ЕС ли?

Падна ми се честа да присъствам на купон организиран от приятел завърнал се от чужбина. И милия, събрал всичките си френдове, наред с доволно количество момски индивиди се опитваше да придаде на събитието нещо повече от събиране покрай масата съчетано с вихрен селски запой. Трудно постижимо. Нещото наречено селски манталитет се е впило като пиявица в почти всеки БГ младеж и дори в междугалактическа организация да ни приемат, пак ще си останем същите. Безкрайно комплексирани човечета, тупащи се в гърдите колко пари са оставили в еди коя си селска кръчма (Син Сити, Минет Сиси, Бияд Сити и всякаквите му там ситита.), какви големци са били лятото на морето и как видиш ли, хората малко по на запад от нас са пълни профани, които си нямат идея как и с какво да се забавляват. Смех. Няма по-големи дървени философи от нас. Продължаваме да се заблуждаваме, че сме най-убер-интелигентната нация, а не си виждаме осраните дирници, дето все някой друг разчитаме да бърше. С каквото намери. Щото, манталитет. И така сме свикнали. Да сме големи на приказки помежду си, а когато се стигне до момента, в който трябва да се действа завираме щраусовата шия в пясъка и...квото стане. И обикновено нищо не става. Приемането ни в ЕС е може би най-изкуствения акт на добра воля, който някога са правили за нас. Естествено, безумно е да се залъгваме, че го правят заради красивите ни балкански очи. Интереса клати феса, приятели – знаем го всички. И западния фес в момента се клати (същевременно, класи и нас самите) като треньорското столче на Ицо Стоичков – защото на всеки му е изгодно да хвърля по 300 до 500 евро за работа, за която иначе ще трябва да заплаща по 2000+ от същата парична единица. Това обаче не е основният проблем. Всъщност, въобще не би било проблем, ако шуробадженашкото ни мислене – ти на мене – аз на тебе и въобще целия ни про-овчарски устроен манталитет не се беше настанил толкова удобно под мозъчните ни кори. Би било просто временна трудност. И докато 90% от родната младеж споделя общите житейски ценности на снощните младежи и мадежки, то на такива места ще присъствам, само при крайна необходимост, и единствено физически. Или може би трябва да бъда откровен с тях и да им споделя моите въжделения? Обаче, нали знаете - прекалената откровеност е така неприлична, както и голотата. В този смисъл, трябва всеки един от тези хора да се превърне в безкожно човешко същество, досущ като в онзи клип на Роби Уилямс, на който за съжаление забравих името. В края на краищата е по-важно да бъдеш изцяло откровен към хората, които цениш истински. Защото те са индивидите, които действително ще те държат далеч от стадото. И към себе си разбира се. Ставам – отивам да се срещна с тези - ценните хора на волейболната площадка. И, да му мисли ЕС.