За децата

На териториите на единствения форум, в който не се подвизавам с морския си псевдоним, се разразиха бурни страсти окачествяващи наболелия в момента проблем свързан с насилието при подрастващите – най-вече в училищата. Позволих си лукса да се включа и аз. Форумен представител ми влезе на въпреки афектиран от тези мои думи: „Голямата драма на сегашните пишлегарчета (а и старите също) се състои в родителския контрол. Липсата му. Както и в неумението на повечето родители да го упражняват. Това е.” Влезе ми с тезисни бележки, описващи как заради голямото натоварване, дългия работен ден и социалната ни действителност, било глупаво да очакваме, че родителите могат да упражняват споменатия от мен контрол над детето си. Един вид, дай заради собственото си густо (да си починем, хапнем нормално и т.н.) да оставим детето си на произвола на съдбата. И да разчитаме изцяло само да поеме своят нравствен път в живота. И по-лошото - да разчитаме на учителките по химия, математика и т.н. да го упътят. Дори не мога да си изфантазирам момента, в който аз ще си пия биричката в някой бар, защото ми е дошло до гуша от шибаната действителност, докато детето ми наистина преживява тежък момент и е изправено пред различни проблеми. Може би ще прозвуча като баща ми, но момента, в който си направил своят избор, пречупил си се – създал си семейство и се е появил твоят бъдещ наследник, много от любимите ти иначе занимания минават на заден план и започваш да хвърляш всички усилия, за да бъдат добре Те. Защото, ако са добре Те, то неминуемо и на теб не ще ти е по-зле.
Но да се върна да проблема касаещ подрастващите – детето ни не е научено да ходи с нож в джобчето и наместо да го използва за евентуална самозащита е решило да боцне съседът си по чин. Защото не го кефи нещо в начина му на мислене, примерно. И за подобни последствия не са виновни телевизията, филмите, видео игрите и т.н., а самите родители. Без никакво съмнение, родителското безхаберие може да остави трайни последици в съзнанието на едно дете. Безхаберие свързано с желанието им (отново – примерно) да оставят детето при баба му, защото е по-лесно. Естествено, не говоря за случаите, когато самите те ще имат нужда от малко прайвът тайм един с друг (екскурзия, ден-два прекарани насаме и пр.). Но пък каква е гаранцията, че винаги ще имаш на кого да оставиш детето си? Тоест, не приемеш ли, че с появата на нещо толкова хубаво като твой пряк наследник, много от нещата вече никога няма да бъдат същите, то до голяма степен обричаш на страдание своето собствено продължение. В противовес на всичко казано до момента, трябва да подчертая, че не съм почитател на майки тип орлици и бащите фетишизирани на тема „моят син/дъщеря ще бъде еди какъв си и аз ще направя всичко възможно това да се случи”. За да бъдеш с/до твоето дете не означава, че трябва да го предпазиш от всичко, което може да го опари. Защото в такива случаи обикновено се стига до другата крайност - деца, за които значението на думичката самостоятелност е табу. А други думи - като няма, невъзможно и т.н. дори не съществуват.
Приключвам, няма да си вадя генерални изводи. А и имам адски много работа :( (иначе бих написал повече) Оставям темата отворена. Снощи съм спал три часа и имам неща на главата за триста тридесет и три. Караокето беше силно - буквално. Очаквам с огромен интерес да разбера дали притежавам някакви операторски качества. И дали в мен, под една или друга форма не са се настанили Майкъл Ман и Тони Скот едновременно? Хайде, че колежката ме изненада с много силен трак - Reign на Uncle. И волумето е на макс!