Monday, November 13, 2006

Борат


Определено не оправда очакванията ми. Истината е, че от този филм разбираш много повече за това какви са американците – начинът им на мислене, техните възгледи, на не последно място - колко простоват народ са и т.н., отколкото каквото и да било за Казахстан. Със същата сила, на мястото на бившата руска република можеше да бъде и България. Иначе, моменти във филма има – никак не малко при това. Моменти, в които усмивката ти действително ще изгрее в пълния си блясък. Цялата нагласеност на действието обаче ме подразни. Всичко се случваше твърде, като по учебник. Твърде по американски. Драматичния оттенък след средата на филма пък закопа цялото първоначално усещане за неподправеност, присъщо в да речем творенията на Костурица. А и ми е малко трудно да проявя каквото и да е съпричастие спрямо човек, който си вре лицето в ануса и тестисите на 200 килограмовия циганин Азамат. И колкото и да е брутална подобна сцена, то тя IMO не изглеждаше никак правдоподобно. Все пак, трябва да призная, че Саша Барон е адски добър комик – контраста спрямо предишното му превъплъщение в лицето на Али Джи е огромен и въпреки това комикът се е справил просто страхотно. И в никакъв случай не си вади каквито и да изводи за бившата руска република – лично съм имал честа да живея врата до врата с известно количество казахтанци. Трябва да подчертая, че 95% от тях бяха от монголоидната раса. В края на краищата обаче, филма има своите силни моменти, които определено оправдават 6-те левчета. Още повече, че негативизма ми може би е продиктуван и от липсата на настроение и нагласа за този филм снощи. В малко по-различна кондиция, може би бих бил по-благосклонен. 6 от 10.

No comments: