...без коментар от моя страна – нямам право. Но ще я почерпя следващия път, когато я видя. По дяволите – чувствам се гол:). Аз, аз си слушам безкрайно фаворитните ми FSOL и размишлявам над въпроса – кой уби зимата тази година? :) Кажи си бе приятелю – ще те черпя и теб ;)

Propellerheads day

Изключително надъхващи при моменти изискващи извършване на рутинна и крайно не инспирираща работа. Истински таланти съчетаващи Big Beat, Breakbeat и Trip-hop по един много правилен начин. При все адски бедната си автобиография, поне на базата на останалите големи имена, като Chemical Brothers, The Prodigy, The Crystal Method и т.н., англичаните продължават да звучат все така свежо и до днес. Сравнително пресният им микс от Breezblock е поредното доказателство, че тия момчета го могат. И една малка интересна подробност – Take California е първия трак използван в телевизионна реклама на Apple iPod, някога. След спрения малко преди финала втори албум, защото според тях не е бил достатъчно свеж, с огромна надежда очаквам новото им отроче. За съжаление, WoS все още няма точна дата на излизане :( За дата, на която евентуално ще разкърша на тяхно live изпълнение в България пък да не говорим. И все пак, днес те щe са основните посетители на winamp-а ми - респект...

Без думи...

Излишни са, мисля?

Сутрин рано...продължението не е за всеки...

Странно, в 4 и 26, след поредния – няма-такъв-разговор преслушвам новия албум на Амон, хапвам адски вкусна мандарина и размишлявам върху страстта. Защото, за кой ли път се убедих, че тя може да даде ум в главата и на най-глупавия, но също така и да превърне в глупак най-умния. Не е добра тази страст, на която се подчиняваш и почти не владееш. Нооо, не – няма да навлизам в излишни тълкования за страстта. Не е нито времето, нито мястото да прелюбодействам с нея точно в този момент. Изкарахме по ленейно му един не лош ЧРД, въпреки че ми беше малко странно да ми задават въпроси от сорта - днб микса ти беше лекичък, но много приятен и аз да се чувствам като в небрано лозе. Въпреки, че в последствие се запознах с младежите форумисти и разкрих, че умна и целеустремена младеж в БГ все пак съществува;). Хвала. Що се отнася до самата линия, момента, в който ме поздравят (без да съм молил) с парче от OST-то на Jet Set Radio Future - освирепявам и същевременно разбирам, че въпреки липсата на почти всякаква вентилация и прекомерните количества понасъбрал се цигарен дим, тя е едно много правилно място, в което на практика мога да чуя всичко! Заговаряйки за музика, ще споделя, че от Декември 2004 до днес съм изслушал над 10 000 трака в winamp с екипиран plug-in на last.fm, което средно на ден прави по (отварям си калкулатора) 13 парчета на ден с добре попълнени тагове (погледни картинката). Ще продължа със статистиката, доставяйки данни от списание „Едно” гласящи следното – през 1999 г. се изпращат средно по 5 милиарда имейла на ден. През 2006, тези цифри са достигнали 60 милиарда дневно. През 2004, само в САЩ са изпратени 200 милиона съобщения. През 2001 спамът е бил 8% от общия брой мейли на ден, през Декември 2002 г. – 40%. Средната големина на едно съобщения по ICQ е 0.15 кб. През 2003 съобщенията дневно са 5 милиарда, което прави обем от 750 гб дневно, или 274 тб годишно. Всеки ден се създават 10 000 нови блога и се публикуват 1.3 милиона съобщения. Към днешна дата, в мрежата съществуват над 57 милиона блога, 53%, от които са активни. За активни се смятат тези, които се ъпдейтват поне на три месеца. 91% от присъстващите в онлайн пространството изпращат поне по един мейл на ден. Едва 4% се отдават на хазартни игри (интересно ми е – какъв ли е процентният дял на тези, които гледат порнаж;). Беларус е на първо място в списасъка с държави, врагове на интернет. Благодаря. Добро утро, и приятни (надявам се) сънища за мен...

Престижна кино-вечер...

В петък вечер човек обикновено предпочита да се позабавлява в любимия си бар/клуб/дом със своите приятели, наместо да предпочете най-късната кино прожекция на поредния силно прокламиран холидувски продукт. Истината обаче е, че Нолан заслужава цялото внимание на всеки силно привлечен от кино изкуството индивид независимо от петъчната оферта, която евентуално е получил. Все по-набиваща се с всеки изминал негов филм е и тази, нагледно доказваща и показваща таланта на Нолан да комплицира една наглед простичка история (по романа на Кристофър Прийст) по начин, който да те накара да преосмислиш отношението си към главните персонажи докато действието тече поне на два пъти. Усетът за детайл, който прозира още от първата му черно бяла (и повече от задължителна) продукция – Following, е достигнал несъизмерими висоти в последната му престижна творба. По-дяволите – та това е човека, който засне филм посветен на култовия комиксов персонаж Батман, пред който тези на любимия ми Тим Бърън бледнеят. Именно във феноменалния Big Fish на TB, беше казано – „не е важното каква е историята – важен е начинът, по който тя ще бъде разказана”. Това твърдение важи с пълна сила и за Престиж. Своят сценариен дял е дал и братът на Кристофър – Джонатан Нолан (Memento) и си личи. С Престиж, К. Нолан се завръща към своите корени, като обаче е запазил и правилната епична бучка захар от Batman Begins. И без да прекалява е създал колаборация между двата подхода, която тече гладко, подсказвайки ти още в първите 15 минути, че те очаква лента, която напълно ще оправдае твоите очаквания. Лента с потенциал, който ще бъде изстискан до границите на днешното комерсиално холивудско кино. Дори леко очакваният край, по мое мнение е целенасочено търсен от Нолан. Защото с Престиж той не се опитва да заблуди аудиторията с евтини трикове тип Тони Скок и Дежаву – по-скоро се опитва да я накара да повярва. И по мое скромно мнение – успява. Актьорското присъствие е много близко до болезнено съвършенство – Бейл, Джакмън (да си сигнат за главна роля в последните творби на Ароновски и Нолан е нещо действително много голямо!), Скарлет Йохансон, Майкъл Кейн и дори вездесъщия Дейвид Боуи в ролята на Тесла. Престиж е филм, в който неминуемо всеки ще открие поне една истина за себе си. Аз лично открих и твърде много МОЕ кино. Рядко ми се случва да съм толкова впечатлен от дадена продукция, че да ме накара да набера всички мои кино-другари, за да им споделя своите впечатления. В спомените ми трудно се провира нещо толкова близко до 10 от 10 от последната година. Филм, ако не парадигма, то поне поставящ основите на това, на което Нолан наистина е способен IMO. Поклон. И на кино – никакви див-хиксове.

Freddie Cruger

Не, не става въпрос за култовия хорър персонаж от Кошмари на Елм Стрийт. Ще ти споделя впечатленията си от един съвсем обикновен артист. Съвсем случайно – търсейки нова музика попаднах на този шведски типаж, прочетох това-онова за него, снабдих се с дебютния му албум от 06.12.2006 и се оказа, че пичът е адски идеен. Основата в неговите изпълнения е базирана на олд-скул хип-хоп, но младежа въобще не се притеснява да примесва към неговия бийт и малко по грууви изпълнения, както фънк, реге и соул. Лично мнение – при малко повече маркетингово старание скандинавеца може да пласира поне три парчета по разните му там популярни радия и да ги превърне в комерсиални хитове. Музиката му е адски интелигента и абсолютно ненатоварваща. Всъщност единствения проблем, който аз лично срещнах с дебютния му албум наименован с нежното Soul Search, е че докато го слушаш, той ще ти даде необходимата емоционална нотка, която да раздвижи по правилен начин сетивата ти. Но свалиш ли слушаките от ушите си, споменът за благите ритми ще избледнее като този от поредната лятна тава, на която си дъндуркал морна снага - завръщането дори към най-добрите му тракове ще се превърне във все по-невъзможен за осъществяване процес твърде бързо. Бих казал, че му липсва и малко декадентски подход. За дебютен албум обаче, Soul Search е една наистина много приятна изненада, която бих препоръчал на всеки с малко по изтънчени хип-хоп вкус. Личните ми фаворити от албума са Over The Ocean, Running From Love, The Hustle и Something Good. Peace WhiteZ ;)

6 от 10

П.С. Cruger at My Space.

Ей ги гирички, ей ги две, с едно китайско (и биричка) обаче май е по-добре... :)

От онзи ден - с Тошомир ще ставаме вдигачи. Смятаме да запретнем здраво ръкави съчетавайки чашката и въобще всички присъщи ни ентъртеймънт фетиши с малко физически упражнения. След изключително неприятния следобед цялата идея да се поизпотим в един доста свеж фитнес салон бе приета повече от радушно и от двама ни. Типично по козирошки обаче, присъщата ни отвеяност ни постави пред угрозата да изчакаме до четвъртък, за да поизхабим някоя и друга калория, както и да понатрупаме тук-таме и по някой мускул. И на двамцата екипите ни липсваха, а за този фитнес салон те се оказаха повече от необходими. Поне купихме карта на Ив, която се оказва напълно права, предупреждавайки ни, че въпреки всичко - във вторник Ивайло Коралски и Тодор Тодоров няма да се приберат по домовете си с една идея по-изморени от обикновено. Нейсе, вече имаме уречен ден, в който голямото и през строго определен период от време потене ще започне. Е, после, за да не ни е яд минахме през печатницата за експонацията на новия брой на списанието. Всичко беше тип-топ и освен това IMO – това ще бъде БРОЯТ. И разбира се, защото освен всичко останало, от известно време сме и крайни чревоугодници, ометохме количества китайско придружено с хладна бира, които ни накараха да проклинаме дръпнатите готвачи в ресторанта – за сметка на това обаче - бяхме доволни.

П.С. LOTR: Fellowship of the Ring – HDTV версията с резолюция от 1920x1080 и размер от 10 Gb – нечовешко!

П.П.С. Правилен хип-хоп ftw - отново съм зарибен - thx to Tosh and Iv!

Edit: Е, не - не може в Джепето да предлагат салата на име лесбос, в която една от основните съставки да бъде майонеза.

Лично х 5

Диди ме е вмъкнала в популярна блогърска заигравка, без да благоволи да не попита, но аз разбира се не и се сърдя. Дори и благодаря :) В общи линии никога не са ме привличали тия лексиконни истории, макар че аз самия имам навика да лексиконствам с хората, при това фейс-ту-фейс. Поне докато не ги опозная малко. Но в случая ще се отзова :) Та така:

1. Адски дълго време мога да крия чувствата си (с години), но веднъж разкрия ли ги, ми личи от километри какво изпитвам към даден човек, дори и да нямам желания околните да разбират за това.

2. Чупил съм си два пъти ръката на едно и също място. Имам счупен нос, счупен пръст и два строшени зъба. Никой не ме е бил – музиката и спортът са виновниците за тези физически злополуки.

3. На четири месеца съм запалил първата си цигара, която реално ме е превърнала в непушач и до днес (с много малки изключения). Едва ли някога ще имам честта да узная що е то никотинов глад.

4. Като малък бях (абе, и все още съм ;)) доста всестранно развит морски представител (благодарение на родителите ми) – тъчех на стан, заедно с баща ми изработвахме страхотни самолети от картон, рисувах много с пирограф, посещавах кръжоци по рисуване и глина. Притежавах една от най-големите колекции мач-бокс – може би в цялото БГ. Включително и западните издания – винаги ще помня кафявото Волво с бялото кученце показващо се когато отвориш задния багажник (в последствие батковците ми ги ограбиха по пясъчниците :(). Събирах всичко - притежявах колекции от какво ли не. Обожавах да ходя за гъби и да се разхождам из гористите пояси около Балчик. Бях страшен почитател на Антонио Кръстев, заради което винаги в състезанията по лека атлетика и волейбол ме пращаха да участвам с по-големите от мен (thanks for that father).

5. Закърмен съм с конзолните платформи – на две години имах оригинален Pong от Мароко. На пет години вече нищо не ставаше от него. За справка – първия си компютър получих на шест.

Това е :)

А не можеше ли подточките да са десет? Just kidding :)))))
И моите избраници:

Tosh
Essme
Шарки
Bleeth

Edit: Тъй като единия от моите избраници се оказа, че леко ме е преварил с отговорите, то ще прехвърля топката на Благородната Ив

Елфически потайности

Във връзка с обхваналата ме Zelda мания и приключението, което ме очаква, надлежно прилагам и новия си тапет красящ офисния ми компютър. Чувствам как ушичките ми се издължават - сбогом :)

Патерична ЧНГ :)

Снимката, която виждаш е абсолютно олицетворение на четирите дни, които изкарахме на морето по нова година. Вълшебно беше мамка му и ако не беше глождещия ме проблем, който мислих, че съм позабравил (и бях, отново - мамка му), мисля, че тазгодишното изкарване би се наредило след първенците в личната ми класация. Уви, явно не съм и изкуствената обвивка отново взе, че се прокъса. Комплицирана история, която само един козирог може да си причини. От завръщането ми в София започна каръщината (от най-големите :), но въпреки всичко съм оптимист за предстоящата година. Още повече, че от баницата с късметите ми се падна именно късмет. Успешна година за всеки посетил този блог. Ще се виждаме, вече от почти всяко кътче на планетата, тъй като любимите ми родители ми дариха едно скромно подаръче под формата на лаптопец последна хубост и ми е гот. На всеки му такива подаръци и такива родители разбира се!