С кафе и кроасан...

Наскоро човекът, който винаги, когато ме зърне на живо ме гледа все едно водя основополагаща реч на пленум на БКП преди десети ми подхвърли трогателната новина, че нашите два блога (и този на Джовани също), били споменати в пост на друг човек, като едни от най-интересните в българското блого-пространство. Ами, готино ми стана – признавам. За съжаление беше Петък и до Понеделник Габриела беше забравила точния линк. Здраве да е. Днес обаче попаднах и на това. Не познавам човека, но с удоволствие ще сложа линк към неговия плейс. Хубаво е понякога да те забелязват и поощряват в този ред на мисли. Въпреки, че е много по-лесно да нахокаш и нахраниш някого. За съжаление повечето хора (и тези около мен дори) предпочитат да хранят, отколкото да търсят. Както вече подхвърлих - сигурно, защото е по-лесно, а и по-вървежно. Отплеснах се. Та, мисълта ми е – явно блого-общество има. И то много сериозно. В какво се забърках :)

И писмата на читателите на списанието също ме радват, особено, когато част от суперлативите са оправени лично към мен. Като това например: „п.п. благодаря за ревюта като тези на Shadow of Colossus и Okami
вече си от любимите ми автори
респект”
И не, определено не съм самозабравило се нарцисче – всъщност съм твърде далеч от подобно определение. И все пак ми е хубаво, когато получаваме положителен фийдбек. Хъм, кроасана и кафето ми са на привършване. А с това и днешното ми включване. Приятен ден.

Some things 2

Отново е сутрин. Отново отхапвам от пресния домашен кроасан изпълнен с истинско сирене и отпивам от станалото вече задължително за скромната ми особа сутрешно кафе. С Плам за кой ли път водим екзистенциални разговори включващи спохождащите ни непрестанно житейски катаклизми, БГ действителността и разбира се – заплатите. Имам оригинално DVD на 3 Iron с екстри и на корейски и съм повече от доволен. Архитектския хаус, създаването на DVD за пари, ракията, туршията, кооперативна на Streets of Rage 2, музиката Юзо Коширо, Тош – хиляди палци горе. Такси от Княжево до Гео Милев – юмруци в земята. Шибаният студ навън - иде ми да прокопая тунел до Бахамите и да се преселя там за няколко месеца. Сънят продължава да ми е чужд. Най-накрая се реших – наместо просто да прахосам (половината вече оползотворих по изключително тъп начин) събирани от лятото финикийци с определена, но неосъществена цел да бъдат спомоществовател за тъй дълго отлаганата от мен шофьорска книжка. Купих си вече и учебници, така, че вторият Хиперион ще почака малко. Получих много интересно предложение – да поема ръководството на вървящото в момента предаване по MM – Game Guide. Мисля в момента. Не съм гледал това предаване от години. Bonobo се харесаха на твърде много хора, което ме прави изключително горд;) Такива работи.

За децата

На териториите на единствения форум, в който не се подвизавам с морския си псевдоним, се разразиха бурни страсти окачествяващи наболелия в момента проблем свързан с насилието при подрастващите – най-вече в училищата. Позволих си лукса да се включа и аз. Форумен представител ми влезе на въпреки афектиран от тези мои думи: „Голямата драма на сегашните пишлегарчета (а и старите също) се състои в родителския контрол. Липсата му. Както и в неумението на повечето родители да го упражняват. Това е.” Влезе ми с тезисни бележки, описващи как заради голямото натоварване, дългия работен ден и социалната ни действителност, било глупаво да очакваме, че родителите могат да упражняват споменатия от мен контрол над детето си. Един вид, дай заради собственото си густо (да си починем, хапнем нормално и т.н.) да оставим детето си на произвола на съдбата. И да разчитаме изцяло само да поеме своят нравствен път в живота. И по-лошото - да разчитаме на учителките по химия, математика и т.н. да го упътят. Дори не мога да си изфантазирам момента, в който аз ще си пия биричката в някой бар, защото ми е дошло до гуша от шибаната действителност, докато детето ми наистина преживява тежък момент и е изправено пред различни проблеми. Може би ще прозвуча като баща ми, но момента, в който си направил своят избор, пречупил си се – създал си семейство и се е появил твоят бъдещ наследник, много от любимите ти иначе занимания минават на заден план и започваш да хвърляш всички усилия, за да бъдат добре Те. Защото, ако са добре Те, то неминуемо и на теб не ще ти е по-зле.
Но да се върна да проблема касаещ подрастващите – детето ни не е научено да ходи с нож в джобчето и наместо да го използва за евентуална самозащита е решило да боцне съседът си по чин. Защото не го кефи нещо в начина му на мислене, примерно. И за подобни последствия не са виновни телевизията, филмите, видео игрите и т.н., а самите родители. Без никакво съмнение, родителското безхаберие може да остави трайни последици в съзнанието на едно дете. Безхаберие свързано с желанието им (отново – примерно) да оставят детето при баба му, защото е по-лесно. Естествено, не говоря за случаите, когато самите те ще имат нужда от малко прайвът тайм един с друг (екскурзия, ден-два прекарани насаме и пр.). Но пък каква е гаранцията, че винаги ще имаш на кого да оставиш детето си? Тоест, не приемеш ли, че с появата на нещо толкова хубаво като твой пряк наследник, много от нещата вече никога няма да бъдат същите, то до голяма степен обричаш на страдание своето собствено продължение. В противовес на всичко казано до момента, трябва да подчертая, че не съм почитател на майки тип орлици и бащите фетишизирани на тема „моят син/дъщеря ще бъде еди какъв си и аз ще направя всичко възможно това да се случи”. За да бъдеш с/до твоето дете не означава, че трябва да го предпазиш от всичко, което може да го опари. Защото в такива случаи обикновено се стига до другата крайност - деца, за които значението на думичката самостоятелност е табу. А други думи - като няма, невъзможно и т.н. дори не съществуват.
Приключвам, няма да си вадя генерални изводи. А и имам адски много работа :( (иначе бих написал повече) Оставям темата отворена. Снощи съм спал три часа и имам неща на главата за триста тридесет и три. Караокето беше силно - буквално. Очаквам с огромен интерес да разбера дали притежавам някакви операторски качества. И дали в мен, под една или друга форма не са се настанили Майкъл Ман и Тони Скот едновременно? Хайде, че колежката ме изненада с много силен трак - Reign на Uncle. И волумето е на макс!

Some things

Колежката ми – добричката и принципно жизнерадостна Теди е получила психическо разстройство. И може никога да не се върне на работа в Стърлинг. И София в този ред на мисли. Какво нещо са разделите, мамка му. Стискам и палци – тя е последният човек, който заслужава подобна участ.

Снощи Ванката ми показа първите неща от новия www.games.bg. Дизайнерският кораб на това момче е много голям. И много продуктивен. Мачтите са му изключително прецизни. А двигателите, ах, двигателите. Подобен сайт до момента в БГ, мисля не е правен. Хубаво е да имаш такива хора на твоя страна. И, моля те – все още не отваряй www.games.bg. Това, което ще намериш там към днешна дата е комбинация от 30 циганина и 15 травестита в едностаен апартамент на 16-тия етаж в Люлин. И си бъркат по дупките естествено.

Клара Хил е откритието на сезона. Наричат я новата Дайдо. Новата Роушин Мърфи. Аз бих добавил и новата Дани Сицилиано. Асоциирай нейния дебютен албум с всичко що е соул, бразилско, хип-хоп, дийп хаус, класическа музика и фолк. All I Can Provide е всичко, което можеш да искаш от една млада изпълнителка – правилна визия, стил и разнообразие. Слушай!

Tosh е ебати пича. Може да повдигне настроението ми само с почесване на обръсната си тиква подобно на маймун в зоологическата градина. Много благ – много правилен – брат. Можеш да видиш фотографския му талант (новите телефони щтракат все по-добре) на прикачената към поста снимка от преди час в респектиращото офисно кафенце. Което скоро няма да бъде такова, но това е една съвсем друга тема.

Вечерта ще караокствам. И ще съм доста смешен предполагам. Но мисля, че ще бъде фън. Дано fun-ът споходи и теб тази вечер. Искрено ти го пожелавам. Over and out.

Edit: Е не мога да не споделя и това. SW FTW!

Линията на съдбата

Случайно или не но и през седемте дни от тази седмица се озовах в „линията” по един или друг повод. Осъзнах това днес, преди мача, който ще гледаме там с обичайните заподозрени.

Понеделник - среща с евентуалния ми бъдещ заместник в Стърлинг.
Вторник – не помня – бири някакви.
Сряда – с Мед и Муцата – мачле – Левски срещу Барселона.
Четвъртък – работни разговори със Симича и Макс. А малко по-късно същата вечер и японската Nintendo звезда мина през червения килим и остана адски доволен. Включително и от самото заведение.
Петък - бърз чай с ром преди баскетболната ми одисея и най-накрая кратък разговор с човек, който подминавах целенасочено от известно време. Понякога мога да бъда голям дечко, признавам.
Събота – прекъснах един прекрасен ЧРД, за да се прибера „у дома”. И ме е яд. Много дори. Но в края на краищата, топлите пуканки, биричката и селебрити дет мача ми дойдоха добре. И все пак, много ме е яд.
Днес (неделя) – Ман Юн vs Челси, както споменах. Преди новия Бонд.

Дали „линията на съдбата” не ми е предначертана и за следващата седмица? Ще видим. Но някак си, 7 дни и 8 пребивавания ми се виждат множко. И, идва най-тежката седмица от адски много време насам. Уиште ми лък (но не индиански ;))

Pussy flowers

LOL бе!

Thanks to Danza.

П.С. И все пак си мисля, че тук фотошопчето е ударило едно пръстче ;)

Edit: И още нещо - много болно. Thanks to Borqna.

Ранна сутрин

Десктопът ми. Домашния този път.

23.11.2006

Пълни глупости са твърденията, че видео и компютърните игри са правени основно за мъже. А още по-голяма, е разпространеното схващане, че жените нямали достатъчно бързи рефлекси, за да се справят с щурия ритъм на повечето модерни заглавия. Снощи многоуважаваната Муца ми скри топката с игрални качества, които отделиха за дълго погледа ми от откровено тъпия футболен „спектакъл” Левски – Барселона (честито на сините богчета между другото – 0 на 2 определено си е успех). Мацката разчупи последните нива на най-новото Mario за DS без дори да е опитвала първите (игра докато не падна батерията на джобната конзола). А те хич не са лесни. Всъщност са адски майсторски.

Значи, всичко опира до желанието и нуждата от малко тренинг, а не до това от какъв пол си. Алкохоло-интелектуалната ми дружка Кристина е абсолютен Soul Reaver и Civilization змей – игри, които определено не са за първолачета и изискват, както ясна мисъл, така и бързи рефлекси. На Сашо половинката – Деската, която, ако видиш на живо (снажна, добре изглеждаща жена на средна възраст носеща дрехи тип - еманципацията ми е в кръвта) никога няма да предположиш, че не само обича да си поиграва, ами е и адски читав играч. И на края, Диди – жена разполагаща с визия, която ти крещи - не само играя и съм добра, но мога и да разпознавам uniqe заглавията от десетките бози на пазара. Четири представителя от женски пол, с които имах честа да се запозная в разстояние на малко повече от една година. И четирите – коренно различни като визия, излъчване и разбирания. Ако съдим по социологическите изследвания провеждащи се на запад, женския дял в игралната индустрия става все по-голям. Моментните тенденции предвещават унисексът да завладее нуличките и единичеките побрани в бъдещите ни блурейове, двд-та и ейч-ди-двд-та, флашове и т.н. Палци горе.

И е повече от задължително да изслушаш новия албум на Bonobo (старите също, ако си ги пропуснал до момента). "Days To Come" поне за момента ми се вписва като най-свежата комбинация за годината от Trip-hop, фънки звученето на DJ Shadow и всичко това преплетено с щипка от мрачното излъчване на батко ви Тобин. Много, много свежи и в същото време простовати семпли, които звучат просто правилно. Или казано с други думи:
„Simon Green aka Bonobo returns with his third album and the kind of quantum leap in quality that very few artists make. “Days To Come” has the feeling of a classic all over – a big, brooding, emotional and uplifting record that you can dance to, do the dishes to, or sit and really study.”

И новата компилация на Ame -"Skin Is In
" – нямам думи. Франк и Кристин страйк ъгейн. Нищо музикално не им е чуждо. Усетът им за последователност е уникален. В цялата компилация няма да попаднеш на излишен трак или грозно сливане. За момент на доскучаване пък да не говорим. Също така, от всичките налични тракове бях чувал максимум два или три. И задължително преслушай, само ако разполагаш с добър бас (ако може и с хубави слушалки:)). Изключително уравновесяваща музика. Много изтънчена и много истинска. И малко западни обяснения: „Âme's mix is compelling right from the very off wasting no time getting into the groove of things with a Violent Rush by Tokyo Black Star. Crusho knows the score with needing Someone To Love, Blackjoy providing a profound remix. Laid's Punch Up is meaningful music with a message with a cool groove to boot. Kids In The Streets keep the rhythm moving on with Keep On Turning followed by the mesmerizing and classy Charles Webster remix of Mystic River by Mike L & Lanoiraude. 'By the time we get to Marcus Worgull's Dragon Loop Âme has taken us deep down the rabbit hole'.”

Един котко линк за довиждане, който получих тази сутрин. Спорно.

Time

Снощи имахме за задача да свършим работа, която по наши изчисления би трябвало да ни отнеме не повече от час. Седнахме в 8 вечерта, и не я завършихме напълно до три и половина сутринта. Адоуб Афтър Ефектс е ебати яката програма, но страстно желае машина сътворена от всевишния. Факт е, че видео едитинга изисква, но чак толкова. И самото филмче нещо не се получи тъй както го бяхме запланували. В старите определено имаше повече идея - повече фийлинг. Лично мнение разбира се. За GW Movie 5 иде реч. Но поне заради финалните надписи си заслужава да се гледа. Поне веднъж.

Няма смисъл да припомням как се чувствам в момента и все пак ще го направя – като презряла, но небрана круша, на която предстои да тупне всеки момент от голяма височина. Като си видях подпухналите очички в огледалото сутринта направо се изплаших. Имам нужда от огромни количества сън. Аз, на който по дифулт е заложено неистовото желание да се излежава в леглото с часове наред не съм си позволявал лукса да извършвам този акт от месеци. И причината не е само в липсата на време.

Сутринта Ив ми каза, че отлагането на удоволствията е най-силния мотив за работа. И според Фройд било така. Като гледам работната и празнична Коралска разбивката за месец Декември (по-всяка вероятност на собствения ми ЧРД ще пътувам!) ми се изправят косите. Търся си много силен мотив да поспра с отлагането на удоволствията обаче и доста обемистото черногледство налегнало ме тия дни (мамка му, то винаги ми е било чуждо!). Защото 2007 е важна – ще дам последен шанс на „Софийския Коралски”, а и съм обещал на най-близкия ми човек – брат по душа и помогнал ми твърде много в последните трудни два месеца, че „наш’то си” ще стане. Нещо действително много наше. В противен случай най-накрая ще зарадвам, любимата ми сестрица. Която в момента е предложила на нашата майка орлица да ме вземе за един месец в LA на нейни разноски с цел да поотпусна след споходилия ме тежък период. На всеки му такава сестра пожелавам, честно. Жалко, че няма как да се облажа от това предложение в момента.

И да чукна на дърво, при все бруталния режим и ужасяващ външен вид, физически се чувствам повече от добре. Само със сънчо имам нужда да си гукам повечко. Life goes on...

П.С. И малко фън за финал :)

The Legend of Zelda: The Movie

Робърт Земекис (Контакт, Завръщане в Бъдещето, Форест Гъмп) и Зелда (най-известния виртуален елф) - да, да, да! Повече - тук.

Edit: Новата Zelda е на път да се превърне в едно от най-добрите заглавия за всички времена. Wii want her in our hands, badly!

Котко изложба

За съжаление не успях да посетя, но гледах телевизионното представяне снощи. Ако бях в София, 100% щях се порадвам на живописните писани на живо. Хубаво е, че се провеждат подобни мероприятия. Повече инфо – тук. Ето и линк със снимки от събитието.

Контрасти

За един ден – Bloodsport, Silent Hill и 3 Iron. Точно в този ред.

Първият ме върна с почти 20 години назад - във времената на Американска Нинджа, Батко Арни и Силвестър „Роки-Рамбо” Сталоун. Бях позабравил как Ван Дам крещи като обезумяло животно, когато го натупат и после наплясква ефектно натупалите го, щото си спомня някакви неща. Изненадващо е, че дори днес, Кървав Спорт не може да влезе в една LMN (обяснения на тази абревиатура при първа възможност) вечер, по начина по-който би се вписал почти всеки друг филм на белгиеца от ония времена (за тези от последните няколко години да не говорим). Кървав Спорт има идея и за годините си е адски добре заснет. Известно количество правдоподобност при бойните сцени можеш да откриеш дори днес! Четири коралови палеца горе. И момента, в който съзрях в лицето на младия полицай-негро Форест Уитърък (Phone Booth) направо ме промени. Никога не съм предполагал, че точно той има подобна изявя в подобна продукция. Неземно!

Вторият за кой ли път се доказа като най-добрата филмова адаптация до момента по видео игра и един от най-интелигентните хоръри снимани през последното десетилетие. Притежава изключителен визуален стил, въпреки че CG-то понякога издъхва. Едва ли ще го видиш на Български екран скоро, така, че можеш да приемеш arena-та като правилната алтернатива. И музикалният съпровод на Akira Yamaoka просто трябва да се чуе. За музиката му казват „His music's sound reflects that of Industrial music”. Звукът му е много чувствен, тъмен и истински ще добавя аз. В комбинация с визуалния стил на Silent Hill музиката му може да бъде дори опасна за хора с по-лабилна психика. Не на последно място, винаги ще свързвам стилизираният хорър на Кристоф Ганс с най-неприятната новина за изминалата година. И си чакам продължението.

За уникалното произведение на Ким вече драснах нещичко. Само ще споделя, че второ гледане е повече от задължително (за мен лично ще има и трето... и четвърто и...). И е факт, че снощния му старт започна към един след полунощ и отново не мигнах дори и за секунда. Очаквам Breath с неистов ентусиазъм. Твърде лично ми влиза южно кореецът.

Крайно контрастни представители на седмото изкуство. Почти толкова, колкото лятното и късно-есенното ми Аз. Сетивното им отражение обаче, независимо от моментния Аз си остава нещото, което ще ги откроява винаги в подсъзнателното възприятие на всеки, когото са успели да докоснат истински.

П.С. И малко "тихи" плакати...

ЕС ли?

Падна ми се честа да присъствам на купон организиран от приятел завърнал се от чужбина. И милия, събрал всичките си френдове, наред с доволно количество момски индивиди се опитваше да придаде на събитието нещо повече от събиране покрай масата съчетано с вихрен селски запой. Трудно постижимо. Нещото наречено селски манталитет се е впило като пиявица в почти всеки БГ младеж и дори в междугалактическа организация да ни приемат, пак ще си останем същите. Безкрайно комплексирани човечета, тупащи се в гърдите колко пари са оставили в еди коя си селска кръчма (Син Сити, Минет Сиси, Бияд Сити и всякаквите му там ситита.), какви големци са били лятото на морето и как видиш ли, хората малко по на запад от нас са пълни профани, които си нямат идея как и с какво да се забавляват. Смех. Няма по-големи дървени философи от нас. Продължаваме да се заблуждаваме, че сме най-убер-интелигентната нация, а не си виждаме осраните дирници, дето все някой друг разчитаме да бърше. С каквото намери. Щото, манталитет. И така сме свикнали. Да сме големи на приказки помежду си, а когато се стигне до момента, в който трябва да се действа завираме щраусовата шия в пясъка и...квото стане. И обикновено нищо не става. Приемането ни в ЕС е може би най-изкуствения акт на добра воля, който някога са правили за нас. Естествено, безумно е да се залъгваме, че го правят заради красивите ни балкански очи. Интереса клати феса, приятели – знаем го всички. И западния фес в момента се клати (същевременно, класи и нас самите) като треньорското столче на Ицо Стоичков – защото на всеки му е изгодно да хвърля по 300 до 500 евро за работа, за която иначе ще трябва да заплаща по 2000+ от същата парична единица. Това обаче не е основният проблем. Всъщност, въобще не би било проблем, ако шуробадженашкото ни мислене – ти на мене – аз на тебе и въобще целия ни про-овчарски устроен манталитет не се беше настанил толкова удобно под мозъчните ни кори. Би било просто временна трудност. И докато 90% от родната младеж споделя общите житейски ценности на снощните младежи и мадежки, то на такива места ще присъствам, само при крайна необходимост, и единствено физически. Или може би трябва да бъда откровен с тях и да им споделя моите въжделения? Обаче, нали знаете - прекалената откровеност е така неприлична, както и голотата. В този смисъл, трябва всеки един от тези хора да се превърне в безкожно човешко същество, досущ като в онзи клип на Роби Уилямс, на който за съжаление забравих името. В края на краищата е по-важно да бъдеш изцяло откровен към хората, които цениш истински. Защото те са индивидите, които действително ще те държат далеч от стадото. И към себе си разбира се. Ставам – отивам да се срещна с тези - ценните хора на волейболната площадка. И, да му мисли ЕС.

Красиво! И любимо!

Предполагам, че този линк е обиколил почти цялята ICQ общност (аз лично го изпратих на почти цялата си листа), но просто не мога да не го публикувам и тук. Твърде красиви картини са поместени вътре. Смаян съм! Клик ит :)

П.С. Толкова изморен (витално и физически) не съм се чувствал от години. Единственото което искам в момента, е да се добера до моята духовна обител - морето и да остана там за около месец (поне месец) - с останалите части на Хиперион (много подкожно ми влезе първата част). Със следобедните чайчета. Любимите ми пълнени чушки. Надвечерните излизания до любимото ми зимно море и след това отново чай (жен-шен за предпочитане). С любимия ми люлящ се стол. С любимата ми стая. С любимата ми гледка - морската шир от любимата ми капандура. Да обърна внимание на любимите си родителите - реално такова не са получавали от години. А го заслужават повече от всеки друг. И най вече - да остана със себе си.
И да, любими неща (одушевени и неодушевени) съм оставял на всяко място, на което съм пребивавал и пребивавам в момента. Такива ще продължа да оставям навсякъде, и не ще забравя всяко едно от тях, никога. Защото приятелю, колкото и странно да ти се струва всичко се състои във...всичкото...

Jet Set Radio

Артист-а отговорен за визуалната обработка на Jet Set Radio. Има много свежи неща. По-голямата част от сайта е на японски, но не мисля, че някой би имал затруднения с навигацията. Желая next-gen JSR с визията на същия пич. Много. Дееба и шибаните пазарни механизми, дееба :( Ето и линк все пак.

Shi gan

На DVD - със субтитри на Български, плюс екстри!!! I'm happy! Повече инфо - тук

Edit: Успях да си фиксна едното PC. От всички чаркулаци събрах едно работещо :) Най-накрая нещо, хайде да не казвам хубаво, но поне не и лошо. И за първи път ми се наложи да отварям процесори. Просто не мога да повярвам какъв майстор хардуерджия се оказах :)))

Jet Set Radiooooooooo!

Искам тези издания - искам, искам, искам!!!

Suicide me softly

Може би е старо, но е идейно :)

Грубо

Снощи принтнах 4300 етикета. Изгоряха ми и двата домашни компютъра. В крайна сметка се оказа се, че съм изхвърлил по погрешка на боклука един от любимите си панталони. Четох до 4 сутринта книга, защото ми беше трудно да заспя. Събудих се в 7 и малко. Сега съм на работа – яко.

Честно, имам чувството, че някой е сътворил вуду кукла с исполински размери предназначена за моята свята личност и от два месеца я боцка упорито с конски игли по 24 часа в денонощието. Не знам, все си мисля, че не е необходимо да изпиеш цялото море, за да се увериш, че не е солено, нали? Нали? Съгласен съм, че нищо не възниква без причина, и всичко има определено основание и става по-необходимост. Всъщност, както и да е - всичко в този живот е преходно. Почти всичко...

П.С. Преди да ми изгорят PC-тата поне имах възможността да изтествам новия си микрофон. Скайпа е една приятна телефонна алтернатива :)

Борат

Определено не оправда очакванията ми. Истината е, че от този филм разбираш много повече за това какви са американците – начинът им на мислене, техните възгледи, на не последно място - колко простоват народ са и т.н., отколкото каквото и да било за Казахстан. Със същата сила, на мястото на бившата руска република можеше да бъде и България. Иначе, моменти във филма има – никак не малко при това. Моменти, в които усмивката ти действително ще изгрее в пълния си блясък. Цялата нагласеност на действието обаче ме подразни. Всичко се случваше твърде, като по учебник. Твърде по американски. Драматичния оттенък след средата на филма пък закопа цялото първоначално усещане за неподправеност, присъщо в да речем творенията на Костурица. А и ми е малко трудно да проявя каквото и да е съпричастие спрямо човек, който си вре лицето в ануса и тестисите на 200 килограмовия циганин Азамат. И колкото и да е брутална подобна сцена, то тя IMO не изглеждаше никак правдоподобно. Все пак, трябва да призная, че Саша Барон е адски добър комик – контраста спрямо предишното му превъплъщение в лицето на Али Джи е огромен и въпреки това комикът се е справил просто страхотно. И в никакъв случай не си вади каквито и да изводи за бившата руска република – лично съм имал честа да живея врата до врата с известно количество казахтанци. Трябва да подчертая, че 95% от тях бяха от монголоидната раса. В края на краищата обаче, филма има своите силни моменти, които определено оправдават 6-те левчета. Още повече, че негативизма ми може би е продиктуван и от липсата на настроение и нагласа за този филм снощи. В малко по-различна кондиция, може би бих бил по-благосклонен. 6 от 10.

Хъм...

Имам нужда от почивка! Мисловното ми средство функционира с една стотна от десет процентния си капацитет. Моментният ми „дом” го виждам единствено в моментите, в които трябва да се изкъпя или когато имам въпиюща нужда от сън . За не повече от 5 часа. Снощи беше ебати тъпата вечер и в джобчето ми за съжаление останаха да дрънкат само семки и бонбонки. Толкова много фейк младежи на едно място не бях зървал от мноооого време. Подпийнах. И това ранно ставане последния уикенд (след пиянски прибиране в 4 сутринта – няколко поредни дни) ще ме убие – но пък печатницата, която е отговорна за новия брой на GW се оказа доста сполучлива. Особено като се има в предвид и цените, на които ни печатат. Надявам се тази вечер БОРАТино да ме освежи поне малко. И малко линейни шотове от петъчната вечер. А какво GW филмче се е получило...


Медена борбеност

Един корал и две муци...

как да не ги обичаш :)

Със змийския ми патрньор

...

Само Левски!!!

По-големият кораб ;)

Езиковеди!

Медун Каралюбов - ше му купя люлка :)

Вълче-змийско приятелство

Lord of the Teen Red Line: The Two Towers :)

С Дани.

Тъпа снимка

Билярд

Муцоемоция

Билярд 2

Билярд 3

Билярд 4

No comment

Щейк ит бейби!

Picture of the evening!



Сънннннннн...

Ame в България!

Дуото, за което ме отвори единствения и неповторим Tosh преди малко повече от месец ще пуска в България на 1-ви Декември. Повече от щастлив съм! Факт е, че Ялта определено не е любимият ми плейс за добре прекарана нощ и дивни танци до зори, но пък и не мога да си представя да пропусна Ame – точно в този момент. Като отявлен почитател на електронната музика, и доста позациклил в последно време от плявата, която се бълва от всекиго (включително и от големи в близкото минало изпълнители), Ame ме фийлнаха по начин близък до този, по който на времето ми влязоха Future Sound of London, Orbital и Deep Dish. За Ame (произнася се “AM” и идва от френската дума за душа/soul) трябва да знаеш, че музикалните им експерименти достигат далеч отвъд познатите рамки на дълбокия, дълбокоинтелигентен грууви хаус. И в експериментите им има страшно много музика, а не просто монотонен повтарящ се бийт през цялото време. Много премерен звук, който едва ли ще се понрави на основните посетители на електронните партита в днешно време в лицето на „петльо-биядчетата” от мъжки и женски род. Това донякъде ми дава надежда, че на мероприятието ще присъстват хора, които са отишли, за да чуят музиката на двамата германци, а не заради това, че е „яко да ходиш в Ялта” и днес е модерно да се слуша хаус. Явно малката подробност изразяваща се в тъжното заключение, че гореназованите пичове и птички са пълни неандерталци по отношение на самата музика явно не им пречи – нали има тупци-тупци. Но се отплеснах нещо. Връщам се на Ame – Франк се занимава с графичен дизайн, докато Кристиан държи магазин за плочи. Ето от тук можеш да изтеглиш техен пресен live – първите 40 минути са просто божествени. Прослушай внимателно. Повече от наложително е да чуеш и прясната им комерсиална компилация от преди няколко месеца - Âme ... Mixing. Повече инфо за компилацията можеш да откриеш ето тук. Ремиксът на парчето от последния албум на Coldcut – Walk a mile in my shoes пък е покъртващо як. И докато пиша за Amе от колоните ми се лее The Chemical Brothers - Live @ Santiago, Chile – също много любима група и адски силен сет. Дано и те наминат покрай нас в най-скоро време. Това е.

За PSP, иновативноста и един правилен японец.

Хъм, мамка му – не можеш да играеш видео игри и да не желаеш всяка конзола, зад която стоят имената на Sony, Microsoft или Nintendo. Задължително бих прибавил и тези създадени от SEGA към този списък. В случая обаче иде реч за доста плютата (дори и от мен) джобна конзола на Sony – PSP. Може би съм грешал, поне що се отнася до крайния ми негативизъм спрямо нея. Признавам, че от концептуална гледна точка, Sony се бяха поуплели доста, но в края на краищата, когато в един момент започнеш да издаваш качествен софтуер, хардуерът и неговите недостатъци са без особено значение. Освен всичко останало, аз харесвам продуктите от типа „3 в 1”, когато е вложено старание и количеството не е за сметка на качеството. В момента PSP е един крайно приятен ентъртеймънт гаджет, с който можеш да се забавляваш по десетки начини – да слушаш любимата си музика, гледаш любимите си филми, снимки, подкастове, браузваш в интернет, снимаш и какво ли още не. Аз обаче обичам да се забавлявам и с развлекателния софтуер. С други думи – игрите. Последните две заглавия на любимия ми Tetsuya Mizuguchi отново ме накараха да пожелая силно хендхелда на Sony. А една евентуална версия на REZ за PSP пък автоматично ще ме изпрати към най-близкия Германос. Досещаш се с каква цел. Но, ето ги и тях – различните игри, които тача безобразно много –


Every Extend Extra – музикален шутър. Само споменавам името на REZ и нуждата от каквито и да е обяснения изчезва на секундата. Погледни арт-а. Погледни и официалния сайт. И японският. В Edge играта е получила феноменалната за това списание оценка – 8 от 10. На кратко, англичаните са написали – „citing an obtuse initial learning curve and a "defiant obscurity and the resulting barrier to entry" as its main hindrances, but concluding that, overall, the game is "an undeniably exhilarating dance."


В hard-core сайта NTSC-UK, Е3 също е получила 8 от 10. А пичовете са отсякли - "Addictive mixture of music and colours" and "dripping in 'just one more go' appeal". Просто искам!!!





Lumines 2 – продължението на култовия пъзел, който дълго време беше единственото сносно заглавие за PSP заедно с WipeOut Pure. Нагледно ти представям OST-то, с което ще разполага играта:




• Beck--"Black Tambourine"
• Black Eyed Peas--"Pump It"
• Chemical Brothers--"Star Guitar"
• Fatboy Slim--"Gangster Trippin'"
• The Go! Team--"Bottle Rocket"
• Gwen Stefani--"Hollaback Girl"
• Hoobastank--"Born to Lead"
• Junior Senior--"Take My Time"
• Missy Elliott--"Lose Control"
• New Order--"Regret"
• Junkie XL--"Breezer"
• Stigmato Inc--"Reality Check"

Другото ще го разбереш от официалния сайт. И от другия официален :) Желая, x 2!

П.С. Днес ми направиха забележка, че пиша с лявата ръка. WTF? Адски се впрегнах...

In "Vankata" we trust!

Web местенцето на приятел тип гений, с който имах честа да работя компютър до компютър почти две години. Последните му проеки са поместени в страницата. Поредният варненски тигър напомнил за себе си последните дни :) Винаги ще помня момента, в който при най-големият студ ходихме двамцата да снимаме истинска жигула в един варненски квартал. Поставянето на камъчетата, перспективата. Ох :) Ще гледам да иззема рендера - много дивна жигула се беше получила :)

Iron Feeling...

Предупреждение – ако селскостопанския начин на мислене ти е близък роднина, скипни написаното по-долу, както и самия филм. Задължително. Защото след десетата минута единственото, което ще изговаряш е „тоя що не говори” и „ебати тъпия филм”. За този филм принципно не трябва да се говори – трябва да се гледа и да се мълчи. И да се попива. И нищо повече...


Обичам филмите, които истински ми въздействат. Които при все умората (и приспивателните бирички специално снощната вечер), те събуждат и, вперил поглед в екрана се взираш в пикселите като че ли от това зависи целия ти шибан утрешен ден. Подобно „събуждане” не ми се бе случвало от Красив Ум насам. Когато все още бях морски. Две са филмовите произведения предизвикали подобна емоция в мен до момента – Pi на Darren Aronofsky и първият (правен докато е бил студент) филм на Christopher Nolan (Memento, Batman Begins) – Following. Не твърдя, че 3 Iron има нещо общо с гореспоменатите. Въздействието му обаче, беше същото, като това предизвикано от филмите заснети от Aronofsky и Nolan – двама от любимите ми режисьори въобще. Работата с камерата, визията и актьорската игра бих описал с една дума – чудни - много близки до това, което аз наричам истинско изкуство в киното. Защото 3 Iron има силата да те освободи от правилата на изкуството. Нямам какво повече да добавя, а няма и смисъл – попада във вечния ми ТОП. Гледай задължително. Не съм проверявал, но предполагам, че ще го откриеш в arena-та или в data-та. В краен случай от emule-то. А в още по-краен – от мен ;)

Почти без думи ;)

My desktop. Latest one :)

03.11.2006 - Петък

Ах, колко благо влиза сутрешния кроасан с чаша топло кафе – блажено. Особено при подобно време навън. И след тежка вечер. От ония – яко напоителните. Поводи имаше. В последствие се появиха и още – неприятни за съжаление, но не в това пойнта.
Снощи изпратихме една легенда. Както подобава на институция от ранга наGW – с много алкохол. Останалото си бяхме – ние. Описателна характеристика тук не е нужна. Големи сме. И никога не сме се криели единствено зад думите, които сме изписали през годините. Точка. Екипа ще продължи да твори (живот и здраве) под една малко по-различна форма. Но ще твори. Че и стари GW мастодонти май ще се завърнат. Но старият книжен Workshop вече го няма. Но ще го има в съзнанието на всеки докоснал се и участвал в създаването на магията. А нея я имаше – дори и в най-слабите броеве на списанието. Имаше я дори в многострадалния завършек на изданието. Пускам няколко линка с филмчета, в които участват хората дали на GW облика, с който надявам се - ще бъде запомнен. Ловим ги всичките.

GW Movie 1
GW Movie 2
GW Movie 3
GW Movie 4

И задължително гледай Шоколад (Chocolat) – много правилно, истинско кино. И поредното доказателство, че комерса няма нищо общо с таланта и желанието на даден artist да твори. Една от най-фините филмови глазури с драматичен оттенък, в която някога съм имал честа да надникна. Проницателност, която недвусмислено се впива в съзнанието ти и те принуждава да се замислиш за десетките житейски парадокси, които ни подминават ежедневно. Ще видиш Alfred Molina, Carrie-Anne Moss, Judi Dench, Johny Deep, Juliette Binoche в абсолютно нови за техните особи превъплъщения. Изиграни отлично разбира се. 8 от 10. И явно творчеството на Lasse Hallstrom ще се изследва. При това обстойно.

С този пост господинът К казва своето временно довиждане. Изминалият блогов месец бе безценен експириънс. Надявам се той да продължи отново в един момент. So long…and thanks for all the fish ;)

Edit: Ха-ха, не е истина колко хора ми пишат на кю да продължа да пиша в блога. Трогнат съм, наистина. Пускам и няколко финални шота от GW почерпката описана по-горе.