С кафе и кроасан...

Наскоро човекът, който винаги, когато ме зърне на живо ме гледа все едно водя основополагаща реч на пленум на БКП преди десети ми подхвърли трогателната новина, че нашите два блога (и този на Джовани също), били споменати в пост на друг човек, като едни от най-интересните в българското блого-пространство. Ами, готино ми стана – признавам. За съжаление беше Петък и до Понеделник Габриела беше забравила точния линк. Здраве да е. Днес обаче попаднах и на това. Не познавам човека, но с удоволствие ще сложа линк към неговия плейс. Хубаво е понякога да те забелязват и поощряват в този ред на мисли. Въпреки, че е много по-лесно да нахокаш и нахраниш някого. За съжаление повечето хора (и тези около мен дори) предпочитат да хранят, отколкото да търсят. Както вече подхвърлих - сигурно, защото е по-лесно, а и по-вървежно. Отплеснах се. Та, мисълта ми е – явно блого-общество има. И то много сериозно. В какво се забърках :)

И писмата на читателите на списанието също ме радват, особено, когато част от суперлативите са оправени лично към мен. Като това например: „п.п. благодаря за ревюта като тези на Shadow of Colossus и Okami
вече си от любимите ми автори
респект”
И не, определено не съм самозабравило се нарцисче – всъщност съм твърде далеч от подобно определение. И все пак ми е хубаво, когато получаваме положителен фийдбек. Хъм, кроасана и кафето ми са на привършване. А с това и днешното ми включване. Приятен ден.