Time

Снощи имахме за задача да свършим работа, която по наши изчисления би трябвало да ни отнеме не повече от час. Седнахме в 8 вечерта, и не я завършихме напълно до три и половина сутринта. Адоуб Афтър Ефектс е ебати яката програма, но страстно желае машина сътворена от всевишния. Факт е, че видео едитинга изисква, но чак толкова. И самото филмче нещо не се получи тъй както го бяхме запланували. В старите определено имаше повече идея - повече фийлинг. Лично мнение разбира се. За GW Movie 5 иде реч. Но поне заради финалните надписи си заслужава да се гледа. Поне веднъж.

Няма смисъл да припомням как се чувствам в момента и все пак ще го направя – като презряла, но небрана круша, на която предстои да тупне всеки момент от голяма височина. Като си видях подпухналите очички в огледалото сутринта направо се изплаших. Имам нужда от огромни количества сън. Аз, на който по дифулт е заложено неистовото желание да се излежава в леглото с часове наред не съм си позволявал лукса да извършвам този акт от месеци. И причината не е само в липсата на време.

Сутринта Ив ми каза, че отлагането на удоволствията е най-силния мотив за работа. И според Фройд било така. Като гледам работната и празнична Коралска разбивката за месец Декември (по-всяка вероятност на собствения ми ЧРД ще пътувам!) ми се изправят косите. Търся си много силен мотив да поспра с отлагането на удоволствията обаче и доста обемистото черногледство налегнало ме тия дни (мамка му, то винаги ми е било чуждо!). Защото 2007 е важна – ще дам последен шанс на „Софийския Коралски”, а и съм обещал на най-близкия ми човек – брат по душа и помогнал ми твърде много в последните трудни два месеца, че „наш’то си” ще стане. Нещо действително много наше. В противен случай най-накрая ще зарадвам, любимата ми сестрица. Която в момента е предложила на нашата майка орлица да ме вземе за един месец в LA на нейни разноски с цел да поотпусна след споходилия ме тежък период. На всеки му такава сестра пожелавам, честно. Жалко, че няма как да се облажа от това предложение в момента.

И да чукна на дърво, при все бруталния режим и ужасяващ външен вид, физически се чувствам повече от добре. Само със сънчо имам нужда да си гукам повечко. Life goes on...

П.С. И малко фън за финал :)