Контрасти

За един ден – Bloodsport, Silent Hill и 3 Iron. Точно в този ред.

Първият ме върна с почти 20 години назад - във времената на Американска Нинджа, Батко Арни и Силвестър „Роки-Рамбо” Сталоун. Бях позабравил как Ван Дам крещи като обезумяло животно, когато го натупат и после наплясква ефектно натупалите го, щото си спомня някакви неща. Изненадващо е, че дори днес, Кървав Спорт не може да влезе в една LMN (обяснения на тази абревиатура при първа възможност) вечер, по начина по-който би се вписал почти всеки друг филм на белгиеца от ония времена (за тези от последните няколко години да не говорим). Кървав Спорт има идея и за годините си е адски добре заснет. Известно количество правдоподобност при бойните сцени можеш да откриеш дори днес! Четири коралови палеца горе. И момента, в който съзрях в лицето на младия полицай-негро Форест Уитърък (Phone Booth) направо ме промени. Никога не съм предполагал, че точно той има подобна изявя в подобна продукция. Неземно!

Вторият за кой ли път се доказа като най-добрата филмова адаптация до момента по видео игра и един от най-интелигентните хоръри снимани през последното десетилетие. Притежава изключителен визуален стил, въпреки че CG-то понякога издъхва. Едва ли ще го видиш на Български екран скоро, така, че можеш да приемеш arena-та като правилната алтернатива. И музикалният съпровод на Akira Yamaoka просто трябва да се чуе. За музиката му казват „His music's sound reflects that of Industrial music”. Звукът му е много чувствен, тъмен и истински ще добавя аз. В комбинация с визуалния стил на Silent Hill музиката му може да бъде дори опасна за хора с по-лабилна психика. Не на последно място, винаги ще свързвам стилизираният хорър на Кристоф Ганс с най-неприятната новина за изминалата година. И си чакам продължението.

За уникалното произведение на Ким вече драснах нещичко. Само ще споделя, че второ гледане е повече от задължително (за мен лично ще има и трето... и четвърто и...). И е факт, че снощния му старт започна към един след полунощ и отново не мигнах дори и за секунда. Очаквам Breath с неистов ентусиазъм. Твърде лично ми влиза южно кореецът.

Крайно контрастни представители на седмото изкуство. Почти толкова, колкото лятното и късно-есенното ми Аз. Сетивното им отражение обаче, независимо от моментния Аз си остава нещото, което ще ги откроява винаги в подсъзнателното възприятие на всеки, когото са успели да докоснат истински.

П.С. И малко "тихи" плакати...