23.11.2006

Пълни глупости са твърденията, че видео и компютърните игри са правени основно за мъже. А още по-голяма, е разпространеното схващане, че жените нямали достатъчно бързи рефлекси, за да се справят с щурия ритъм на повечето модерни заглавия. Снощи многоуважаваната Муца ми скри топката с игрални качества, които отделиха за дълго погледа ми от откровено тъпия футболен „спектакъл” Левски – Барселона (честито на сините богчета между другото – 0 на 2 определено си е успех). Мацката разчупи последните нива на най-новото Mario за DS без дори да е опитвала първите (игра докато не падна батерията на джобната конзола). А те хич не са лесни. Всъщност са адски майсторски.

Значи, всичко опира до желанието и нуждата от малко тренинг, а не до това от какъв пол си. Алкохоло-интелектуалната ми дружка Кристина е абсолютен Soul Reaver и Civilization змей – игри, които определено не са за първолачета и изискват, както ясна мисъл, така и бързи рефлекси. На Сашо половинката – Деската, която, ако видиш на живо (снажна, добре изглеждаща жена на средна възраст носеща дрехи тип - еманципацията ми е в кръвта) никога няма да предположиш, че не само обича да си поиграва, ами е и адски читав играч. И на края, Диди – жена разполагаща с визия, която ти крещи - не само играя и съм добра, но мога и да разпознавам uniqe заглавията от десетките бози на пазара. Четири представителя от женски пол, с които имах честа да се запозная в разстояние на малко повече от една година. И четирите – коренно различни като визия, излъчване и разбирания. Ако съдим по социологическите изследвания провеждащи се на запад, женския дял в игралната индустрия става все по-голям. Моментните тенденции предвещават унисексът да завладее нуличките и единичеките побрани в бъдещите ни блурейове, двд-та и ейч-ди-двд-та, флашове и т.н. Палци горе.

И е повече от задължително да изслушаш новия албум на Bonobo (старите също, ако си ги пропуснал до момента). "Days To Come" поне за момента ми се вписва като най-свежата комбинация за годината от Trip-hop, фънки звученето на DJ Shadow и всичко това преплетено с щипка от мрачното излъчване на батко ви Тобин. Много, много свежи и в същото време простовати семпли, които звучат просто правилно. Или казано с други думи:
„Simon Green aka Bonobo returns with his third album and the kind of quantum leap in quality that very few artists make. “Days To Come” has the feeling of a classic all over – a big, brooding, emotional and uplifting record that you can dance to, do the dishes to, or sit and really study.”

И новата компилация на Ame -"Skin Is In
" – нямам думи. Франк и Кристин страйк ъгейн. Нищо музикално не им е чуждо. Усетът им за последователност е уникален. В цялата компилация няма да попаднеш на излишен трак или грозно сливане. За момент на доскучаване пък да не говорим. Също така, от всичките налични тракове бях чувал максимум два или три. И задължително преслушай, само ако разполагаш с добър бас (ако може и с хубави слушалки:)). Изключително уравновесяваща музика. Много изтънчена и много истинска. И малко западни обяснения: „Âme's mix is compelling right from the very off wasting no time getting into the groove of things with a Violent Rush by Tokyo Black Star. Crusho knows the score with needing Someone To Love, Blackjoy providing a profound remix. Laid's Punch Up is meaningful music with a message with a cool groove to boot. Kids In The Streets keep the rhythm moving on with Keep On Turning followed by the mesmerizing and classy Charles Webster remix of Mystic River by Mike L & Lanoiraude. 'By the time we get to Marcus Worgull's Dragon Loop Âme has taken us deep down the rabbit hole'.”

Един котко линк за довиждане, който получих тази сутрин. Спорно.