Shadow of the Projection...
Забрави за плазмите (и LCD-тата в този ред на мисли), които в момента Технополис и Техномаркет прокламират като луди. Има многократно по-евтина алтернатива, ако си от хората, които са истински заинтересовани от моментните ентъртеймънт лидери – киното и игрите. И държат да им се насладят по най-правилния и ефектен начин. И тя се нарича проектор. За много по-малко финикийци можеш да закупиш прожекционен апарат, който премахва бариерата наречена 32 инча, 29 инча 55 инча и т.н. Бариерата вече зависи само от теб. И от стените, с които разполагаш в своя дом. При добро стечение на обстоятелствата за около 3000 лева можеш да си набавиш проектор с нейтив 720p резолюция. С всичките му допълнителни шукаритети. Проектор от най-високо качество.
Още докато правехме NeoGamer с варненските маймуни, след тежък работен ден се спускахме в подземното помещение с плеяда от наши познати и се наслаждавахме на кино качество. For free. За месеци наред забравяш за киносалона. Защото всеки филм е КАТО на кино. В твой собствен киносалон. Игрите - вече говорим за едни други игри. Снощи имах възможността да прогледна в бъдещата проектриална вселена. Господинът Gugga – uRKO (Иван) ни въведе в следващото измерение на виртуалните забавления – в измерението на кристалната (два на два) картина, на самотата и изкристализирало удоволствие. Е, няма такъв фийлинг. Момента, в който зърнеш Okami или Shadow of The Collosus, разбираш, че на 29 инчовията ти, сравнително добър ТВ си играл игри. Просто игри. Версиите на Doom 3 и Half-Life 2 за Xbox изглеждат, хъм – абе в общи линии е същото, като да сте правили с жена си секс в продължение на две години и на третата да стигнете до извода, че минетната обработка също носи удоволствие. Нещо такова. Дори и да не можеш да си позволиш назованата по-горе сума, то за около 1000 левчета, можеш да закупиш проектор с резолюция 800х600. Което, както и да го погледнем не е никак, ама никак малко. Без никакъв проблем можеш да вържеш и своето PC, както и своят DVD плейър. Всичко. Огромно е вероятността, ако имаш възможност да тестваш любимите си заглавия с помощта на подобно съоръжение да погледнеш на телевизора по един по-друг начин. И по-скоро да престанеш да го гледаш. Единственият реален проблем – този с лампата на един проектор не е голям. На около три години ще трябва да даваш кеш от порядъка на 500 до 600 лева. Не е фатално, особено, когато свикнеш на диаметралните перспективи, с които ще те дари любимата ти придобивка. Дано скоро имам възможност. Плазмена страст в мен не съществува.
И като съм заговорил за игри, единствени английските доайени – Edge могат да си позволят лукса да излязат с подобна Zelda корица. И в същия брой да поместят ревю на Okami. И да го оценят по най-добрия реален начин – с 9. Ванка, искам си броя ;)
Edit: Имаме първи сняг!!! Да ни е честит!
3 comments:
Успя да ме убедиш.Сега отивам да си го взема тоя проектор, да си прожектирам Оками по кооперацията на съседите, да ги дразним тъкмо.Не смея дори да опиша в какви условия ще играя Shadow of the Colossus с такъв един проектор.Има една полянка, една вълшебна полянка с феерична трева, в която щъкат гущери и до една скала се вие дърво с мъхче за катерене - 1:1 с дърветата в играта!Та ще си взема лъка от див дрян, ще подостря стрелите си, ще отмъкна акумулатора на гаражния звяр - и ще отида да играя там, направо върху вековните, колосални скали !!! Ааааааахх......... Само като си представя...Та ако искаш като си вземеш този проектор, намини насам и ще ти доверя къде се намира въпросното място :)Човече, разбираш ли, това са скалите!!Скалите, между които се провира вятърът в самата ИГРА!
Ще поугася ентусиазма си с малко паниран кашкавал.
Колкото до Edge - вярно, само при тях можеш да видиш подобно нещо.Жалко че не го получавам.В нашите реалии обаче би могло да се сложат няколко оценки на играта, базирани на прилив и отлив на усещането, по време на прогреса в нея.Мисля, че знам и защо се е получило така.Ще видим какво решение си намерил ти ;)
Леле какъв съм зарибител :P Сподели какво си избрал ;)
Избрах да ям вместо да умра проекторен.Цялата тази моя днешна дезориентация се дължи на нечии думи.При все че започват с края си, те се оприличават в главата ми на легендата за горящата птица.Птицата, която изпуснала част от оперението си на земята, останалите птици го чули как размества въздуха, и тръгнали да я търсят, като знаели единствено, че името и означава тридесет птици и че тя живее в някоя си планина.Повечето птици се отказали и останали само 30 ; когато стигнали върха, те разбрали, че вече са намерили огнения Феникс - защото те били Фениксът и той бил във всеки един от тях.
Това е, което излъчваха по моя space channel днес - нещо сурово, което се печеше във фурната дълго, дълго време.Мистично и усмихнато, и трябваше да се сгромоляса - без парашут.Останалите програми работиха само привидно, а хората разговаряха с ветровит кипарис, чиито писукащ глас не беше по-силен от дъвкателни звуци на дъвка Турбо.
Post a Comment