Линията на съдбата

Случайно или не но и през седемте дни от тази седмица се озовах в „линията” по един или друг повод. Осъзнах това днес, преди мача, който ще гледаме там с обичайните заподозрени.

Понеделник - среща с евентуалния ми бъдещ заместник в Стърлинг.
Вторник – не помня – бири някакви.
Сряда – с Мед и Муцата – мачле – Левски срещу Барселона.
Четвъртък – работни разговори със Симича и Макс. А малко по-късно същата вечер и японската Nintendo звезда мина през червения килим и остана адски доволен. Включително и от самото заведение.
Петък - бърз чай с ром преди баскетболната ми одисея и най-накрая кратък разговор с човек, който подминавах целенасочено от известно време. Понякога мога да бъда голям дечко, признавам.
Събота – прекъснах един прекрасен ЧРД, за да се прибера „у дома”. И ме е яд. Много дори. Но в края на краищата, топлите пуканки, биричката и селебрити дет мача ми дойдоха добре. И все пак, много ме е яд.
Днес (неделя) – Ман Юн vs Челси, както споменах. Преди новия Бонд.

Дали „линията на съдбата” не ми е предначертана и за следващата седмица? Ще видим. Но някак си, 7 дни и 8 пребивавания ми се виждат множко. И, идва най-тежката седмица от адски много време насам. Уиште ми лък (но не индиански ;))