Ритнитопковци

Големи сме. Основно на обещания и оправдания. И безпочвени тупания в гърдите, естествено. Милият ни отбор в шампионската лига отново игра! Ганкиното. Толкова „бурно” хорце изрипаха нашите момчета, че тутакси Бременските музиканти ни изсвириха КЛАС(а)ическа ария на „Приземяването”. За да се получи хорцето – не заради друго. И се оказаха много по-добри музиканти, отколкото ние фолклорни изпълнители. Това бе поредното приземяване всъщност, но този път – адски болезнено. Абсолютна апатия, вялост и безидейност цареше в действията на нашите момчета. Синчето на Пеперуд Михайлов определено е тръгнало по стъпките на баща си – към четвърта...пета дивизия на Англия (виждам го в Транмиър. Не знам защо – може би защото отборчето е от Ливърпул).
Връщам се отново у родно - бият ни като мече у дерек. Бият ни, без да се напрягат. Аз лично нямам спомен да се е появявал по-слаб отбор от нашия в Шампионската лига. Щото малките комплексирани сини човечета вихрят бурни хора на масите в Бияд и Планета, но когато се наложи да изтанцуват футболния валс срещу интелигентни денс майстори, единственото, което съумяват да предложат е роботско изпълнение в стил „надрусано пешлигарче в Ялта”. И класиците от Аме, Мигел Мигс и дори Франки Накълс не могат да достигнат до хаос висините, които Левски предлага в игрите си от Шампионската лига. И винаги ще бъде така – щото Мъри Стоилов и най-изтънчения костюм за неограничено количество $ да си купи, пак ще си остане селскостопански бабаитко. Какъвто междувпрочем е и Ицето Стоичков. Но един по-заслужил селскостопанин е той. Та, Те-Ке-Зе-Са-Ри сме. Целият ни футбол мирише на тор. Изгнила и с минимално количество подхранващи минерали. И за съжаление почвата е твърде добре наторена с нея. В съзнанието на всеки един футболен управник се е заселило по едно Бате, Вуце, че и Муце. По-лошото е, че в младия БГ футболист се е заселил Големан Селтаков. И поне за момента не виждам осъществима промяна на този наклон. Поне не и в близките пет години.

За да не бъда обвинен в крайно пристрастие, ще споделя, че и Червените не са много по-различни от Сините. Същите са си. Но поне не плещят след резултат 0 на 5, че са се представили достойно. И не претендират, че видиш ли - вземат 15 точки и се класират в следващия кръг ШЛ. Такива работи – тъжни и футболни - Български.

Ливърпул обаче спечели. И това е много по-важно за мен. Една от многото неосъществени до момента мои мечти е да присъствам на мач на червената бригада – на митичния Анфийлд разбира се. И от двете ми страни да стоят Кени Далглиш и Кевин Кийгън. И отгоре да ми маха най-големият – Боб Пейсли. И Бил Шенкли естествено. Ще стане, някой ден!

ПП. Котета в беда

ПП2. Едни много свежи картинки предоставени от Джовани - kiss me fishy